Решение № 11617 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11617 гр. С.я, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С.ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110117870 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца „Топлофикация С.я” ЕАД установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника И. И. П., ЕГН **********, че дължи на ищеца сумата от 6584,27 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1027,76 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., сумата от 23,15 лв. главница за дялово разпределение от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 4,68 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.11.2021 г. по ч.гр.д. № 62851/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника, като собственик на процесния имот с аб. № ..., находящ се в гр. С.я, ж.к. „Л.“, бл., вх., ет. ап. било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения си особен представител е депозирал отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличие на облигационна връзка между страните. Твърди, че представения от ищеца протокол от ОС на ЕС от 20.10.2001 г. не отговаря на 1 изискванията на закона и че събрание въобще не е провеждано. Оспорва годността на измервателните уреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията с падеж преди 03.11.2018 г. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, което изразява становище за основателност на исковете.

С.йски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч.гр.д. № 62851/2021 по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 6584,27 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1027,76 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 15.10.2021 г., сумата от 23,15 лв. главница за дялово разпределение от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 03.11.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 4,68 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 15.10.2021 г. Заповедта е връчена на длъжниците и в срока по чл. 414 ГПК същите са подали възражение, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 20.05.2009 г. (л. 15-17) се установява, че ответникът И. И. П. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот находящ се в гр. С.я, ж.к.

„Л.“, бл., вх., ет. ап. 42. Няма данни по делото, след придобиване на имота същия да е прехвърлен в полза на трето лице.

Представен е договор № 94/01.11.2007 г., с който „Топлофикация С.я“ ЕАД е възложило на „Техем сървисис“ ЕООД извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, описани по адреси в Приложение № 1 към договора.

Приети са по делото общи условия на „Топлофикация С.я“ ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети още и протокол от общо събрание на Етажната собственост с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело решение "Техем сървисис" ЕООД да извършва дялово разпределение.

Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.

Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди нейното разпределение между абонатите. За процесния период ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер, разходът за топла вода се изчислявала на три броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие съгл. НТ чл. 69, ал. 2. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа само ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за отопление не е начислявана.

2

Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за отопление и за топла вода за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 6375,93 лева. Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.

От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите, съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на дължимата главница топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 6607,42 лева, които са останали незаплатени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Въз основа на представения по делото нотариален акт се установява, че процесният апартамент № 42 е придобит чрез покупко-продажба от ответника И. И. П. на 20.05.2009 г. Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответникът е имал качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По изложените съображения може да се направи обоснован извод, че ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между него и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги 3 е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца „Топлофикация С.я“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката за посочения период.

Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.