Решение № 2606 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2606

*, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110174874 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 408785/16.12.2024 г., с която от името на ЗАД „а“ АД, ЕИК *** срещу ЗД „е“ АД, ЕИК: *** е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1706,43 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 15 лева разноски по определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 27.11.2025 г., в *, ул. „**“, по вина на водача на МПС лек автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***.

Поддържа, че била образувана преписка по щета № 0300-20-777-513168.

Посочва, че щетите били отстранени от автосервиз „*“ ЕООД, на който 1 заплатил сума в размер на 3000,53 лева, като сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ищецът поддържа, че вредите по застрахования при него лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***, са причинени от водача на лек автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесния пътен инцидент, която водач, на 27.11.2020 г., в *, около 10:45 часа е реализирала ПТП с лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег.

№ ***, като при необезопасена маневра за излизане от паркомясто и поради недостатъчен контрол над автомобила с предна част на лек автомобил Рено Модус, с рег. № ** удря в задна част паркирания в този момент лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***, който в резултат от удара се изместил напред и с предната си част се ударил в преградна стена. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължима сума в общ размер от 3015,53 лева /с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева/, като ответникът извършил частично плащане, но останала незаплатена сума в размер на 1706,43 лева, които именно се претендират в настоящото производство.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1706,43 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 15 лева разноски по определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 27.11.2025 г., в *, ул. „**“, по вина на водача на МПС лек автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД „е“ АД, ЕИК: *** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава предявеният иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.

2

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ в тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска – процесното ПТП, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД „е“ АД, ЕИК: *** е депозиран отговор на исковата молба, с който се признава предявеният иск.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение, съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, 3 доколкото ответникът в отговора си на исковата молба е заявил, че признава иска и счита, че дължи претендираната сума. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в съдебното заседание, проведено на 17.02.2025 г.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

Следователно предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени сторените от последния разноски в производството по делото, доколкото макар да признава предявените искове, ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, поради което и не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В срок от страна на ответника е направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, както и активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца, изразяващо се в депозиране на искова молба и участие в проведеното по делото открито съдебно заседание, намира, че в полза на ищеца следва да се определи възнаграждение в минималния размер за съответния вид работа, съобразно предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г., поради което и възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно, доколкото претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в производството пред СРС е именно в същия /минимален размер/. Тук следва да се посочи, че ответникът изрично заявява, че възразява за прекомерност на възнаграждението, само в случай че същото е над минимално предвидения такъв, за съответния вид работа, какъвто не е процесния случай.

По така изложените съображения на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 4

ГПК се следва сумата от общо 633,03 лева, от която сумата от 68,26 лева – заплатена държавна такса и сумата от 564,77 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗД „е“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *, бул. „х” *, да заплати на ЗАД „а“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *, бул. „***“ *, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 1706,43 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 15 лева разноски по определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 27.11.2025 г., в *, ул.

„**“, по вина на водача на МПС лек автомобил Рено Модус, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Фолксваген Поло“, рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „е“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *, бул. „х” *, да заплати на ЗАД „а“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *, бул. „***“ *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 633,03 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5