Решение № 259 от 26.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. **, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20245500900323 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и акцесорни претенции, с правно основание чл.86 ЗЗД.

В представената искова молба се твърди, че на 16.11.2021 г. е настъпило ПТП между МПС марка „Тойота модел „Авенсис“, с peг. № **, управлявано от К. А. П. и МПС марка „БМВ“, модел „**“, с peг. № **, управлявано от А. Б.

А..

Произшествието настъпило при следния механизъм: на 16.11.2021 г„ около 8,55 часа МПС марка „Тойота“, модел „Авенсис“, с peг. № **, управлявано от К. А. П. излиза от главният вход на фирма „****“, навлиза на главния път - ул. Розова долина, която е съставена от 4 пътни ленти (по две във всяка посока). Пресича първата лента, навлиза във втората и е ударен странично от движещото направо с висока скорост МПС марка „БМВ“, модел „**“, с peг. № **, управлявано от А. Б. А.. В района на ПТП ограничението на скоростта било 40 км/час. Виновна за ПТП-то е водача А. Б. А..

Посочва, че за описаното ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица № УРИ284Р-35060/17.11.2021 г„ по описа на РУ-МВР***, образувано било ДП № 284-ЗМ-1559/2021 г.„ РУ-МВР***, съотв. пр.пр. № 10987/2021 г„ по описа на ТП- ** към РП-**. Наказателното производство е приключило с постановление за прекратяване (по искане на пострадА.я).

Сочи, че вследствие на ПТП-то К. А. П. е пострадал, изпаднал в безсъзнание за няколко минути, оплаквал се от главоболие, световъртеж, болки в гърдите и гърба. По спешност е откаран в ******. Там е настанен за периода от 16.11.2021 г. до 22.11.2021 г. След извършените му прегледи и 1 изследвания лекарите са констатирА. следните травматични увреждания:

Счупване на 4-то, 5-то и 6-то ребра в ляво;

Счупване на лява ска пул а (лопатка);

Хемоторакс (нА.чие на свободна кръв в гръдната кухина);

Пневмоторакс (нА.чие на свободен въздух в гръдната кухина);

Контузия на левия бял дроб;

Хеморагия вляво париетално-окципитално (закрита черепно-мозъчна травма с вътрешен кръвоизлив вляво).

Извършена му била животоспасяваща оперативна интервенция торакоцентеза в ляво (оперативно отваряне на гръдния кош и екстрадиране на нА.чните свободен въздух и кръв).

Твърди, че след изписването му от болничното заведение пострадА.ят продължил лечението си в домашна обстановка, при постелен режим.

ПострадА.ят бил неработоспособен за периода от 16.11.2021 г. до 20.02.2022 г.

Дълго време се оплаква от главоболие и световъртеж, от болки в гърдите и гърба, от затруднено дишане. Ползвал помощ от близките си за задоволяване на битовите си потребности - хранене, къпане, обличане, ходене по нужда. Все още пострадА.ят се оплаква от болки в гърдите и гърба, периодично страда от главоболие и световъртеж.

Посочва, че вследствие на процесното ПТП здравословното съС.ие на К.

П. силно се е влошило, което дава отражение и на психиката му. Той страда от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието.

Твърди, че виновният за процесното ПТП водач на МПС марка „БМВ“, модел „**“, с peг. № ** - А. Б. А. е разполагала с вА.дна полица ГО на автомобилистите, сключена със „ЗД ** - полица № ******, вА.дна до 22.10.2022 г.

Посочва, че пострадА.ят предявил извънсъдебно претенцията си за плащане на обезщетение за неимуществени вреди на 07.01.2022 г. Била образувана щета № 2210000600/07.01.2022 г. Била разменена кореспонденция между страните, но плащане не последвало в законоустановения 3-месечен срок.

Сочи, че в тази връзка за пострадА.ят възниква правен интерес да претендира по съдебен ред изпащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, директно от застрахователя по ГО на прекия делинквент.

Моли да бъде осъден ** да плати на К. А. П. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП от 16.11.2021 г., в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от 07.01.2022 г. до окончателното плащане. В исковата молба посочва банкова сметка за плащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло исковата молба на К. А. П., ЕГН **********, с адрес: град **, ******, с която ищецът е предявил срещу *** иск за обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 2 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 07.01.2024 г., до окончателното изплащане.

Посочва, че предявеният иск е недопустим. Сочи,че ищецът твърди, че на 07.01.2022 г. е предявил извънсъдебна претенция за плащане на обезщетение за неимуществени вреди. В представените с исковата молба писмени доказателства обаче липсват доказателства за такава застрахователна претенция. Не е посочено и до кого е изпратена въпросната претенция, какво е претендирано с нея, във връзка с кое събитие е изпратена. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че е отправял каквато и да било претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди до застрахователно дружество. Съгласно чл. 380, ал. 1, изр. първо от КЗ „Лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.". Счита, че в настоящия случай ищецът не е изпълнил задължителната извънсъдебна процедура по чл.380 КЗ, тъй като не е отправял писмена застрахователна претенция до ***, което води до недопустимост на предявения иск. Предявяването на застрахователна претенция съставлява задължителна положителна процесуална предпоставка за възникване и надлежно упражняване правото на иск на ищеца. Липсата на тази положителна предпоставка има за резултат предявяване на недопустим иск.

Моли да се оставите без разглеждане предявения от ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди, да се върне исковата молба на ищеца, да се прекрати производството по делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК да се присъдят разноските на ответника във връзка с прекратяване на производството.

По редовността на исковата молба посочва, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. В исковата молба липсва точни, ясни и логически свързани твърдения за начина, по който ищецът твърди, че е настъпило процесното ПТП. В исковата молба не е посочено мястото на настъпване на процесния инцидент; не е ясно къде точно се намира фирма „****", нито пък къде е главният вход на това дружество. Неясно е и кой е този главен път - ул. „Розова долина". Не е посочено откъде е тръгнал, в каква посока се е движил, и на кое място е навлязъл на главния път. Не е посочено в каква посока се е движил другият автомобил, къде е настъпил ударът, с кои състави /части/ двата автомобила са се ударили един в друг или един от тях е ударил другият. Не е посочена скоростта на движение на двата автомобила, нито пък тази, с която се движил управляваният от самия ищец автомобил. Не е ясно какво разбира ищецът под „висока скорост", с която твърди, че се е движил лек автомобил „БМВ **", peг. № ****. Ищецът е посочил, че в „района на ПТП ограничението на скоростта било 40 км/час". Твърди, че не е ясно кой е този район, нито къде точно се намира. Исковата молба не съдържа твърдения и за механизма, по който са причинени травматичните увреждания на ищеца. Описанието на това какви травматични увреждания са констатирани от съответното лечебно заведение, не може да замести липсата на точни, ясни и логически свързани твърдения за конкретно получените травматични увреждания и механизма, по който са получени.

3

Моли да се остави исковата молба без движение до отстраняване на посочените нейни нередовност, а в случай на неизпълнение на разпореждането на съда да се върне исковата молба.

По основателността на предявения иск, оспорва изцяло по основание и размер предявения от ищеца иск, като счита, че същият е неоснователен.

Оспорва изцяло всички обстоятелства, на които се основава искът на ищеца.

Оспорва твърдението, че вина за настъпване на процесното ПТП има А. Б. А..

Срещу това лице няма влязла в сила присъда, споразумение или какъвто и да било друг акт, който да установява вината на А. за причиняване на процесния инцидент. Твърди, че единствено ищецът е виновен за настъпване на инцидента. Видно от представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадА. лица, в графа „Обстоятелства и причини за ПТП", е записано „Участник 1 при излизане от територията на фирма „****", включва се в движението по бул. „Розова долина”, като не пропуска движещия се по път с предимство Участник 2, който го блъска". Тоест, вината на ищеца за причиняване на процесното ПТП е установена с официален документ, какъвто е протоколът за ПТП. Вината на ищеца за причиняване на процесния инцидент се установява и от представеното с исковата молба Постановление за прекратяване на ДП. Видно от същото, водачът на лек автомобил „****", peг. № ****, е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на лек автомобил „****", peг. № **** е отнел предимството на лек автомобил „БМВ", peг. № ******* и това е техническата причина за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка. Водачът на лек автомобил „БМВ", peг. № ******* е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП .Твърдя, че за водача А. Б. А., процесното ПТП има характер на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК, поради което тя няма вина за настъпването му. Твърдя, че изключителна вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на лек автомобил „****", peг. № **** - К. А.

П., който е нарушил разпоредбите на Закона за движението по пътищата и не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил „БМВ", peг. № ******* /чл.47 и чл.50, ал.1 от ЗДвП/. Вина за настъпване на процесния инцидент има ищецът, като водач на лек автомобил „****", peг. № ****, тъй като той, въпреки, че е имал обективна възможност да възприеме приближаващия го автомобил „БМВ", не е реагирал с технически правилни действия, за да предотврати ПТП. Ищецът не е съобразил поведението си с това, че непосредствено след излизане от портала на „****" АД, има пешеходна пътека. Съгласно смисъла на § 1, т.54 ДР на ЗДвП: "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнА.зирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Съгласно ТР №28/84 г. ищецът е бил длъжен да намА. скоростта на движение - първо, поради приближаване на кръстовище, и второ - поради нА.чието на пешеходна пътека, която той е пресякъл. Като водач на лек автомобил „Тойота", ищецът е нарушил нормите на чл.20 ЗДвП, поради което е виновен за настъпване на процесния инцидент.

Счита, че като цяло поведението на водача К. П. в конкретната пътна ситуация 4 е било неадекватно и е станало причина за настъпване на ПТП, респ. за невъзможността за предотвратяването му. Оспорва нА.чието на елементите от сложния фактически състав на генералната клауза на деликта, поради което не е нА.це и функционално обусловеното от нА.чието й задължение на застрахователя за плащане на обезщетение. Оспорва твърденията, че ищецът е изпаднал в безсъзнание, както и че е получил твърдените в исковата молба травматични увреждания, както и всички други, негативни засягания на правната му сфера, както и че те са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на сочената за делинквент А. Б. А.. Оспорва, че на ищеца му е извършвана „животоспасяваща оперативна интервенция". Твърди, че изобщо не е била извършвана такава операция, а в случай, че е била извършвана, то същата не е имала характер на животоспасяваща. Счита, че вина за получените от ищеца травматични увреждания и всички други негативни засягания на правната му сфера има самият той. Съгласно инкорпорираната в Решение № 35/12.08.2022 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по гр.дело № 3901 по описа за 2018 г. задължителна съдебна практика на ВКС: „Относно причинно-следствената връзка в практиката си ВКС използва два основни способа за установяване на причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди - на първо място се прилага т.нар. теория за равноценността, съгласно която е нА.це причинна връзка между вредите и извършеното деяние, когато последното се явява необходимо условие за настъпването на вредите / така решение № 9 от 2.02.2018 г. по гр.д. № 1444/2017 г. на III г.о./. НА.чието на причинната връзка се проверява като мисловно се отстрани деянието от цялата съвкупност от условия, предизвикА. вредите. Ако вредите настъпват и без да е нА.це деяние, то причинна връзка не е нА.це и обратното - ако вреди не настъпват без да е нА.це деяние, то причинна връзка е нА.це.". При прилагане на теорията на равноценността и мисловното отстраняване деянието на ищеца, то категорично вреди не биха настъпили, което е категорично потвърждение на извода, че вина за процесния пътен инцидент и вредите има само и единствено ищецът.