Определение № 32781 от 10.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32781 гр. София, 10.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20251110145426 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх.******************* г. от А. Н. Я. за изменение на Решение ***************** по делото в частта за разноските, като на молителката бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, а на М. с да не й бъдат присъдени разноски. Твърди се, че с отговора на исковата молба е представен Договор за правна помощ, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 613 евро за представителство по настоящото дело. Адвокатът има право на възнаграждение, когато се представлява сам по делото, ако е представил договор за правна помощ. Поддържа се, че М. с сама се представлява по делото – сама е изготвила исковата молба, отговора на насрещната искова молба и сам се яви в съдебното заседание, проведено на *********од. И. Ц. не е извършил каквато и да било работа по настоящото дело, за да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е изпратен за отговор, като в дадения срок е постъпил такъв. По същество молбата се оспорва като неоснователна.

С акта по същество съдът е приел, че с оглед изхода на спора по насрещния иск и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК– отхвърлянето му в допустимата част и прекратяването на производството в останалата част – са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ на първоначалната ищца М. Л. с, съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. При определяне на дължимия размер съдът следва да съобрази извършената от процесуалния представител работа, включително изготвяне на отговор на насрещната искова молба, защита по допустимостта на предявения насрещен иск и становище по неговата основателност, както и приключването на производството в едно съдебно заседание. Предвид изложеното съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро (съгласно представен списък по чл. 80 ГПК - на л. 390 от делото) е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и следва да бъде присъдено в полза на адв. И. М. Ц., който видно от договор за правна защита и съдействие от 21.03.2026 г. (на л. 391 от делото), на основание чл. 38, ал. 1, 1 т. 3 ЗАдв., е осъществил процесуално представителство на М. Л. с по предявения срещу нея насрещен иск.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има и ответницата по първоначалната искова молба, доколкото предявеният срещу нея иск е отхвърлен като неоснователен. Видно от представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 21.10.2025 г. А. Н. Я. претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 613 евро (1200 лева).

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато е доказано реалното им извършване. В настоящия случай от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че е уговорено адвокатско възнаграждение в посочения размер. От съдържанието на договора обаче се установява, че адвокатската защита е предоставена от Еднолично адвокатско дружество „А. Я.“, което принадлежи и се управлява от ответницата А. Я.. С оглед предходното следва да се съобрази, че съгласно чл. 70, ал. 5 ЗАдв. едноличното адвокатско дружество се управлява и представлява лично от адвоката, който го е образувал, а съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ЗАдв. с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал. Чл. 73, ал. 3 ЗАдв. предвижда, че едноличното адвокатско дружество се прекратява със смъртта на адвоката, освен ако негов наследник е адвокат и поиска продължаване на дейността на дружеството.

Следователно едноличното адвокатско дружество се отъждествява изцяло с адвоката, който го е учредил и го представлява по право, а при смъртта на адвоката, следва и прекратяване на дружеството, освен в предвиденото изключение. Поради това, когато лице, което лично участва като страна в производството, възлага защитата си на собственото си еднолично адвокатско дружество, а процесуалните действия се извършват от самия него в качеството му на адвокат, не е налице реално извършен разход за чужда адвокатска защита, който да подлежи на възстановяване по реда на чл. 78 ГПК. В този случай формалното заплащане на възнаграждение на собственото адвокатско дружество не обосновава присъждане на адвокатски разноски в полза на страната. В конкретния случай от представените доказателства се установява, че А. Н. Я. лично е страна по делото и едновременно с това е адвокатът, осъществяващ процесуалното представителство чрез собственото си еднолично адвокатско дружество. С оглед предходното съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не представлява разноски за адвокатска защита по смисъла на чл. 78 ГПК и не следва да бъде присъждано.

Няма основания за преразглеждане на изводите на съда. Аналогичен случай между същите страни вече е разрешен с цитираното от първоначалната ищца Определение от *********** г. по в.ч.гр.д. № ******************/2026 г. на Софийски градски съд, като е прието, че отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е предвидена, за да компенсира страната за необходимостта да потърси и заплати съдействието на независим от нея правен субект, за да защити своите права и интереси в производството. Когато обаче лицето, което оказва тази защита, е самият ответник, действащ чрез контролираното и притежавано изцяло от него 2 еднолично адвокатско дружество, такова плащане не покрива функцията, която законодателят е вложил в института на разноските – обезщетяване на действителна, обективно настъпила и невъзвратима за страната загуба. Този извод е в унисон и с постановеното от настоящия съдебен състав.

Що се отнася до присъдените в полза на М. Л. с разноски молителката изразява общо недоволство от присъждането им и ангажирането й като страна по множество дела, което не е основание за отпадане на отговорността за разноски от неоснователно водения от нея насрещен иск в настоящото производство. Фактът, че М. Л. с е юрист и сама се е явила в проведеното о.с.з. не преклудира правото й да си упълномощи друг адвокат и да ползва правна помощ.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.******************* г. от А. Н. Я. за изменение на Решение ***************** по гр.д. №45426/2025 г. на СРС в частта за разноските

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3