Решение № 2226 от 11.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2226 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110119453 по описа за 2024 година

Ищецът „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е предявил срещу ответника Столична община обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 630.40, представляваща регресно вземане за изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка със застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 17.02.2019 г., вследствие на противоправно поведение от страна на ответника, изразило се в неподдържане изправността на пътен участък, част от общинска пътна мрежа, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 04.12.2023 г. до пълното изплащане на сумата, както и сумата от 204.73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 04.12.2023 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 38152/21.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66478/2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 14.11.2024 г.

Ищецът твърди, че на 17.02.2019 г., около 21:30 часа, лек автомобил „Ауди РС 6“ с рег. № ***, при движение по ул. „Околовръстен път“, след шоурума на „Хюндай“ в посока на движение към кв. Горубляне, на около 500600 м. преди караулката за к-к Боровец, попада в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в, резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети върху предна дясна гума.

Сочи се че по силата на комбинирана застрахователна полица № 0000762414/25.01.2019 г. за застраховка „Злополука“ и застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил, ищецът е поел да носи риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.

1

Твърди се, че в изпълнение на договорните си задължения, застрахователят е изплатил на 28.11.2019 г.. застрахователно обезщетение равняващо се на сумата, необходими за отстраняване на щетите по автомобила /за закупуване на нова гума и нейната подмяна/, възлизащо общо на сумата от 620.40 лева.

Счита, че отговорност за нанесените вреди носи ответникът, тъй като вредите са настъпили в резултат на противоправно бездействие от негова страна, който има нормативно уредено задължение да се грижи за поддръжката на процесния пътен участък.

Сочи, че с плащане на застрахователното обезщетение, в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ и за определените ликвидационни разходи в обичаен размер от 10 лева /общо 630.40 лева/ срещу причинителя на вредата - ответника Столична община.

Твърди, че е изпратил регресна покана до ответника, получена от последния, но не е последвало доброволно плащане на претендираната сума, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи сумата от 204.73 лева за периода от 04.12.2020 г. до 04.12.2023 г.

Сочи, че горните обстоятелства са мотивирали ищеца да подаде заявление по чл. 410 ГПК, във връзка с което е било образувано ч.гр.д. № 66478/2023 г. на СРС, 76 с-в, и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 38152/21.12.2023 г.

Предвид подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК и с оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415 ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

Моли за уважаване на предявените искове за сумите, за които е издадена процесната заповед за изпълнение. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва действителността на сключения застрахователен договор „Каско“.

По същество на спора ответникът оспорва изложената в исковата молба фактическата обстановка, при която е настъпила вредата, описания механизъм на увреждането, мястото на настъпване на описаното в исковата молба ПТП, както и наличието на причинна връзка между описаните вреди и събитието. Оспорва се размерът на описаните в исковата молба вреди. В условията на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице, доколкото водачът на автомобила го е управлявал с несъобразена скорост. Твърди се, че дори да е съществувало такова препятствие на пътя, водачът на автомобила е могъл да го избегне, в случай, че беше съобразил скоростта си на движение с пътната обстановка.

Моли за отхвърляне на предявените искове, евентуално – за 2 уважаването им в намален размер.

По отношение на претенцията за мораторна лихва прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли за присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Софийският районен съд, 76 състав, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са от ищеца обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410, ал.

1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане, вследствие на противоправното бездействие на лице, на което ответникът е възложил работа, e настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; наличието на причинно – следствена връзка между всички твърдени вреди и процесното вредоносно събитие; факта на плащане на застрахователно обезщетение по процесната имуществена застраховка, както и действителният размер на вредите, настъпили в причинна връзка със събитието.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на възникналите парични задължения, както и всички свои защитни възражения.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи получаването на покана от ответника, с която същият е поставен в забава, а в тежест на ответника е да докаже плащане на падежа – за които обстоятелства не сочи доказателства.

Разпоредбата на чл. 410 КЗ урежда специално суброгационно право в отклонение от общото правило на чл. 74 ЗЗД, съгласно което, при настъпване на застрахователно събитие, застрахователят, след изпълнение на своето договорно задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД , отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението.

За доказване на фактите, включени в предмета на спора, пред Софийски районен съд са събрани писмени и гласни доказателствени средства, като изготвена и съдебна автотехническа експертиза.

Въз основа на анализа на горните доказателства, съдът приема следното:

Установява се от представения по делото в заверен препис двустранно 3 подписан екземпляр на комбинирана застрахователна полица № 0000762414/25.01.2019 г. за застраховка „Злополука“ и застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и собственика на увредения автомобил „Сожелиз България“ ЕООД, с период на валидност от 25.01.2019 г. – 25.01.2020 г., че към датата на твърдяното ПТП /17.02.2019 г./ ищецът е носил риска от настъпване на имуществено увреждане на автомобила.

Установява се от представените по делото квитанции за заплатени застрахователни премии, уговорени разсрочено, че застрахованият е заплатил в цялост дължимите 4 бр. застрахователни премии.

Неоснователни се явяват направените от ответната страна оспорвания, касаещи действителността на застрахователната полица.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в мотивите на т.

2а на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1/2018 г., ОСТК на ВКС, приложими и по отношение на имуществените застраховки, липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД , като основание за нищожност, не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност не могат да настъпят. По характер застрахователният договор представлява абсолютна търговска сделка, като разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 3 ТЗ, съгласно което страната не може да се позове на нищожност поради неспазване на формата на договора, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. От събраните по делото доказателства се установява, че двете страни по застрахователния договор са изпълнявали задълженията си, както за плащане на застрахователната премия на вноски, за уведомяване при настъпило застрахователно събитие, а така също и за плащане на застрахователно обезщетение, поради което нито една от тях не е оспорила действителността на застрахователния договор. При зачитане на договорната връзка от страните по нея, не може да се приеме, че трето лице за нея разполага с право да оспорва валидността на обвързващото й действие. Ето защо съдът приема, че към момента на настъпване на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно отношение между ищеца и собственика на автомобила.

Установява се приетите по делото писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП пред застрахователя е заведена щета № 10019030104027, като съгласно изготвения опис на щетите /л. 14/ са установени уврежданията върху предна дясна гума на автомобила.

Установено, че същата подлежи на подмяна.

От представената по делото калкулация на ремонт се установява, че определеното от застрахователя обезщетение за така констатираното увреждане възлиза на сумата от 620.40 лева, изчислено като разликата между стойността на автомобилната гума и разходите за труд и приложеното самоучастие /32%/

Установява се от представеното по делото платежно нареждане, че сумата от 620.40 лева е изплатена на 28.11.2019 г. по сметка на собственика на 4 автомобила.

От събраните по делото писмени доказателства – уведомлениедекларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ /л. 10/, Декларация на водач на застраховано МПС /л. 11/, от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че по делото се установява следният механизъм на ПТП: на 17.02.2019 г., около 21:30 часа, лек автомобил „Ауди РС 6“ с рег. № ***, при движение по ул. „Околовръстен път“, след шоурума на „Хюндай“ в посока на движение към кв. Горубляне, на около 500-600 м. преди караулката за к-к Боровец, попада в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно – дупка, в резултат на което върху автомобила са нанесени материални щети върху предна дясна гума.

Горният механизъм не се опровергава от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д. Х. Д. - водач на процесното МПС, които съдът кредитира като обективни, безпротиворечиви и добросъвестно дадени. От същите се установява, че макар водачът да не пази спомен за процесното ПТП, настъпило 6 /шест/ години преди датата на депозиране на показанията, същият потвърждава, че е управлявал процесният автомобил през 2019 г., както и изрично потвърждава, че положените подписи и текст върху декларациите до застрахователя са негови.

Установява се от приетата и неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, че описаните щети върху автомобилната гума се намират в пряка-причинно следствена връзка от процесното ПТП.

Не могат да се споделят изложените в отговора на исковата молба съображения за неустановеност на механизма на ПТП и неустановеност на точното място на ПТП, доколкото събраните по делото доказателства са еднопосочни и не влизат в противоречие едно с друго, а ответникът не е ангажирал други доказателства, които да разколебават горния извод.