Решение № 2045 от 22.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2045 гр. Пловдив, 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20215330205872 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Бътерфлай 2020“ ООД, против наказателно постановление № 16- 003273/ 25.08.2021г. на А.А.Ч., ** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева, за извършено нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

Приетата фактическа обстановка не съответствала на действителното фактическо положение. За да било съставомерно деянието по чл. 63 ал.2 от КТ, следвало в качеството си на работодател жалбоподателят да бил допуснал до работа работник, преди да му представи копие от трудов договор и уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Сочи, че разпоредбите на чл.63 ал.2 и чл.63 ал.1 от КТ били различни и визирали различни по вид нарушения, като с изписването на двете разпоредби било допуснато съществено процесуално нарушение. Сочи, че дружеството не стопанисвало обект на ул. Капитан Райчо № 2. Административнонаказващият орган не бил отчел съществуването на привилигирован състав на същото нарушение в чл.415в от КТ, тъй като нарушението било отстранено веднага и преди съставяне на АУАН. Счита, че в настоящият случай била приложима 1 разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят бил маловажен. Не била взета предвид и спецификата на **а, която не следвало да се приравнява към другите видове дейности. Излага подробни съображения в подкрепа на основателността на жалбата. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Въззиваемата страна не взема становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

Р.М. от АК- Варна, която поддържа подадената жалба. Излага подробни съображения в нейна подкрепа. Сочи, че не било установено лицето Т.З.В. да е била допусната до работа, без да й е било връчено уведомление за постъпването й. Към момента на проверката същата се била намирала в обекта на основание граждански договор, който бил за период от 10 дни.

Сочи, че било налице маловажен случай. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от ** отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ Н.К., магистър по право с придобита юридическа правоспособност, която оспорва подадената жалба. Излага съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че към момента на проверката на 13.06.2021г. Т.В. се намирала в обекта, като се била самоопределила като **. Установявало се, че на 12.06.2021г. била постъпила на работа, съгласно трудовия договор. Справката за приети и отхвърлени уведомления удостоверявала, че този трудов договор бил регистриран в ТД НАП на 14.06.2021 г., т.е. ден след проверката в обекта.

Фактически б и л о невъзможно към момента, в който била извършена проверката на лицето да било представено копие от уведомление по чл. 62, ал.3, тъй като това обстоятелство се удостоверява л о именно с подпис на лицето върху тази справка за приети и отхвърлени уведомления, и с изходящ номер от дата последваща датата на проверката. Неоснователно било твърдението, че лицето към момента на проверката било работило по граждански договор доколкото в самия вече сключен трудов договор било посочено, че на 12-ти била постъпила на работа, именно по този трудов договор. Не било налице маловажен случай. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна 2 следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкана 13.06.2021г. в периода от 00.15 часа до 01.15 часа е извършена проверка в нощен бар „Бътерфлай“ в гр.Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, стопанисван от „Бътерфлай 2020“ ООД. При проверката е установено да работи като ** Т.З.В., ЕГН: **********. В разговор и в писмен вид в декларация по чл.402 от КТ Т.В. декларирала, че работи като ** в обекта с работно време от 01.00 часа до 05.00 часа, почивни дни неделя и още един ден седмично, и уговорено трудово възнаграждение на ден в размер на 20 лева. На 16.06.2021г. в ДИТПловдив е представен трудов договор № 30 от 11.06.2021г. сключен с Т.В., и справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП по чл.62 ал.5 от КТ с изх.№ 03388213069755 от 14.06.2021г. 18.07 часа. От извършената на 13.06.2021г. проверка в обекта на контрол и от представените на 16.06.2021г. в ДИТ Пловдив документи е установено, че на 13.06.2021г. в нощен бар „Бътерфлай“ в гр.Пловдив, ул. „Капитан Райчо“ № 2, от страна на дружеството- работодател е допусната до работа като ** Т.З.В., ЕГН:

**********, без да й е предоставено преди постъпването й на работа копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Нарушението е извършено на 13.06.2021г. в нощен бар „Бътерфлай“ в гр.Пловдив, ул.

„Капитан Райчо“ № 2. С това е нарушен чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ, поради което на основание чл.416 ал.5 от КТ вр. чл.414 ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева.

От показанията на свид. Н.Б. актосъставител, работещ като главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив се установява, че на 13.06.2021 г. около полунощ с представители на полицията и представители на НАП посетили нощен бар „Бътерфлай“, който се намира в гр.Пловдив, в хотел „Тримонциум“ на ул. Капитан Райчо. Обектът работил като имало клиенти. Отвън също имало клиенти, които да влизат в бара. В момента на влизането се спряла музиката, като имало двама клиенти, които излезли и 3 останал само персонала и контролните органи. Едно от лицата, които било там е лицето, на което съставил АУАН- Т.В.. Тя му обяснила, че е **ка, че има работно време от 00,00 часа до 05.00 часа сутринта, че почива в неделя и още един ден седмично, който е различен. Казала, че взема 20 лева на ден, което и декларирала писмено. В разговор с нея разбрал, че тя работи там, като посочила, че работи там около седмица. Казала, че имала граждански договор. След поискване на документи, били предоставени в Инспекция по труда, трудов договор от 11-ти, според който постъпва на работа на 12-ти, справката за регистрацията му в ТД на НАП била от 14-ти, т.е. на 13 юни не е имало такава справка и работодателят нямал право да допуска работника на работа преди да му връчи копие от справката. За нарушението съставил АУАН, като работодателят нямал възражение. Гражданските договори не били достатъчни. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства- в това число приложените по делото писмени доказателствадекларация от

Т.В. по чл.402 от

КТ, справка изх.№

03388213069755/14.06.2021г. за приети и отхвърлени уведомления от НАП, трудов договор от 11.06.2021г., декларация от 14.06.2021г .по чл.348 ал.3 от КТ, декларация от 14.06.2021г за безопасност на труда и декларация от 14.06.2021г. за обработване на лични данни. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, и съдържими обстоятелства в писмените доказателства от 4

АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Не без значение е и обстоятелството, че същите възпроизвеждат извънпроцесуално изявление на Т.В., към момента на извършване на проверката, която му е заявила, че е била на работа в обекта и то преди извършване на проверката, което е посочила и в декларацията, като е посочила и, че не е получила уведомление. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост.

От показанията на свид. М.В.- пълномощник на фирмата жалбоподател се установява, че дружеството се занимава със стопанисване на обекти заведения. Има няколко такива като едното, от които е в град Пловдив, в хотел „Тримонциум“. Това заведение по принцип работило два месеца след това било дълго време затворено. Било й възложено, като пълномощник да осъществи контакт с институциите след направената проверка и да проучи какво се случило. Сочи, че Т.В. била подписала граждански договор един или два дни преди да решила, че можела да бъде на трудов договор. В крайна сметка била решила, че желае и може да работи във фирмата, като **. Подала си била молбата до **я на дружеството, която била придвижена към град Варна за подпис и за съставяне на трудов договор. На 11-ти бил съставен трудов договор. Първо била на граждански подписан на 9-ти от нея. Работила по него на 9-ти и 10-ти. Подписала била разписка за възнаграждение, което била получила. Подала си била на 10-ти молба за назначаване, а на 11-ти бил съставен трудовият договор и бил изпратен до тук, за да можела да бъде запозната с трудовия договор, с условията по него, за да бъде придвижен обратно, след подписването за подпис на **я и заверка. Предвид на това, че придвижването между градовете било трудно, попадайки в края на седмицата предвижването на договора било закъсняло. На 12-ти било трябвало да постъпи на работа. Сочи, че в понеделник на 14.06.2021г. били връчени договорите и всички останали бележки, а справката била подадена на 14.06.2021г. предвид събота и неделя. Била разбрала, че Т. не работила към 5 момента на проверката, но не било сигурно дали ще работи, тъй като нямало клиенти. **ите работили ако имали заявен танц. Договорът на Т. бил с изпитателен срок. Свидетелят сочи, че по време на проверката не е била в обекта, като всичко заявено от нея й било съобщено от хората, с които разговаряла. Тя нямала преки впечатления. Сочи, че когато **ите нямали клиенти могат да стоят в обекта в рамките на работното време, но не и в къщи. Сочи, че персонала обичайно половин час преди началото на работното време трябвало да е в заведението. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като същите са нелогични, непоследователни, заинтересовани от изхода на делото, предвид връзката с жалбоподателя, опровергават се от другите събрани по делото доказателства и представляват възпроизведени факти и обстоятелства, които свидетелят е разбрал, възприел и чул от проведени разговори с други трети лица. Свидетелят не възпроизвежда лични и непосредствени придобити впечатления, които могат да допренесат за изясняване на фактическата обстановка, а сочи факти, които са в интерес на жалбоподателя и не опровергават или разколебават фактическата обстановка посочена в АУАН и НП и приета от настоящият съдебен състав. Всъщност, в частта, в която свидетелят сочи, че Т.В. е била на трудов договор от 11.06.2021г., била е в обекта на 13.06.2021г. по време на проверката, че на 14.06.2021г. й е връчен трудовият договор и другите документи се подкрепят от другите събрани по делото доказателства и са в унисон с приетата в АУАН и НП фактическа обстановка.