Решение № 387 от 14.07.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20241800500662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство К. Е. Р. срещу Решение № 91 от 17.04.2024 г., постановено по гр. д. № 570/2023 г. по описа на РС – Ботевград, в частта с която на основание чл.

422, ал. 1 ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 95,56 лв. – главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – гараж № 14, находящ се в гр. София, п.к. 1330, обл. София, общ. Красна поляна, ж.к.

„Разсадника“, бл. 61, вх. Б, аб. № 225150 за периода от м. 05.2019 г. до м.

04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането; 14,70 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г. ; 25,10 лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.

09.2019 г. до м. 04.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 5,05 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г. , за които суми е издадена Заповед № 10/10.01.2023 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 22/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

Жалбоподателят счита решението, в атакуваната му част, за неправилно, като по същество е отправено искане същото да бъде отменено, а вместо него – постановен нов акт по същество на спора, с който исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Поддържа се, че ответникът няма качеството „потребител“ на топлинна енергия, тъй като в процесния имот няма радиатори, нито водомер 1 за топла вода.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва и отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Привлеченото от ответника трето лице-помагач третото лице – помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт приема следното:

За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 ГПК, по което в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД е издадена Заповед № 10/10.01.2023 г. за изпълнение по ч. гр. д. № 22/2023 г. по описа на РС – Ботевград, като в срока по чл. 414 ГПК К. Е. Р. е оспорила дължимостта на вземанията, а на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителен иск за съществуване на вземанията.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която срещу К. Е. Р. са предявени следните установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.

124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 149 и сл. ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Установителните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, са предявени в законоустановения срок, предвид предходно развилото се заповедно производство, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение с предмет процесните суми, поради което са допустими.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ответника в производството и то само в частите, с които са признати за установени вземанията на ищеца. В останалата (отхвърлителна част), включително и в частта, в която е отхвърлен насрещният иск на жалбоподателя решението не е обжалвано от страните, поради което е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Постановеното решение е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РС – Ботевград, тъй като фактическите и правни констатации на настоящата инстанция съвпадат с тези, направени от районния съд в атакувания съдебен акт.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент 2 разпоредби.

Клиенти на топлинна енергия съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици и титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. В мотивите на ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.153, ал.1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Без значение е дали клиентът фактически е обитавал топлоснабдения имот.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

С Договор от 25.08.1973 г. с управление „ТИЛ“ на МВР – София ответникът К. Е. Р. е придобил правото на собственост върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Разсадника“, бл. 61, вх. Б, вкл. върху гараж № 14, за което обстоятелство наред с това няма оспорване от ответника.

С Молба - декларация от 02.01.2002 г. от „Карерас“ ЕООД / титуляр на партидата до 2017 г., т.е. в период извън процесния/ е поискано на фирмата на едноличното дружество да бъде открита партида за ползване на топлиннна енергия за нежилищни нужди в помещение, находящо се в гр. София, ж.к.

„Разсадника“, ул. „Рибен буквар“ № 61, с отполяема кубатура 61 м. куб., като плащанията да бъдат извършвани по клиентски № 321866, сметка № **********. От документа, съвкупно разгледан с Акт за разпределяне на кубатурата в жилищна сграда на ул. „Рибен буквар“ № 61, вх. Б, гараж 61 куб. м., може да се направи извод, че молбата – декларация касае именно процесния гараж.

По силата на Договор № 2563/16.07.2002 г. етажните собственици на адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“, ул. „Рибен буквар“ бл. 61, са възложили на тертото лице – помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Договорът е подписан въз основа на решение на Общото събрание на всички етажни 3 собственици, регистрирани на ж.к. „Разсадника“, ул. „Рибен буквар“ бл. 61, видно от протокол от 19.10. (годината не се чете), на л. 22 от делото, като в Списъка на етажните собственици (л. 23) от делото фигурират имената и подписа на ответника К. Е. Р..

Следователно в качеството му на носител на правото на собственост върху топлоснабдения имот ответниикът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, и е длъжен да заплаща цената на доставяната в имота топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба общите условия се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД, предвиждаща, че договор при общи условия обвързва приемащия ги само, ако ги е подписал. Следователно, облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. С оглед на това възражението на ответника за липса на облигационна връзка е неоснователно.

Както бе посочено, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на доставяната топлинна енергия при условията и по реда, определени с наредбата по чл. 36, ал. 3.

Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения, нито има данни за това ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № 4

ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, респективно с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от ЗЕ/.

Основното възражение във въззиванта жалба е, че в процесният имот няма отоплителни тела (радиатори), както и водомер за топла вода. Този факт е извън съмнение, не се оспорва от насрещната страна, а и категорично се доказва по делото. Съгласно експертното заключение по СТЕ претендираните суми са начислени на абоната само само и единствено за сградна инсталация.

Сумата за сградна инсталация е винаги дължима, независимо дали потребителят ползва отделно топлинна енергия за отопление в имота си или не. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти.

Сградната инсталация в сграда - етажна собственост топли ограждащите стени на имотите и в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или са затворили термостатните им вентили.