Решение № 1355 от 28.10.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1664/2024
- Вид
- Решение № 1355
- Подписан
- 28.10.2024
- В сила
- 27.11.2024
- Състав
- Атанаска Анастасова Анастасова
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104А · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.4 т.6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1355 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330201664 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление
/НП/
№
23–
1030-008178/23.01.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Л. В. М., ЕГН ********** от *****, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
По съображения изложени в жалбата, жалбоподателят М. моли съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП.
Прави възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е 1 допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № GA1162963/28.12.2023г. за това, че на 28.12.2023г. в 14:24ч. в гр. Пловдив, ул. „Сергей Румянцев“, кръстовището с бул.
„Копривщица“, управлява л. а. „Форд фиеста“ с рег. № *** /л. а. „Хонда“ с рег.
№ ***/, като използва мобилен телефон по време на движение, с който МПС е оборудвано, като било прието, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.104А от ЗДП, съгласно която на водача на МПС е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното постановление, с което на жалбоподателя М. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104 от ЗДП, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП, като на основание Наредба № Із2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят К. Г. И., който потвърждава авторството на акта и поддържа същия и чийто показания съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви.
Посочва, че е констатирал нарушението по време на изпълнение на служебните си задължения, свързани с осигуряване безопасността на движението, при което са спирани автомобили за проверка, сред които и процесният. Същият бил управляван от водачка, която използвала мобилен телефон по време на движение, за което срещу нея бил съставен АУАН.
Според показанията на св. И. посочването в АУАН на два различни автомобила /л. а. „Форд фиеста“ с рег. № *** /л. а. „Хонда“ с рег. № ***/, както и посоченото, че МПС е оборудвано с мобилен телефон, се дължи на грешка при генерирането на акта в таблета.
По делото като писмени доказателства са приложени АУАН № GA1162963/28.12.2023г., справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, справка в Централна база – КАТ за ПС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът намира, че НП следва да бъде отменено поради допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените, които ограничават правото на защита на наказаното лице. Те се състоят в противоречиво излагане на обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП, което е неизпълнение от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган в пълен обем на 2 задълженията им по чл.42 от ЗАНН, съответно тези по чл.57 ал.1 от ЗАНН.
Безспорно в теорията и в съдебната практика АУАН очертава предмета на доказване по делото – нарушението с неговите обективни и субективни признаци, връзката между инкриминираното деяние и дееца, надлежната правна квалификация. От своя страна НП е властническият правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който деецът бива санкциониран за извършеното административно нарушение. Неговата форма и съдържание, както и тези на АУАН, следва задължително да съдържат пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми.
Законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя изисква пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти, правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и приложената санкционна норма. Противното води до съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице, доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните рамки на нарушението. Ограничаване и препятстване правото на защита на нарушителя представлява съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на НП като незаконосъобразно.
Административното обвинение в настоящия случай е за това, че жалбоподателят М. използва мобилен телефон по време на управление на МПС, като както в акта, така и в постановлението, първо е посочено, че нарушението е извършено при управление на л. а. „Форд фиеста“ с рег. № ***, а след това, че жалбоподателят е управлявала л. а. „Хонда“ с рег. № ***, като и актосъставителят не можа да посочи какъв всъщност е бил спреният за проверка автомобил. На следващо място в АУАН и в НП е посочено, че жалбоподателят е използвала мобилен телефон по време на движение, с който управляваното от нея МПС е било оборудвано, относно което обстоятелство, както посочи и св. И., е била допусната грешка.
Така установените процесуални нарушения са от категорията на съществените понеже пряко засягат правото на защита на санкционираното лице и възможността на същото да я реализира в пълен обем като узнае какво нарушение е осъществил, при какви факти и обстоятелства е приел наказващият орган, че е реализирано то и които следва да оборва. Така коментираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата, което налага отмяна на НП.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки 3 не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски, но доколкото искане в този смисъл не е направено, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23–1030-008178/23.01.2024г. на Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Л. В. М., ЕГН ********** от *****, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.104А от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДП, като на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети общо 8 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4