Определение № 118 от 12.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. София, 12.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20251100206558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243,ал.4, във вр. с ал.1 от НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от А. А. П., ЕГН **********, в качеството й на представляващ ДЗЗД „ЛИДЕР ИНЖЕНЕРИНГ 2019“, ЕИК 177426686 и управител на търговско дружество „ЛИДЕРПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК 131504519, което дружество е член на ДЗЗД „ЛИДЕР ИНЖЕНЕРИНГ 2019“.

С жалбата се атакува ПОСТАНОВЛЕНИЕ за прекратяване на наказателното производство от 01.08.2025 година, постановено по Досъдебно производство № 198/2023 година, по описа на ГД „НП“, пр.преписка № 19385/2023 година, по описа на Софийска градска прокуратура.

Оплаквания в частната жалба са за незаконосъобразност и неправилност и могат да бъдат обединени в три групи:

Несъобразяване с материалния закон, касателно разпоредбите от Наказателния кодекс, за които е водено производството, /чл.282 и чл.219,ал.1/, като не са преценени, доказаните според жалбоподателя нарушения на Закона за устройство на територията и Закона за обществените поръчки.

Неизвършване на пълен и обективен анализ на събраните доказателства.

Прокурорът не е преценил наличието на данни за извършено престъпление по чл.212,ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

Молбата на жалбоподателя е за отмяна на постановлението и връщане делото на прокурора с указания за продължаване на действията по разследването и даване на задължителни указания в насока, посочена в жалбата.

Съдът, съобразявайки оплакванията в жалбата, доказателствата, събрани до този момент в рамките на досъдебното производство и Законът, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално-допустима. Депозирана е в срок от 1 активно-легитимирана страна.

„По същество“, съдът намира жалбата неоснователна.

Съображенията на съда:

За да прекрати наказателното производство представителят на Софийска градска прокуратура е приел, че по отношение на формите на безстопанственост по чл.219,ал.1 от НК, респ. чл.219,ал.2 от НК е необходимо да бъде доказано осъществяването на умишлени действия от страна на представляващия или на отговорно длъжностно лице от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, които да са довели до значителни щети за това дружество. Прокурорът е приел, че от събраните доказателства умисъл не е установен.

По отношение на престъплението по чл.282,ал.1 от НК прокурорът отново е намерил, че липсват доказателства, установяващи субективната страна на престъплението – пряк умисъл и специална цел.

Съдът преди правния си анализ ще предаде фактите, относими към това производство в хронологичната последователност на тяхното настъпване.

Поради настъпило пътно-транспортно произшествие сградата на Ведомствен диспечерски пункт на Автобусно подразделение „Дружба“ била силно повредена, /27.04.2020 година/.

Първоначално са били предприети действия по аварийно укрепване и възстановяване на конструкцията, тъй като сградата след инцидента е била с опасност от срутване. При спазване на строително-техническите правила е извършено това начално укрепване. Осъществено е от дружеството „ИВТ Девелопмънт“ ЕООД, за което от „Столичен автотранспорт“ ЕАД са заплатени 11 278,23 лева. Работата по укрепването е приета от служител в автобусно подразделение „Дружба“, /свидетелят Г.М./ с констативен протокол от 21.08.2020 година.

Преди това, във връзка с възстановяването на пострадалата от произшествието сграда между „Столичен автотранспорт“ ЕАД и ДЗД „Лидер инженеринг“ е сключен Договор № А-54 от 11.05.2020 година.

ДЗЗД „Лидер инженеринг“ е предприел проектиране и съгласувателни процедури.

От Район Искър на Столична община е издадено Разрешение за строеж № 22 от 24.08.2020 година, което е влязло в сила на 15.09.2020 година.

Строителната площадка е открита на 27.10.2020 година.

Във връзка с осъществяването на надзор и контрол по изпълнението на строително-монтажните дейности между „Столичен автотранспорт ЕАД и дружеството „ИВТ Консулт“ ЕООД са сключени два договора: Договор № А85 от 25.06.2020 година за упражняване на строителен надзор и Договор № А84 от същата дата за извършване на инвеститорски контрол по време на изпълнението.

Изпълнението започнало, но първоначално поради ограниченията, въведени поради пандемията от „Ковид 19“, а впоследствие и поради 2 нереализирани от „Столичен автотранспорт“ ЕАД, търсени от изпълнителя плащания то – изпълнението на практика спряло.

Събитията, които се установяват в този период, посредством кръстосан анализ на изнасяни от свидетелите твърдения за факти и проверка на наличните по делото писмени документи показват следното:

На 27.04.2022 година в Централно управление на възложителя постъпило заявление за заплащане на извършени до определен етап дейности по изпълнение на обекта. От „ИВТ Консулт“ ЕООД са представени количествено-стойностни сметки, писма и приемо-предавателни протоколи за приемане на извършени вече СМР. В Централно управление се усъмнили в истинността на документите и правдивостта на тяхното съдържание, тъй като тези документи били с давност от преди две години. Още след сключване на договора, съобразно вътрешните правила за управление на предприятието, със Заповед № РД-09-163/26.05 е сформирана комисия, която да следи за изпълнението на сключения договор. В състава на комисията първоначално влизали инженер В.П., инженер Г.М. и инженер Елена Янкулова, но впоследствие В.П. е изключена от комисията, /23.10.2020 година/.

На 12.05.2022 година в деловодството на „Столичен автотранспорт“ постъпили приемо-предавателен протокол, актове и фактура на стойност около 1 200 000 лева. Приемането на извършените СМР е било извършено от инженер В.П. на същата дата – 12.05.2022 година.

ЕАД – възложител отказало плащане и директорът му инициирал проверка от дружеството „Софинвест“ ЕАД, която проверка излязла със заключение, че са установени разминавания между реално извършените и отразените в Акт, образец 11 СМР.

Възникналият материално-правен спор между двата правни субекта прераснал в гражданско-правен, отнесен пред съда, с предмет „неизпълнение на договор“, където ищци са търговските дружества - участници в ДЗЗД „Лидер инженеринг“, а ответник е „Столичен автотранспорт“ ЕАД.

Това основно са фактите, имащи отношение и към настоящото производство по чл.243,ал.4 НПК и към провежданото наказателно производство.

Въз основа на тях съдът прави следните изводи:

Работните обвинения върху които са разсъждавали органите на досъдебното производство са чл.219,ал.1, респ. ал.2 НК и чл.282,ал.1 НК.

Съставите на чл.219,ал.1 и ал.2 НПК от субективна страна предполагат непредпазливост при осъществяването им, а единствено ал.3 предвижда друг състав за „умишлена безстопанственост“.

Затова и прокурорът не е прав в постановлението си, когато е мотивирал решението си за прекратяване, касателно престъпление „безстопанственост“ с мотива „липса на умисъл у изпълнителния директор или у друго длъжностно лице“. Умисълът не е елемент от състава на деянията по ал.1 и ал.2, но тази грешка на прокурора в разбирането му не променя правилността на крайния му извод.

3

Разликата между престъпленията по ал.1 и ал.2 на чл.219 е в изпълнителните деяния.

По ал.1 е „не полагане на достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа, докато по ал.2 е не упражняване на достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество.

Престъпленията и по двете хипотези са резултатни – да последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството или да последват значителни щети на предприятието или на стопанството.

Изискването за резултат е щета за предприятието, което отговорното длъжностно лице управлява или представлява, а не за трето лице, с което това предприятие е било сключило търговско-правна сделка. Още повече, че гражданското дело между ДЗЗД и ЕАД „Столичен автотранспорт“ не е приключило и е недопустимо на този ранен етап да се предполага, че възложителят по договора ще бъде задължително осъден и присъдените на ищците суми ще бъдат щетата за предприятието на възложителя.

Освен това, престъплението безстопанственост по чл. 219,ал.1 НК е налице само, когато в резултат от неполагането на достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното имущество от длъжностното лице последва неговата повреда, унищожаване, разпиляване или други значителни щети за стопанството. Като елемент от състава на безстопанствеността, законът изисква да настъпят реални щети, а не и пропуснати ползи. Инкриминираната в казуса сума дори и да е установена като дължима, по своята правна същност не е щета, защото патримониумът на ЕАД „Столичен автотранспорт“ не е намален.

За престъплението по чл. 219, ал. 2 НК субект е длъжностно лице, което притежава контролни функции върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на повереното им имущество.

За да е налице това престъпление, е необходимо да съществува друго лице (или лица), върху дейността на което субектът на престъплението по чл. 219, ал. 2 НК да упражнява контрол по силата на нормативно вменените му права и задължения. Това друго лице следва да с персонифицирано със своите конкретни функции в съответната институция и с тяхната обвързаност с обективно причинения вредоносен резултат, защото деецът не причинява лично този резултат, но с неупражнения от негова страна контрол, той обективно създава условия за осъществяване на действия (или бездействия) от контролираното от него лице и в резултат на тези действия настъпва инкриминираната щета. Тази деятелност на другото лице/лица може да има различни проявления - престъпни (кражба, присвояване), нарушения (финансови, административни), деликт или дори не обезателно с неправомерен характер (обективни фактори). Във всички случаи обаче трябва да се установи, че това лице е поставило началото на причинно-следствения процес, довел до вредоносния резултат, а също и че ако деецът бе изпълнил 4 възложените му от закона задължения за контрол, този процес не би се осъществил и резултатът не би настъпил. В това производство не може да се направи извода, че например изпълнителният директор на възложителя не е упражнил достатъчен контрол върху някое длъжностно лице. Фактологията е съвсем различна. Тук изпълнителният директор, в изпълнение на контролните си функции назначава първоначално комисия за проверка на работата по СМР по договора, а след това и изисква помощ от друго общинско дружество, в кръга на чиято компетентност е оценката и контролът на дейностите по подобен род обществени поръчки.

По отношение на престъплението по чл.282,ал.1 от НК.

Родов обект на престъпленията по служба са обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат, неговия авторитет и повишена отговорност/П№2/1980 год.ПВС/.

Характерът на обекта на престъпленията по служба определя спецификата на субекта и обективната страна на престъпленията от този вид.

При тези престъпления независимо от външното проявление на деянието, дейността винаги се изразява в нарушения на установени за длъжностните лица правила, забрани или задължения.. Затова и диспозицията на всички престъпления от Раздел ІІ на Глава VІІІ НК се предвижда длъжностно лице в качество на субект, а действията са в кръга или в нарушение на служебните правомощия.

За да се установи, засяга ли конкретното деяние специфичния обект на престъпленията по служба и ако ги засяга, коя именно сфера на служебната дейност, е необходимо да се изследват нормативните актове, регулиращи служебната дейност на длъжностните лица, да се анализира има ли нарушени нормативни предписания, респ. има ли превишаване на властта и до какво е довело тяхното нарушение, защото специалната цел „набавяне за себе си или за другиго имотна облага или причиняване другиму вреда“ е съществена за съставомерността на такова деяние.