Решение № 3239 от 26.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3239 гр. Пловдив, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330113195 по описа за 2024 година

Предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.258 и сл. ЗЗД.

В исковата молба и уточняваща молба от 16.08.2024г. от И. Г. С. против М. К. Х. се твърди, че между страните е сключен договор на 28.03.2019г., по силата на който ответницата възложила на ищеца, в качеството му на консултант, да дава консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между възложителя и клиентите му относно предлагането и продажбата на стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронна търговия, срещу задължение на възложителя да заплаща възнаграждение.

Уговорено било дължимото възнаграждение, формирано и платимо според условията на чл.3, но не по-малко от 5000 лв. за срока на договора. Ответницата – възложител поела задължение да информира в края на всяко тримесечие писмено консултанта за обема на продадените стоки, както и всеки месец да му представя банково извлечение за месечното движение на паричните средства по банковата си сметка, от която възложителят плаща на „amazon.co.uk“. Така ищецът имал достъп до извършваната от ответницата дейност само и доколкото тя му давала информация. При прекратяване на договора, ако сборът от месечните възнаграждения за срока на договора бил под 5000 лв., ответницата дължала на ищеца заплащане на разликата в срок до 7 дни, считано от прекратяване на договора. Първоначално ответницата изпълнявала задълженията си по договора. Периодът на обучение /1 месец, през който консултантът извършвал обучение на възложителя как се организира осъществяването на електронна търговия/ изтекъл на 28.04.2019г., като дължимото възнаграждение било платимо на всеки 3 месеца, то 5-то до 15-то число. Договорът бил прекратен на 28.03.2021г., 1 поради изтичане на уговорения в него двугодишен срок. За периода на действие на договора ответницата платила на ищеца част от дължимите възнаграждения в размер на 3414 лв., само за първите 3 отчетни месеца, след което спряла да плаща. Така дължала на ищеца разликата до сумата от 5000 лв., за което издала запис на заповед. Поради това е направено искане за осъждането й за заплащане на сумата от 1586 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до изплащане на сумата. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Договорът бил нищожен, тъй като от една страна се целяло обучение и оказване на съдействие за осъществяване на онлайн търговия под формата на „дропшипинг“ – препродаване на стока чрез използване на интернационални платформи за електронна търговия, която дейност противоречала на Общите правила и политики на цитираните платформи, тъй като прекупвачът не можел да осъществява адекватен контрол по отношение на доставката на стоки от производител до краен клиент, за която доставка съдействал. Освен това със сключване на договора се накърнявали добрите нрави, поради неспазени изисквания за еквивалентност на престациите – фиксирана крайна сума от 5000 лв. срещу обучение за електронна търговия с неясен и несигурен резултат. Консултантът се възползвал от неопитността и лекомислието на възложителя, който нямал познания и опит в електронната търговия. Ако не се приеме това, твърди се, че договорът е унищожаем – сключен при измама. През ноември 2019г. ответницата получила съобщение от „ebay.co.uk“, че акаунтът й е спрян, тя потърсила съдействие от ищеца, той и казал, че търси разрешение на проблема, като междувременно тя се опитала да се свърже по телефон с център за обслужване на клиенти на интернет страницата, за което свое действие споделила на ищеца, а той я инструктирал как „правилно“ да отговоря на въпросите, които се очаква да й бъдат зададени, за да заблуди служителя на компанията. Спирането на акаунта било поради сериозни опасения за сигурността по повод извършваната от този профил дейност. След съветите от страна на ищеца ответницата да ползва чужди лични данни за открИ.е на нови акаунти, М. Х. разбрала, че начинът, по който е консултирана от И. С. да извършва електронна търговия, не е коректен, няма как да бъде дългосрочен и решила занапред да не се занимава с това.

Ищецът бил въвел в заблуждение ответницата, че това би могло да бъде дългосрочна дейност за нея, не я предупредил за опасността акаунтът й да бъде спрян. Поради това се сочи, че искът е неоснователен. Ако се приеме за действителен е изразено становище, че договорът е развален по право на основание чл.89 ЗЗД.След блокиране на акаунта ответницата била в невъзможност да извършва дейности, свързани с електронна търговия, поради което и не дължал възнаграждение. Задължението на възложителя се погасило поради невъзможност за изпълнение, не е имало база, на която да се изчисли и да бъде платено възнаграждение на консултанта. При условията на евентуалност се твърди, че договорът е развален по взаимно съгласие на страните. Комуникацията между страните спряла на 22.04.2020г. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по 2 вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор от 28.03.2019г., сключен между М. К. Х. и И. Г. С., в качеството им съответно на възложител и консултант.

Представен е запис на заповед, издаден на 16.09.2019г. от М. Х. с поемател И. Г. С., с падеж 06.12.2019г.

Представена е по делото водена в електронен вид кореспонденция.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.Б.-П. и И..

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че на 28.03.2019г. между М. К. Х. и И. Г. С., в качеството им съответно на възложител и консултант, е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а консултантът приема да дава консултации относно създаването на акаунти, на банкови сметки, на връзки между възложител и клиенти, относно предлагането и продажбата на стоки чрез интернет и други дейности, свързани с електронната търговия, срещу задължение възложителят да заплаща възнаграждение на консултанта.

Според чл.3, ал.1 от договора за предоставяните консултации възложителят се задължава да заплаща на консултанта месечно възнаграждение в размер на 35 % върху сумите, представляващи разлика между цената на продадените на клиента стоки и цената на тези стоки в „Амазон“, намалени с платените от възложителя суми за ползване на акаунтите и за обслужване на банковата сметка, но не по-малко от 5 000 лв. за договорения срок. Според ал.3 при прекратяване на договора предсрочно или поради изтичане на договорения срок, ако сборът от получените от консултанта месечни възнаграждения до деня на прекратяване на договора е под 5 000 лв., възложителят дължи на консултанта разликата над сбора от получените от консултанта месечни възнаграждения до 5 000 лв., която дължи в срок до 7 дни, считано от прекратяване на договора.

Ищецът твърди, че процесният договор е прекратен на 28.03.2021г. – поради изтичане на уговорения в него двугодишен срок, като претендира сумата от 1 586 лв. с твърдения, че представлява разлика между платените от ответницата възнаграждения на консултанта до уговорения минимален размер на възнаграждението в размер от 5 000 лв. В този смисъл по делото не се спори, че М. Х. е заплатила по договора сума в размер на 3 414 лв.

Няма и спор, че М. Х. е издала на дата 16.09.2019г. запис на заповед за посочената сума – 1 586 лв., с поемател И. Г. С., с падеж 06.12.2019г.

Договорът за консултантски услуги не е изрично уреден в закона като вид правна сделка.

Съдебната практика приема, че договорът за консултантски услуги е вид договор за изработка, който може да има за предмет резултати както на физически, така и на умствен труд. При договора за консултантски услуги водещо значение е отдадено на интелектуалните усилия на изпълнителя, но е възможно и обединяването им със задължение за техническо изготвяне на специфичен продукт. Правната уредба на договора за изработка е в чл.258- 3 чл.269 ЗЗД. По своята правна същност договорът за изработка е неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден, като при учреденото от него материално правоотношение за изпълнителя са породени две основни задължения – да извърши съобразно поръчката в срок и без отклонение от нея и недостатъци процесните услуги и да предаде работата на възложителя, а за възложителя – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл.258 ЗЗД и чл.266 ал.1, изр.1 ЗЗД. Законът задължава поръчващия да приеме изработеното – чл.264 ал.1 ЗЗД.

Приемането като правно действие представлява: 1) фактическо получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на поръчаното. Приемане е налице когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съответна с договора. Законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл.264 ал.2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена - чл.264 ал.3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ЗЗД, задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й. Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.

В конкретния случай по делото не се спори, напротив – изрично в отговора на исковата молба е посочено, че в първите три месеца от сключване на договора ищецът – консултант по договора е помогнал за създаването на акаунти в интернет сайтове, съгласно предмета на договора, и е консултирал ответницата как да извършва дейности, свързани с електронната търговия. Следователно няма спор, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от договора, доколкото изпълнението на тези задължения е скрепено със срок от 1 месец от неговото сключване. Няма спор, че от негова страна е изпълнено и задължението по чл.5, ал.2 – за даване на съвети относно извършваната от възложителя електронна търговия в регистрираните с помощта на консултанта акаунти. Не се твърди от ответната страна, нито са ангажирани доказателства договорът да е прекратен от страна на възложителя, с оглед неизпълнени от консултанта задължения по чл.5, ал.1 и ал.2. По тези съображения съдът приема, че по делото е установено, че работата е извършена и приета, съответно че за същата е дължимо възнаграждение.

Показанията на св.Б.-П., също страна по сключен с ищеца договор с идентичен предмет, не водят до друг извод. Същата разясни, че акаунтът на М. е бил блокиран към месец октомври 2019г., но от показанията става ясно, че ответницата е продължила своята дейност, разкривайки нови акаунти и е работила поне до април 2020г., когато според свидетелката М. видяла, че няма смисъл и окончателно приключила. Дори и да се приеме, че М. е приключила с дейността си през месец април 2020г., то очевидно това е станало след изтичане на над една календарна година от действието на сключения между страните договор и възнаграждение, до пълния договорен размер от 5 000 лв., пак би било дължимо.

4

Освен това по делото няма никакви доказателства договорът да е прекратен по взаимно съгласие на страните, както се сочи в отговора на исковата молба или да е развален по право поради невъзможност за изпълнение. Според показанията на св.И. нито М., нито И. са споделяли да са прекратили взаимната си работа през месец април 2020г., като М. е продължила да извършва електронна търговия до лятото на 2020г., като дотогава тя комуникирала и с останалите членове на създадената група във Фейсбук – Dropship Maestros.