Определение № 217 от 02.02.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 217 гр. Бургас, 02.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Частно наказателно дело № 20262120200296 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалбa на Г. К. П., чрез адв. И. С. срещу Постановление на БРП от 08.01.2026 г. за прекратяване на досъдебното производство № 3388 -265/ 2025 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания прокурорски акт. Жалбоподателката оспорва изводите на изготвената по делото автотехническа експертиза, както и оспорва приетата от прокурора фактическа обстановка по делото. Поддържа, че жалбоподателката е направила опит да седне, като в този момент автобусът рязко е потеглил, поради което П. политнала и паднала. Излага твърдения, че при потегляне водачът не се е убедил, че няма опасност за пътуващите в автобуса, като по този начин е нарушил изрично посочени в жалбата разпоредби на ЗДвП и правилника за приложението му. Изразява несъгласие със становището на прокурора за наличие на предпоставки на случайно деяние, предвидено в чл. 15 НК. Не възразява производството да бъде прекратено, но на основание чл. 343, ал. 2 НК при изрично заявено от жалбоподателката желание водачът да не бъде наказан.

Бургаският районен съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания акт, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице имащо правото да обжалва – пострадала от престъплението, поради което жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

От събраните доказателства се установява от фактическа страна следното:

Досъдебно производство № 3388 -265/ 2025 г. по описа на Пето РУ на МВР - Бургас е било образувано за това, че на 03.04.2025г., в гр.Бургас, к-с „И.“, спирка „Д.Ч.“ до бл.** при управление на МПС автобус „Иризар“ с рег. № ******* нарушил правилата за движение, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Г. К. П. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б“, вр. чл.342, ал.1 от НК. В хода на производството не е било привлечено лице в качеството на обвиняем.

1

На 03.04.20** около 11:00 ч., свидетелят Д.Г.Т. управлявал в гр. Бургас, к-с „И.“ автобус от градски транспорт, изпълняващ редовен курс по линия №11. На спирка „Д.Ч.“ се намирала жалбоподателката, която държала в ръцете си торби с покупки. Когато автобусът спрял на спирката жалбоподателката се качила от средната врата, като се насочила към валидатора, чекирала картата си и се обърнала наляво, за да заеме седящо място, като в този момент жалбоподателката с лявата си ръка държала всички торби, които носела, а дясната и ръка е била свободна, но с нея не се е придържала към съоръженията в автобуса.

Същевременно автобусът потеглил с плавно ускорение, като свидетелят Т. го управлявал с достигната скорост от 6 км/ч след потеглянето, при което жалбоподателката в резултат от инерционната сила на тялото, загубила равновесие и паднала по гръб. Свидетелката Ж.К. кондуктор в автобуса уведомила водача свидетеля Т. за падането на жалбоподателката, като Т. веднага спрял автобуса. Други пътници в автобуса помогнали на жалбоподателката да се изправи. Свидетелката К. подала сигнал на спешен телефон 112. Жалбоподателката слязла от автобуса, но свидетелката К. я извикала да се върне, предвид подадения сигнал на тел.

112. На място били изпратени екипи на спешна медицинска помощ и на сектор „Пътна полиция“, за да окажат съдействие. Жалбоподателката е била отведена в МБАЛ „Сърце и мозък“ гр. Бургас. Свидетелят Т. бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като двете проби били отрицателни. От падането жалбоподателката получила травматично увреждане - компресивно счупване на първия поясен прешлен, което е довело до трайно затруднение движенията на снагата.

В досъдебното производство са били изготвени СМЕ, автотехническа експертиза и техническа експертиза на видеозапис.

С оглед изложената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

В настоящото производството съдът има контролни функции и следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал. Т.е. съдът следва да констатира дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В обжалваното постановление е посочено като основание за прекратяване чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, а именно деянието не съставлява престъпление, като прокурорът е приел, че в случая се касае за случайно деяние.

Следователно в конкретната хипотеза настоящият състав следва след обстоен анализ на доказателствата да прецени дали правилно прокурорът е приел, че е налице посоченото от него прекратително основание. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства.

Настоящият състав счита, че на досъдебно производство не е допуснато процесуално нарушение във връзка с процеса на събиране на доказателства. Разследващите органи са 2 извършили всички необходими следствени действия. Проведени са разпити на ангажираните със случая свидетели, събрани са писмени доказателства. Изготвени са необходимите експертизи – СМЕ, автотехническа експертиза и техническа експертиза на видеозапис от видеокамера в автобуса. Не е налице непълнота на доказателствения материал. Изпълнени са изискванията за пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото.

Според настоящия състав не е налице възможност за събиране на нови доказателства, които да внесат противоречие или да разколебаят събрания доказателствен материал.

Представителят на БРП е извършил обстоен анализ на събраните доказателства и е постановил правилен и обоснован акт. В постановлението са изложени мотиви, които съдът изцяло споделя. Настоящият състав след извършен анализ на събраните по делото доказателства, също достигна до извод за наличие на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК при настъпилото процесно произшествие. Съгласно чл. 15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние). В настоящия казус съдът изцяло споделя извода на прокурора, че свидетелят Т. не е имал възможността да предвиди настъпването на общественоопасните последици от възникналото произшествие с жалбоподателката в управлявания от него автобус.

Прокурорът правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства и в частност изготвената по делото автотехническа експертиза. В заключението категорично вещото лице е посочило, че причината за падането на пострадалата е, че същата не се е придържала стабилно при потегляне на автобуса, като от гледна точка на механиката е посочено в експертизата, че причината за падането е действието на инерционната сила по отношение на нестабилното положение на тялото при потегляне на автобуса. Като е съобразил предвиденото комфортабилно ускорение, предвидено в специализираната литература за автобуси от градския транспорт, в които се разрешава пътуване на правостоящи пътници, експертът е заключил, че свидетелят Т. е потеглил с нормално ускорение от 1,1 м/сек², при прието до 1,2-1,3 м/сек². Действията на водача при потегляне на автобуса са били оценени от експерта като правомерни, като изрично е изведен извод, че водачът не е създал предпоставки за възникване на инцидента и не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. При отговора на последния въпрос - описване на механизма и причините на настъпване на произшествието, вещото лице проследява поведението на пострадалата, позовавайки се на видеозаписа от автобуса. От видеозаписа се установява, че качвайки се в автобуса от средната врата, жалбоподателката се е насочила към валидатора, доближила е картата си за пътуване, след което се е обърнала на ляво, като не се е държала за съоръженията в автобуса. Точно в този момент автобусът е потеглил с плавно ускорение, като жалбоподателката е загубила равновесие и е паднала. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението, поддържано в жалбата, че при установяване на фактите по делото, прокурорът не е кредитирал показанията на пострадалата и свидетелката К., които твърдят, че жалбоподателката се е държала за тръбата на валидатора. По делото е наличен видеозапис от видеокамера в автобуса, който е бил обект на техническа експертиза и от който се установява, че в действителност при качването в автобуса жалбоподателката се е доближила до валидатора и е чекирала картата си, но в следващия момент се обръща наляво с цялото си тяло, като не се държи за нито едно съоръжение, включително не се придържа и към тръбата на валидатора. От записа се установява, че в този момент автобусът потегля и последва падането на жалбоподателката. Тези обстоятелства са били съобразени от вещото лице при изготвяне на автотехническата експертиза и подробно са описани при определяне на механизма и причините на настъпване на инцидента. Съдът напълно кредитира изготвената по делото автотехническа експертиза. Вещото лице е дало компетентни, обективни ( с оглед събраните доказателства) и пълни отговори на поставените задачи. В жалбата се сочи, че се оспорва изготвената автотехническа експертиза, но не се излагат мотиви в тази насока. В тази връзка предвид липсата на данни, които да разколебават изводите на експерта, съдът изцяло се доверява на заключението на автотехническата експертиза като обосновано и правилно.

При така установеното съдът напълно споделя извода на прокурора, че случилото се е извън субективния аспект на водача и същият не е имал вина за падането на жалбоподателката. Свидетелят Т. е предприел потегляне на автобуса с плавно ускорение в посока на движение напред, т.е. не се установяват извършени от него неправомерни 3 действия или извън обичайно необходимите за въвеждане в движение на управляваното МПС действия (например не се установява водачът да е предприел резки маневри, внезапно спиране или други непредвидими действия). В жалбата се сочат като нарушени от водача норми от ЗДвП и Правилника за приложението му, а именно чл. 132, т. 2 и чл. 179, т. 2. В действителност законодателят е вменил в тежест на водач, който превозва пътници задължение при потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване, както и преди потегляне да се убеди, че са осигурени всички условия за безопасното им превозване. Безспорно според настоящия състав следва да се тълкува, че законодателят под условия за безопасно превозване е имал предвид условия, които са свързани с поведението на водача, техническата изправност на превозното средство и съоръжението в него, до които имат достъп пътниците, включително и външни явления и събития (например пътна обстановка), които биха се отразили на безопасното движение на превозното средство и пътуващите в него лица. Категорично съдът не споделя, че под осигуряване на безопасни условия следва да се приеме и вменено задължение на водача, преди да потегли да се убеди, че всички пътници за заели безопасни места за сядане или се държат безопасно за съоръженията в автобуса. Най-малкото е логично да се приеме, че водачът не би могъл да има и обективна възможност да възприеме поведението на всеки пътник в автобуса, дали е седнал или се държи стабилно за осигурените за тази цел съоръжения. Още повече в настоящия случай от видеозаписа и от автотехническата експертиза се установява, че видимостта на водача към жалбоподателката е била ограничена от правостоящи лица - пътничка и свидетелката К. (кондуктор в автобуса). Т.е. свидетелят Т. не е могъл да възприеме, че в момента в който е предприел потегляне на автобуса, жалбоподателката не се е държала за съоръженията.