Определение № 3098 от 30.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3098 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502690 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 - чл. 279 във връзка с чл.420 ГПК.

Производството по делото е образувано по частната жалба на С. И. Д. с ЕГН: ********** против определение № 10230 от 06.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 7336/2025 г. на Районен съд – Пловдив, XVI гр. с-в., с което е оставено без уважение искането и по реда на чл. 420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на издадената по делото заповед по чл. 417 ГПК № 3482/23.04.2025 г. Жалбоподателката моли за отмяната на посоченото определение, като се позовава на разпоредбата на чл.420, ал.2, т.1 ГПК поради това, че вземането по заповедта не се дължи, тъй като наследодателят и И. Б. П. към датата на поемане на процесното задължение е бил фактически недеесподсобен, тъй като е страдал от психично заболяване, а в последствие е бил поставен под пълно запрещение. Позовава се на приложени към възражението епикризи, съдебно решение за амбулаторно лечение, решение за поставяне под запрещение. Счита, че същите установяват наличието на сериозно и трайно психично заболяване, имащо отношение към валидността на договора, с който е поето процесното задължение.

Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД, ЕИК121830616 я оспорва като неоснователна и моли съда същата да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд Х гр. състав, за да се произнесе, намери следното:

Частната жалба подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

По същество:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от кредитора „Банка ДСК“ 1

А Д против трима длъжници – физически лица, измежду които и жалбоподателката С. И. Д..

Заповедният съд е уважил заявлението изцяло и е постановил незабавно изпълнение, като е издал Заповед рег. № 3482/23.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. За да постанови разпореждането си за издаване на заповедта за изпълнение, първоинстанционния съд е извършил проверка относно редовността на представените документи и извлечение от счетоводните книги на банката за задължения за стоков кредит, сключен на 05.05.2021 г. с наследодателя на длъжниците И. Б. П..

На 05.08.2025 г. е постъпила молба от длъжника С. И. Д. с искане за спиране на изпълнението по реда на чл.420, ал.2, т. 1 ГПК. Това искане е оставено без уважение с обжалваното тук определение № 3482/23.04.2025 г.

В срока по чл. 414 от ГПК от длъжника С. И. Д. е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение.

Заповедта за изпълнение в конкретния случай е издадена въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводни книги на банка.

Според нормата на чл. 420 ал. 1 от ГПК, спиране на изпълнението се допуска, когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, а такова в случая не е представено.

Според нормата на чл. 420 ал. 2 от ГПК, спиране може да се допусне и без представяне на обезпечение, ако са налице писмени доказателства за това, че: вземането не се дължи; вземането е основано на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител. В случая не се представя обезпечение, нито пък се твърди наличие на някоя от изброените хипотези на недължимост при потребителските договори за кредит, какъвто е процесният. Твърденията за наличие на психично заболяване на наследодателя на длъжниците, сключил договора за кредит и от там за нищожност на същия не могат да се изследват в настоящото производство, както правилно е приел и районният съд. Същите следва да бъдат разгледани в евентуално исково производство по установяване на вземанията на банката, която видно от материалите по делото е подала искова молба за това.

Ето защо съдът приема, че искането за спиране следва да бъде оставено без уважение.

С оглед изложеното съдът намира подадената частна жалба за неоснователна. Като такава същата ще се остави без уважение.

Поради изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. Д. с ЕГН:

2

********** против определение № 10230 от 06.08.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 7336/2025 г. на Районен съд – Пловдив, XVI гр. с-в., с което е оставено без уважение искането и по реда на чл. 420 ГПК за спиране на незабавното изпълнение на издадената по делото заповед по чл. 417 ГПК № 3482/23.04.2025 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3