Решение № 2187 от 18.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2187 гр. София, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110164656 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 87038 от 12.11.2021 г., с която от името на ХР. ВЛ. Р., ЕГН ********** против „М.Ф.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 365,82 лева, представляваща дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.07.2021 г. до 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 8,03 лева, представляваща мораторна лихва за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима върху главницата за неизплатеното трудово възнаграждение 3/ сумата от 2560,73 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни през 2021 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.11.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4/ сумата от 91,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода 08.07.2021 г. – 11.11.2021 г., дължима върху неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника за периода от 28.02.2020 г. до 07.07.2021 г. по силата на сключен трудов договор, заемайки длъжността „Финансов мениджър“, с 1 основно месечно възнаграждение - 2000,00 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, в който е положен труда. Посочва, че със заповед № 001/07.07.2021 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 07.07.2021 г. Поддържа, че в периода 01.07.2021 г. – 07.07.2021 г. е работил 4 дни, поради което му се е дължало възнаграждение в размер на 365,82 лева, но същото не било заплатено както на падежа /25.08.2021 г./, така и към настоящия момент. По този начин работодателят изпаднал в забава и за него възникнало задължение да заплати мораторна лихва в размер на 8,03 лв. за периода 26.08.2021 г. – 11.11.2021 г. На следващо място, ищецът посочва, че при прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и обезщетение за 28 дни неизползван платен годишен отпуск през 2021 г. в размер на 2560,73 лева. Твърди това вземане да е станало изискуемо в деня на прекратяване на трудовия договор – 07.07.2021 г., и предвид факта, че не е изплатено и към настоящия момент, за работодателя възникнало задължение да заплати мораторна лихва в размер на 91,06 лв. за периода 08.07.2021 г. – 11.11.2021 г. Моли се за уважаване на предявените искове. Претендират се разноски в производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба. Посочва се, че през целия период на действие на процесния трудов договор ищцата е била съдружник и управител в ответното дружество. В тази връзка се поддържа, че тя е имала и неимуществени задължения към дружеството за лично съдействие и участие в управлението.

Заеманата от нея длъжност на финансов мениджър безспорно била свързана с управлението на дружеството, поради което не следвало да получава нито допълнително заплащане за извършената работа, нито да ползва отпуск. Обръща се внимание, че отношенията с управителя се уреждали с договор за възлагане на управление, като нямало императивно изискване да се определя и отпуск за управителя. Ответникът не оспорва, че размерът на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за процесния период е 2560,73 лева.

Оспорва основанието за дължимост на това обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

2

За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е престирал съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечно трудово възнаграждение в претендирания размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

По делото е представен и приобщен към доказателствения материал трудов договор № 1/28.02.2020 г., от който се установява в производството, че на 28.02.2020 г. между М.Ф.Е. ООД /понастоящем М.Ф.Е. ЕООД/, в качеството на работодател и ХР. ВЛ. Р., в качеството на работник/служител, е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което работодателят е възложил, а работникът/служителят е приел да изпълнява задълженията и да заема длъжността „Финансов мениджър“ в дружетството М.Ф.Е. ООД /понастоящем М.Ф.Е. ЕООД/.

Трудовият договор бил сключен за неопределено време /чл.1.2 от договора/, при продължителност на работната седмица до 40 часа /чл. 1.3 от договора/. Между страните по горепосочения трудов договор било уговорено основно месечно трудово възнаграждение, дължимо в полза на работника, в размер на 2000 лева /чл. 1.4 от договора/, както и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6 % за всяка година прослужено време по специалността /чл. 1.5 от договора/. В чл. 1.6 от договора, страните са предвидили, че трудовото възнаграждение се изплаща веднъж месечно до 25-то число на месеца, следващ предходния.

От представените по делото и приобщени към доказателствения материал молба № 001 от 15.06.2021 г., подадена от името на ХР. ВЛ. Р. до управителя на М.Ф.Е. ООД, споразумение № 00001/15.06.2021 г. за прекратяване на трудов договор № 1/28.02.2020 г., сключено между М.Ф.Е. ООД, чрез управителя Борис Спасов и ХР. ВЛ. Р. и заповед № 001/07.07.2021 г. за прекратяване на трудов договор № 1/28.02.2020 г., се установява в производството, че трудовото правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 1/28.02.2020 г. е прекратено по взаимно съгласие на страните по него, считано от 07.07.2021 г.

Следователно от събраните по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства безспорно се установи в производството, че за периода 28.02.2020 г.

– 07.07.2021 г., страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищцата заемала и изпълнявала в ответното дружество длъжността „финансов мениджър“, както и че така съществувалото 3 между страните трудово правоотношение е прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 07.07.2021 г.

Ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството, дали през периода 28.02.2020 г. – 07.07.2021 г. ищцата е била съдружник и/или управител на ответното дружество. Волята на страните по трудов договор № 1/28.02.2020 г. е ясно и безусловно изразена и обективирана в договора. Не се наведоха твърдения, нито се направиха доказателствени искания, от които да се установи в производството, че процесният трудов договор е недействителен на някое от основанията, предвидени в закона. Същият не е оспорен от страните, нито като съдържание, нито като действителност на предвидените в него клаузи. Не са оспорени и останалите събрани по делото писмени доказателства, в това число споразумение № 00001/15.06.2021 г. за прекратяване на трудов договор № 1/28.02.2020 г., сключено между М.Ф.Е. ООД, чрез управителя Борис Спасов и ХР. ВЛ. Р. и заповед № 001/07.07.2021 г. за прекратяване на трудов договор № 1/28.02.2020 г., които носят подписа на управителя на дружеството /Борис Спасов/ и в които се съдържа извънсъдебно признание на неизгоден за ответната страна факт, а именно наличието на валидно и действително трудово правоотношение между страните в производството, възникнало по силата на процесния трудов договор № 1/28.02.2020 г. и прекратено по взаимно съгласие на страните по правоотношението /изразено писмено/, считано от 07.07.2021 г.

Същевременно от представения и приобщен към доказателствения материал фиш за заплати на М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г., се установява в производството, че ищцата ХР. ВЛ. Р. е отработила 4 дни през месец юли, за които и е начислено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 363,64 лева и допълнително възнаграждение за професионален опит /по смисъла на чл.

1.5 от процесния трудов договор/ в размер на 2,18 лева. Горепосоченият документ /фиш за заплати на М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г./ не е оспорен в производството и съдът намира, че следва да го кредитира и да полза това доказателство при формиране на изводите си по съществото на спора. Отразеното в горепосочения фиш за заплати на М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г. представлява извънсъдебно признание на обстоятелството, че през месец юли 2021 г. ищцата е отработила при ответното дружество 4 работни дни, за което й е начислено основно месечно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за професионален опит. Следователно по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през месец юли 2021 г. ищцата Х.Р. е отработила 4 работни дни при ответното дружество, като същевременно това 4 обстоятелство не се оспорва от ответното дружество.

Следователно се налага извод, че е проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, че през процесния период страните са били обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 1/28.02.2020 г., както и че ищецът, през процесния период е престирал труд, съобразно уговореното между страните, което обстоятелство не е оспорено от ответното дружество /оспорено е единствено качеството, в което ищцата е осъществявала функцията на финансов мениджър в М.Ф.Е. ООД/.

По делото е прието заключение на вещо лице по допуснатата, изготвена и неоспорена от страните в производството съдебно-счетоводна експертиза. Съдът намира, че вещото лице по изготвената и приета в производството съдебносчетоводна експертиза е отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите, обективирани в заключението. Същото е изготвено от вещото лице при съобразяване с представените и приобщени към доказателствения материал по делото документи, поради което и съдът намира, че следва да го кредитира напълно. От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява по делото, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец юли 2021 г. е в размер на 365,82 лева. В тази част заключението на вещото лице се подкрепя и от останалия събран по делото доказателствен материал, а именно фиш за заплати на М.Ф.Е. ООД за месец юли 2021 г.

От обсъдените по-горе доказателства се налага извод, че през процесния период и по силата на трудов договор № 1/28.02.2020 г., ищецът е полагал труд при ответното дружество, по валидно възникнало между тях трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „Финансов мениджър“, като същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза се установи, че общият размер на неизплатеното брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е в размер на 365,82 лева. От страна на ответника /чиято е доказателствената тежест/ не са представени доказателства, за извършено плащане на дължимото в полза на ищеца трудовото възнаграждение за процесния период, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.