Решение № 36 от 27.07.2021, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Видин , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Андрей Ж. Дечев като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Частно наказателно дело № 20211320200585 по описа за 2021 година

Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение на РП – Видин за настаняване на задължително лечение на В. АН. В., ЕГН:

**********, от гр. Видин, ул. „Патриарх Евтимий, № 49.

Представителят на РП - Видин заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че моли съда да постанови решение в интерес на освидетелствания, като не допусне задължително лечение .

Освидетелстваното лице заема становище в с.з., като твърди, че няма нужда от лечение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Решение от 16.12.2020г. на ВОС по гр.д.№156 по описа за 2020г. осв. В. е поставен под пълно запрещение. Към момента няма данни да е определен настойник на освидетелстваното лице от Община – Видин.

Приложена е и пр.пр. № 1134/21г. на РП-Видин, образувана по жалба на М.П. от гр.

Видин за това, че осв. В. е направил опит да изнасили и да открадне мобилния телефон на дъщеря и Е.Е.. По преписката е приложена съдебно-психиатрична експертиза, извършена от д-р Н.Н. – психиатър, от чието заключение е видно, че осв. В. страда от умерена умствена 1 изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Същото е видно и от медицинско свидетелство от Психиатрично отделение на МБАЛ „Св. Петка“ – Видин, поради което е регистриран в отделението.

От показанията на разпитаните свидетел К.А. се установи, че това е вторият такъв случай с В.. Той нападал непълнолетни лица от женски пол. В процесния случай В. ходел след момичето Елвира и я опипвал по интимните части. Майката на Елвира- М.П., твърди, че има опит за изнасилване, по думите на свидетеля, който е полицейски служител в РУ – Видин.

Свидетелят С.П.-баба на осв. лице, твърди, че не знае нищо за този случай с момичето и че внукът и се държи нормално с нея.

Осв. В. твърди, че искал да си има приятелка и за това вършел тези действия.

В становището си в с.з. д-р Н.Н. – психиатър, твърди, че освидетелстваното лице страда от умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. Психиатърът д-р Н.Н. предлага да се назначи стационарна съдебно – психиатрична експертиза в ДПБ – гара Карлуково.

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р В., осв. В. страда от умерена умствена изостаналост с поведенчески проблеми, изискващи непрекъснати грижи и лечение.

При него са налице психични увреди в резултат на психично разстройство, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 2 от 33. Поради това си разстройство в момента освидетелстваното лице може да представлява опасност за близките и и за околните с което се покриват критериите на чл. 155 от 33. Във връзка с това се предлага да бъде настанен на задължително лечение на основание чл. 162, ал. 2 от ЗЗ в ДПБ - гара Карлуково /или в стационарни условия/ за срок от два месеца. Накрая се смята, че при освидетелстваното лице не е налице способност за изразяване на информирано съгласие за лечение и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките му или служебно лице, което да изразява информирано съгласие вместо него.

Свидетелите Н. Ц. и Л. А. не дават показания относно предмета на доказване по делото, а именно поведението на В. по отношение на ненавършилата пълнолетие Е.Е..

Твърдят, че В. с тях се е държал нормално и не е имал противообществени прояви. Двамата свидетели бяха разпитани в присъствието на вещите лица д-р С. и д-р В., като показанията им не повлияха на заключението на вещите лица.

С описаното заболяване при него са налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето представлява опасност за себе си и за околните, тъй като може да извърши престъпление, невъзможността близките му да се грижат за него, липсата на критичност към заболяването и към лечението му. При освидетелстваното лице не е налице 2 способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.

Освидетелстваното лице е опасно за себе си и за околните. Препоръчва се задължително лечение в ДПБ – Карлуково за срок от два месеца.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно, обективно и безпристрастно извършена, поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на Данчев.

Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваното лице. Същият страда от заболяване, посочено в чл. 146, ал. 1, т. 2 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболен с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл. 155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за него самия, за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи девиантно поведение и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваното лице и на околните.

При това положение, съдът намира, че освидетелстваното лице следва да бъде настанено на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара Карлуково за срок от три месеца.

По делото се установи, че при освидетелстваното лице не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението, поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, което да изразява това съгласие вместо него и това лице е именно и това лице е именно В. И. Й. – Началник сектор „Здравеопазване” при Община – гр. Луковит.

Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА освидетелстваното лице В. АН. В., ЕГН: **********, от гр. Видин, ул.

„Патриарх Евтимий, № 49, на задължително лечение в ДПБ-гара Карлуково, при форма на лечение – стационарна, за срок от ДВА месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето В. И. Й. – Началник сектор 3

„Здравеопазване” при Община – гр. Луковит, за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваното лице.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________

4