Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26364 от 26.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24366/2024
Вид
Определение № 26364
Подписан
26.06.2024
В сила
26.06.2024
Състав
ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26364 гр. София, 26.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110124366 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк. Костадинова, срещу Д. Б. С..

Представени са с исковата молба писмени доказателства ,които са допустими и относими към спора и следва да се приемат.

Следва да се приложи и ч.гр.д.№ 59965/2023год. по описа на СРС,65 състав.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА, ДОКЛАД ПО, ДЕЛОТО:

Предявени са от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК : 175074752 , чрез юрк.

Костадинова срещу Д. Б. С. ,ЕГН : ********** , по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал.

1 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на право на вземане на ищеца за сумата от 1476.18 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год. ,ведно със законната лихва от 31.10.2023год. до заплащане на вземането ;сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 15,03,2019 г. до 31,07,2019 г. ; сумата в размер на 597,54 лева,законна лихва , дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 34886/22.11.2023год. по ч.гр.д.№ 59965/2023год. по описа на СРС,65 състав.

Предявени са по реда на чл. 415, ал. 3, предл. 2 вр. ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 10а, ал. 1 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1184.22 лева възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги Договор за потребителски кредит № ********** /03.08.2018год.,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31,07,2019 г. до 30.10.2023 г.

1

В исковата молба ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 03.08.2018 г. сключил Договор за потребителски кредит № ********** с Д. Б. С., като длъжник ,при следните параметри: Сума на кредита: 1800 лв.; Срок на кредита: 24 месеца;Размер на вноската: 111.28 лв.;Годишен процент на разходите (ГПР):

49.90 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден - 0,11%; общо задължение по кредита – 2670,72 лв. Твърди, че били поискани и закупени допълнителни услуги, с възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 1 671,84лв., при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 69,66 лв., като общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало в размер на 4342,56 лв., с общ размер на вноската – 180,94 лв., платима на 15-ти ден от месеца. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора кредитодателят превел на 06.08.2018 г. по посочената банкова сметка на Д. Б. С. сумата в размер на 1800 лв. На следващо място твърди, че длъжницата не изпълнявала поетите договорни задължения и направила плащания по заема в общ размер от 1193,76лв. /180,94лв. на 13.09.2018год. ; 185лв. – 16.10.2018год. ;180,94лв. – 14.11.2018год. ; 185лв. – 20.12.2018год. ; 180,94лв. -16.01.2019год. ; 180,94лв. – 26.02.2019год. ; 100лв. – 26.03.2019год./ .Със сумата от 1190,46лв. били погасени задължения по погасителен план,а сумата от 3,30лв. – начислени лихви за просрочие на вноските по погасителен план.

Поради изпадането в забава на ответника ,на 31.07.2019год. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което до длъжника било изпратено уведомително писмо на посочения в договора адрес.След обявяване на предсрочната изискуемост - 31.07..2019год. започнало начисление на обезщетение за забава ,съгласно уговореното в чл.12/12.1 от ОУ ,в размер на ОЛП +10 % върху цялата вноска,включваща задълженията за главница,договорна лихва и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ,което ,за периода от 31.07.2019год. – 30.10.2023год. възлизало на 1015,31лв.

Предвид изложеното моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: в размер на 1476.18 лева – главница по договора ,ведно със законната лихва от 31.10.2023год. до заплащане на вземането ;сумата в размер на 217.62 лева, договорно възнаграждение дължимо за периода от 15,03,2019 г. до 31,07,2019 г. - дата на предсрочната изискуемост; сумата в размер на 597,54 лева,законна лихва , дължима от 31.07.2019год. до 30.10.2023год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 34886/22.11.2023год.

Обосновава правния си интерес с подаденото в срока по чл. 414 ГПК от длъжника възражение .

На следващо място, тъй като съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която се претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и законната лихва върху това възнаграждение, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ищецът предявява осъдителни искове за сумата от 1184.22 лева възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги ,ведно със законната лихва от 25.04.2024год. до окончателното й заплащане и сумата в размер на 417,77 лева законна лихва дължима от 31,07,2019 г. до 30.10.2023 г.Претендира е деловодни разноски ,както в заповедното така и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Б. С. е подала отговор на исковата молба ,с който оспорва предявените искове.Не оспорва ,че е била в отношения с ищцовотодружество по повод договор от 03.08.2018год. за потребителски кредит за суматав размерна 1 800лв. със срок от две години.Твърди ,че кредитът бил погасяван редовно и в срок.Направено е и възражение за погасяването на задълженията за главница като счита ,че се прилага кратката погасителна давност за периодични плащатия.Възразява и че задълженията за обезщетения , неустойки и лихви също са погасени по давност.

Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване 2 факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен с ответника договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, предоставяне на сумата на ответника, изискуемост на вземането и изпадането на ответника в забава.

По исковете с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

10а, ал. 1 ЗПК, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидни индивидуално уговорени клаузи по договора относно предоставянето на допълнителните услуги , стойността на дължимите суми във връзка с тези услуги, съответно предоставянето им в полза на кредитополучателя.

УКАЗВА на ответника, че в случай, че се установи факта на сключен с ищеца договор със съдържанието, посочено в исковата молба в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно, че е върнал получената сума.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 59965/2023 г. по описа на СРС, 65 състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.09.2024год. в 10,30ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по - горе преписи.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в пократки срокове.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3