Решение № 321 от 16.09.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. гр. Червен бряг, 16.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20254440100392 по описа за 2025 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл.

22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 146 от ЗЗП.

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр. Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против „Юробанк България" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ул. ******, представлявано от П. Д. - Изпълнителен директор, с която е предявен иск по чл. 22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 146 от ЗЗП и в условията на евентуалност иск чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок по чл.131 от ГПК е постъпило възражение от ответника. В отговора ответника изразява становище, както по допустимостта, така и по основателността на иска по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/ вр. чл. 146 от ЗЗП. Излага подробни доводи за това. На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК ответната страна моли съда да бъде конституирано като трето лице-помагач „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК ******, с адрес: гр.

София 1335, бул. ******, като на същото да се изпрати копие от исковата молба с приложенията и отговора на исковата молба с приложенията към него. Искането е направено своевременно в срока по чл.219, ал.1 от ГПК, а именно в срока за отговор на исковата молба.

Наведени са достатъчно твърдения, от които може да се извлече правен интерес от привличане на третото лице.

С Определение № 281/21.05.2025, съдът е приел исковата молба за редовна и допустима, 1 обявил е предварителния си доклад по делото и е насрочил същото за провеждане на открито съдебно заседание. В същото определение, настоящият съдебен състав, въз основа на депозирана молба от упълномощения представител на ответника, е допуснал и конституирал на основание чл. чл.219 от ГПК като трето лице помагач „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК ****** на страната на ответника „Юробанк България" АД, с ЕИК ****** по предявените срещу него от Б. М. К., с ЕГН ********** искове.

ИЩЕЦА - Б. М. К., редовно призован, не се явява. В писмено становище пълномощника и процесуален представител адв. И. В., от името на доверителя си, поддържа иска изцяло, като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА - „Юробанк България“АД редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и представител на дружеството. С молба с вх. № 3826/22.07.2025г. от „ Юробанк България“АД заявяват невъзможност да се явят, поради служебна ангажираност, молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. По отношение на съдебно-счетоводната експертиза, нямат възражения, да се приеме заключението, но молят съдът да не я кредитира в частта на т. 3, тъй като застраховката „защита на плащанията“ е допълнителна, незадължителна услуга, сключването й е само по желание на клиента, поради което не следва да се включва ГПР по кредита.

ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - От страна на трето лице помагач „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД, ЕИК ****** е изпратено на вниманието на съда и страните молба по хода на делото. В същата молба трето лице помагач поддържа отговора на исковата молба по съображенията, изложени в него. Присъединява се и към аргументите, изложени от „Юробанк България“ АД в депозирания от дружеството отговор. Оспорва изцяло депозираната исковата молба, като счита, че всички възражения, оспорвания и твърдения са неоснователни, необосновани и противоречащи на обстоятелствата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца като неоснователна и да присъди на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД направените в хода на делото съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Същият е предявен в срок и има за предмет установяване съществуването на парично вземане, както и наличието на облигационна връзка между страните, ангажираща отговорността на ответника. С оглед материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр. Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.

2

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр.

Койнаре, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ул. ******, чрез пълномощника адв. И. К. В. от ПлАК против „Юробанк България" АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. ******, представлявано от П. Д. - Изпълнителен директор иск е в рамките на производство по обективно съединени искове с правно основание чл. 146, ал.

1 от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за признаване нищожността на процесния договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на Кредитна карта ****** от 14.06.2019г., сключен между Б. М. К., с ЕГН ********** - кредитополучател и „БНП Париба Файненс С. А., клон България" - кредитор, чийто правоприемник е „Юробанк България" АД.

В настоящото производство в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да докаже налице ли са основанията за недействителност на договора, твърдени в исковата молба, за ответника наличието на облигационна връзка между страните, по която ищцата е неизправна страна.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право, като следва да се съобразява и правилото на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК за доказателствената тежест при доказване погасяването на парични задължения, възникнали с писмен акт/договор.

Районен съд – Червен бряг е сезиран с искова молба от Б. М. К., с ЕГН ********** от гр.

Койнаре, в която сочи, че: същата е страна по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****** от 14.06.2019г. подписан с БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК ******, чиито правоприемник е ответното дружество „Юробанк България" АД.

По силата на този договор на ищцата бил отпуснат кредит за потребителски цели в размер на 8 000 лв., при следните параметри: застрахователна премия в размер на 3763,20 лв.; такса ангажимент в размер на 280 лв., удържана от отпусната главница, 84 броя погасителни вноски, размер на месечната погасителна вноска - 261, 56 лв., обща стойност на плащанията — 21 971, 04 лв., годишен процент на разходите 33,88 %, лихвен процент - 28,03%. Съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 05.07.2019 г., а последната с падеж 05.04.2026 г.

Счита, че не дължи и не е дължала заплащане, на каквито и да било суми, над получената чиста стойност на кредита в размер на 8000,00 лв. Твърди, че в случая нищожността на клаузите за ГПР, ГЛП и неустойка влече нищожност на целия договор, защото не могат да бъдат заместени по право от повелителните правила на закона, не може договорът за бъде сключен без тях, доколкото касаят възнаграждението на кредитора по възмезден по дефиниция договор.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ****** от 14.06.2019г., сключен между Б. М. К., ЕГН 3

********** като кредитополучател и БНП Париба Файненс С. А., клон България" като кредитор, чийто правоприемник е „Юробанк България" АД на основание чл. 22 във вр.с чл.

11, ал. 1, т. 10 и чл. 10, ал. 1 ЗПК във вр.чл. 26, ал. 1, предл. l ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който се заявява неоснователност на предявените искове. Ответното дружество сочи, че на 14.06.2019 г. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****** между „Юробанк България" АД и Б. М. К., по силата на който на клиента е отпуснат кредит в размер на 8 000,00 лв. Същият се е задължил по договора като длъжник и без значение за наличието и валидността на кредитното правоотношение били подбудите и мотивите на ищеца за сключването на процесния договор за кредит. Сочи се, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ и „Агенция за събиране на вземанията" ЕАД на 11.04.2022 г. са прехвърлени вземанията на Клона, произтичащи от договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ****** от 14.06.2019 година. На основание чл. 99, предложение трето от ЗЗД цялото кредитно досие по договора е предадено на новия кредитор.

Относно твърденията на ищцата, свързани с такса ангажимент, се навеждат следните доводи: не било вярно твърдението и не могъл да се приеме доводът за неправилно посочен годишен процент на разходите (ГПP) в процесния договор за кредит, свързан с заявеното от ищеца, че в него не е включена такса ангажимент. Ответникът счита, че таксата ангажимент е взета предвид и е включена в ГПР, посочен в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ******. Било видно от клаузата на чл. 2 от договор за кредит № ****** от 14.06.2019 г., че таксата ангажимент възниква по основание и размер при сключването на заемното споразумение, срещу което кредиторът поема ясно определен ангажимент за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора. Във връзка с горното, безспорно било обстоятелството, че са спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал.1, във вр. чл. 19, ал. 2 и §1 т.1 от ЗПК и не е налице недостатък при изчислението на ГПР, тъй като са използвани действителният размер на кредита и всички разходи за потребителя. Отделно от горното и със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в съответствие с изискванията на ЗПК, потребителят е бил предварително уведомен относно наличието на таксата ангажимент. Също така за нейния размер, цел, съотношението с общия размер на кредита и реда за прихващането й, с което категорично не могло да се възприеме твърдението на ищцата, че таксата ангажимент е в нарушение на чл.

10а, ал. 2 от ЗПК. Според ответника посоченото годишно оскъпяване на кредита е законосъобразно изчислено и в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК и цитираната в исковата молба практика на СЕС.

По отношение на твърденията, че Договорът за кредит се явява недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като съществува неяснота относно начина на 4 формиране на годишния процент на разходите, ответника счита, че посочването на ГПР и начина на неговото формиране, съобразно Приложение № 1 към ЗПК в договора за кредит, са едни от задължителните елементи на договора за потребителски кредит, при отсъствието на които договорът за потребителски кредит е нищожен (чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). В процесния случай това било сторено, като е посочен ГПР като процент (33.88 %). В процесния случай била предоставена пълна, ясна и точна информация за начина на формиране на ГПР, както и ясна и разбираема за потребителя информация какви разходи се включват в ГПР. По този начин кредитодателят е изпълнил задължението си, както по националния закон - чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, така и изискванията на Директива 2008/48/ЕО.