Определение № 4018 от 27.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4018 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100607442 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл.68, ал.7 НПК

Образувано е чрез постъпила частна жалба от подсъдимия Д. Л., подадена чрез защитника му – адв. В.Й. от САК срещу протоколно определение от 29.10.2025 г. по н.о.х.д № 2367/2025 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав, с което на подсъдимия Л. му е било взета мярка „Забрана за напускане пределите на Република България“.

В частната жалба са изложени доводи, че наложената мярка на подсъдимия е неоснователна и незаконосъобразна. Излага се становището, че същият след изтърпяно наказание в ЗО „Казичене“ е пренасочен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) с. Бусманци към Дирекция „Миграция“ при МВР през септември 2025 г. Настанен е в дома въз основа на заповед от ръководителя на органите, посочени в чл. 44, ал.1 ЗЧРБ за срок от 6 месеца.

В случая налагането на „Забрана за напускане на пределите на Република България“ се явява самоцелна, неоправдано утежнява основното право на подсъдимия за свободното му придвижване, при положение, че подсъдимият е с наложена мярка задържане в СДВНЧ с. Бусманци. Моли за отмяна на наложената мярка.

В обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че е налице опасност от укриване на подсъдимия Д. М. Л. в чужда държава - Сирийска арабска република, чийто гражданин е, тъй като подсъдимият Д. М. Л. е заявил устно своето намерение да напусне Република България в посока Сирия, тъй като е сирийски гражданин и така евентуално би осуетил приключване на наказателното производство, а същият е подсъдим по три престъпления, две от които тежки по смисъла на чл. 93, т.7 НК.

Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на подсъдимия Л..

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното определение, прие следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката по чл.68 НПК се изисква наличието на две обстоятелства – подсъдимият да е привлечен за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93. т.7 НК или за друго престъпление, с което е причинена смърт, и след анализ на събраните доказателствени материали да е налице риск от укриване в чужда държава. В настоящия случай подсъдимият Д. М. Л. е бил привлечен към наказателна отговорност за извършване на три престъпления, както следва:

1) На 06.09.2023 г., в гр. София, за времето от около 19.00 ч. до около 20.00 ч., в района на спирка на градски транспорт № 1857, находяща се на ул. „Бяло море“, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление /осъществил анални сношения и я принудил към извършване на орален секс по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Ц.П.К., на 49 години, чрез употреба на сила /издърпал я надолу за двете ръце, за да я постави на земята, съблякъл й тениската насила, събул й дънките, обърнал я с гръб към него и я бутнал надолу, за да я принуди да се наведе, като й държал главата и я скубел за косата, дърпал я за ръцете, обръщал я на една и на друга страна/ и заплашване /с думите: „И да викаш, и да крещиш, няма кой да те чуе"; "Сега си ми в ръцете, паднала си ми, ще си правя каквото искам с теб“/ – престъпление по чл. 150, ал.1 НК;

2)

На 06.09.2023 г., около 18.30 ч., в гр. София, в района на „Сточна гара" доближил Ц.П.К. на разстояние по-малко от 200 метра, с което не е изпълнил издадена по реда на Закона за защита от домашно насилие Заповед за незабавна защита № 343 от 20.12.2022 г. по гр. дело № 68819/2022 г. по описа на СРС, 158-ми състав, връчена лично на Д. М. Л. в проведено на 21.02.2023 г. съдебно заседание по гр.д. № 68819/2022 г. по описа на СРС - престъпление по чл. 296, ал. 1 НК;

3) На 06.09.2023 г., около 20.30 ч., в гр. София, в района на пл. „Сточна гара“, отнел чужди движими вещи — парична сума в размер на 50 /петдесет/ лв. от владението на Ц.П.К., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

И трите, съставляват престъпления от общ характер, две от които съобразно санкционната част на нормата представляват тежки престъпления по смисъла на чл.93,т.7 НК/ престъплението по чл. 150, ал.1 НК се наказва с „Лишаване от свобода“ от две до осем години; престъплението по чл. 194, ал.1 НК се наказва с „Лишаване от свобода“ до осем години/. Предвид езиковата формулировка на цитираните текстове и разпоредбата на чл.11, ал.4 НК, и двете по-горе посочени престъпления са умишлени. С други думи казано – на лице е първата предпоставка за взимане на „Забрана за напускане на пределите на Република България“.

На следващо място, въззивният съд след самостоятелен прочит намира, че и втората предпоставка за взимане на забраната е налична - лицето е заявило ясно намерението си да напусне Република България в посока Сирийска арабска република, с която той трайно е 2 свързан, което е реална възможност за осуетяване на наказателното производство срещу него. Въззивният съд не споделя поддържания в частната жалба довод, че не е налице опасност подсъдимият да се укрие в чужда държава и да възпрепятства нормалния ход на процеса, тъй като в негов интерес е точно обратно – да участва лично в производството до окончателното му приключване. В действителност до момента подсъдимият се е явявал редовно/ тъй като е бил воден от служителите на СЦЗ в съдебните заседания/, а на предпоследното заседание, проведено на 29.10.2025 г. не се е явил, поради факта, че същият е бил в СЦВНЧ в с. Бусманци, като съдебното производство пред първа инстанция се движи ритмично и в границите на разумния срок. Въззивният състав счита за достатъчно сериозни и непренебрежими за преценката си за наличие на опасност от укриване данните за обремененото съдебно минало на подсъдимия особено и факта, че същият има изградени трайни контакти с лица, осигуряващи незаконно влизане в страната на бежанци и техния трафик, което би улеснило и неговото незаконно излизане от границите на Република България.

В частната жалба е изложено твърдението, че същият вече има наложена Принудителна административна мярка, а именно Заповед за настаняване в СЦВНЧ с.

Бусманци и втората мярка, взета по НПК е ненужна и необоснована, тъй като възпрепятства правото на свободно придвижване на подсъдимото лице. Въззивният съд не може да се съгласи с това становище, тъй като наложената ПАМ – Заповед за настаняване в СЦВНЧ с.

Бусманци по чл. 44, ал.1 ЗЧРБ и „Забраната за напускане пределите на Република България“ по чл.68, ал.1 НПК са две самостоятелни мерки и не е налице пречка да бъдат наложени, тъй като едната е с цел лицето да бъде настанен в СЦВНЧ, а другата е с цел да се неутрализира реалната възможност за напускане на страната от подсъдимия и осуетяване на наказателното производство водено срещу него.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно съдът е наложил „Забрана за напускане пределите на Република България“, тъй като са налице и всички законови предпоставки на чл. 68, ал.1 НПК, поради което обжалваното определение следва да бъда потвърдено, а частната жалба оставена без уважение.

Във връзка с изложеното и на основание чл.68, ал.7 НПК, Софийски градски съд,Наказателно отделение, IV въззивен състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 29.10.2025 г. по н.о.х.д № 2367/2025 г. по описа на СРС, НО, 16-ти състав„ с което на подсъдимия Л. е наложена мярка „Забрана за напускане пределите на Република България“, освен с разрешение на съда.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4