Решение № 4338 от 15.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4338

Пловдив, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180700443 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С. Р. К., [населено място], [улица], с пълномощник адв. К. У. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 26-0315-000004/26.01.2026г., издадена от Н. Г. към ОД МВР – [област], РУ [община] - Т. Т., изразяваща се във временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

- Твърди се незаконосъобразност на заповедта поради отсъствие на фактически и правни основания за издаването й. Поддържа се липса на мотиви. Във вр. с чл.142 ал.1 АПК се счита, че към момента на издаване на оспорения административен акт не са налице предпоставки за издаване, тъй като валидна застраховка е сключена на 25.01.2026г., 9.41ч. , а заповедта е от 26.01.2026г. Тоест, към дата на издаване на акта има служебно възстановена регистрация на ПС. Предвид факта е посочено, че отстраняването на нарушението преди прилагане на ПАМ лишава от основание мярката, чиято цел е да преустанови нарушението. В случая не е съобразен принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Заявено е искане за присъждане на направените съдебни разноски.

В писмени съображения по същество адв. У. поддържа доводите в жалбата с позоваване на Т.П. № 2/05.04.2023г. по т.д. № 3/2022г. и на Решение на СЕС по дело С-605/23 от 03.07.2025г.

- Ответникът Н. Г. към ОД МВР – [област], РУ [община] - Т. Т. не изрази становище по жалбата и по същество.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена от адресат на неблагоприятен административен акт в 14 дневен срок от връчването й, поради което допустима. Препис от административния акт е получен на 03.02.2026г., което обстоятелство е удостоверено в разписка за връчване на заповедта /л.10 гръб/. Жалбата е подадена на 16.02.2026г. /л.35/.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 312з-2296/11.09.2025г. на Директор ОДМВР-[област], 1, т.1.4 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.55 и сл./; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица от структурите на МВР относно осъществяване на контрол по ЗДв.П /съставяне на АУАН и издаване на НП/; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; АУАН № GA4529561/24.01.2026г.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид посочения АУАН, съставен от ст. полицай към ОД МВР – [област], РУ П.против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 24.01.2026г. около 17.11ч. в [населено място] на [улица], К. управлява лек автомобил – Ф. Ф. с рег. № [рег. номер] /чужда собственост/, което МПС е с прекратена регистрация от 23.12.2025г. по реда на чл.143 ал.10 ЗДв.П поради липса на ЗЗГО на автомобилистите.

Предвид изложеното е прието, че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

1.2. Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

2. Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган. Със Заповед № 312з-2296/11.09.2025г. Директор ОДМВР-[област] е оправомощил длъжностни лица от ОД МВР-[област] да налагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.171 т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 б”а” и т.6 ЗДв.П. Съгласно чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“.

Представената заповед от 11.09.2025г. на Директора на ОД МВР – [област] относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – [област] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Авторство не е оспорено. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и с оглед обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай ясно е изразил волята си посредством позоваване на констатациите в АУАН, но не е съобразил факта на сключване на ГО на 25.01.2026г. – дата, след която е издадена оспорената заповед. Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 24.01.2026г. около 17.11ч., а полицата е издадена на 25.01.2026г., 9.29ч. /л.33/.

Преписката не съдържа данни за дължимата за осъществяване служебна промяна в регистрацията на МПС, изразяваща се в служебно възстановяване по чл.143 ал.10 ЗДв.П при уведомление от ГФ за валидна „ГО“. Уведомление от Гаранционния фонд за липса на валидна застраховка също не е приложено.

По отношение текста на чл.18б ал.2 вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е приложима нормата на чл.13 ал.1 ЗНА и не е налице хипотезата на чл.13 ал.2 ЗНА, предвид съдържанието на чл.143 ал.10 ЗДв.П.

Решение на СЕС по дело С-605/23 от 03.07.2025г. е съобразено при произнасяне по искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта.

3. С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - [област] по адм. д. № 1375/2025г./. В тази вр. се съобрази посоченото по-горе : Административният акт е издаден за нарушение, осъществено на 24.01.2026г. около 17.11ч. и е от дата – 26.01.2026г., а полицата за „ГО“ е издадена на 25.01.2026г., 09.29ч. Налице е отстраняване на нарушението със своевременно предприети действия за привеждане в съответствие с изискванията на закона.

При тези обективни данни следва извод, че издадената заповед не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили. В случая административният орган е следвало да се въздържи от издаване на ограничителната мярка и е нарушил чл.6 ал.5 АПК : „Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.“. Оспореният административен акт няма необходимата последица - постигане на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и засяга правата на жалбоподателя, без това да е фактически и правно обосновано. При тези обстоятелства жалбата е основателна.

В допълнение и във вр. с чл.143 ал.10 ЗДв.П следва да бъде посочено, че съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. по тълк. д. № 3/2022г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд - задължително за съдилищата:“… в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175 ал. 3 ЗДв.П е несъставомерно. Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДв.П, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. …Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.“. Ведно с това, съгласно чл.574 ал.10 и ал.11 КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 1.08.2025г./: „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. ; Компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.“. Преписката не съдържа информация за изпълнение на посочените задължения, поради което необосновано е било прието наличие на прекратена регистрация.