Акт от 10.09.2020, Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№348 гр.

Перник, 10.09.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд

– Перник, в публично съдебно заседание проведено на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия:

Силвия Д. при съдебния секретар е.в., като разгледа докладваното от съдия Силвия Д. административно дело № 807 по описа за 2019 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 – чл.161 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на А.С.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, против Ревизионен акт № Р-22001418003679-091-001/03.04.2019 г., издаден от К.Г.М. - орган, възложил ревизията, и В. Б.Л.- ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1638/30.09.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ при ЦУ на НАП – гр. София, с който са установени задължения за довнасяне: данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в размер на 18 109,79 лв. /осемнадесет хиляди сто и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ и лихва върху същата сума в размер на 10 897,36 лв. /десет хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки/, и данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. в размер на 1469,96 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/ и лихва върху същата сума в размер на 735,19 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ - всичко: 31 212,30 лв. /тридесет и една хиляди двеста и дванадесет лева и тридесет стотинки/.

Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен – издаден при съществени противоречия с процесуалните и материалноправните разпоредби, и моли да бъде отменен. Оспорва да са били налице предпоставките за преминаване на ревизия по особен ред. Твърди, че органите по приходите са тълкували превратно определени факти и обстоятелства и начинът, по който са ги възприели противоречи на правилата на формалната и правна логика, а това е довело до незаконосъобразно определяне на публични задължения. В тази връзка излага, че ревизиращите неправилно не са кредитирали представените в хода на ревизионното производство документи, макар същите да доказвали предоставени от него заеми и връщане на сумите по тях от заемателите. Като са игнорирали наличните договори, двустранно подписани разписки за предаване на сумите, както и захранвания по банковата сметка на заемополучателя ФКК *** ДОО – Сърбия, данъчните органи са приели, че предоставеният заем е в по-малък размер от действителния и по този начин явилата се разлика от 74 400 евро /с левова равностойност 145 513,75 лв/ между преведената сума /върнат заем/ в размер на 124 000 евро и уж „доказано дължимите суми“ по заемите от 2008 и 2009 г. в размер на 49 600 евро, представлявала доход с неустановен произход, който не е деклариран и обложен в съответствие с действащото законодателство.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.Б. от САК, който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея. Моли за отмяна на ревизионния акт като незаконосъбразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 900,00 лв.

/деветстотин лева/, от които: 50 /петдесет лева/ – внесена държавна такса, и 850,00 лв. – възнаграждение за вещо лице. Представя списък на същите по чл.80 от ГПК.

Ответникът – директорът на дирекция „ОДОП“ – София, чрез процесуалният си представител гл. ю. к. В.З., оспорва жалбата, позовавайки се на фактическите и правни изводи, посочени в решението на дирекция „ОДОП“. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Перник, уведомена за образуваното производство, не е встъпила като страна по делото.

Административен съд

– Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.160, ал.2 от ДОПК, въз основа на събраните по делото доказателства, провери законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт и прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по административен ред, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по долуизложените съображения:

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001418003679-020-001 от 26.06.2018 г., издадена от к.г.м.– началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София. Заповедта е връчена лично на ревизираното лице на 22.08.2018 г. С нея е възложено извършването на ревизия за установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.11.2012 г. до 31.12.2012 г. Ревизията е следвало да завърши в тримесечен срок от връчването на ЗВР.

Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22001418003679-020-002/27.06.2018 г. обхватът на ревизията е разширен като е включено и определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г., а със ЗИЗВР №

Р-22001418003679-020-003/13.11.2018 г. е продължен срока за приключване на ревизията - до 22.01.2019 г.

И трите заповеди са издадени от К.Г.М. – началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София, упълномощена със Заповед № РД-01-803/07.06.2017 г. на директора на ТД на НАП София.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-22001418003679-092-001/07.03.2019 г., връчен по електронен път на ревизираното лице на 11.03.2019 г. Срещу него не е постъпило възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство на ревизираното лице е връчено Уведомление по чл.124 от ДОПК и му е указано, че може да представи доказателства и да вземе становище в 14-дневен срок. Връчено му е и ИПДПОЗЛ №

Р-22001418003679-040-001/06.11.2018 г., с което са изискани документи и писмени обяснения Такива са представени от него с вх. № 59-00-950#2/02.12.2018 г. и вх. № 59-00-950#2/28.01.2019 г.

С Протокол обр. № Кд-73 № 1272250/17.01.2019 г. към ревизионното производство са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена ПСИДФЛ на лицето за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г., завършила с Протокол №

ПФ-22001416000441-073-001/20.12.2017 г., относими към ревизираните периоди:

01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. и 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.

В хода на ревизията са извършени и множество съпътстващи проверки: в Имотният регистър на Служба по вписванията относно наличие на имотни партиди на лицето и извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по тях през проверявания период; в масива на КАТ относно наличие на превозни средства; в масива на ИА „ Морска администрация“ относно наличие на плавателни средства; в информационния масив на НАП - относно наличие на въздухоплавателни средства, относно подадени Декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизирания период, относно подадени справки от платци на доходи по чл.73 от ЗДДФЛ за периода 2012 г.-2013 г., относно подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за А.С.Х. и действащи трудови договори през проверявания период, относно направени от лицето покупки, отразени в дневниците за продажби на доставчиците за ревизирания период, относно история на осигуряването на А.С.Х. като самоосигуряващо се лице в периода 2012 г.-2013 г.; проверка в ЕСГРАОН относно постоянен и настоящ адрес, семейно положение и родствени връзки на лицето.

Въз основа на направените проучвания и представени документи е установено, че жалбоподателят А.С.Х. е местно физическо лице, по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено за доходи, произтичащи от източници в България и от чужбина на основание чл.6 от ЗДДФЛ. През процесиите периоди същият не е упражнявал търговска дейност и не е регистриран по реда на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, бил е вписан в Търговския регистър като едноличен търговец, но не е извършвал търговска дейност.

Установено е семейното му положение през горните периоди, а именно: женен, със съпруга Е.И.Х.и две пълнолетни дена. Има трето непълнолетно дете с майка И.М.И..

В ревизионното производство са събрани данни за разполагаемите парични средства в брой към 01.01.2012 г. когато е началото на ревизираните периоди и е прието, че те са 846 424,83 лв., която сума е приета за налична към посочената дата.

Установено е имуществото на жалбоподателя – притежавани от него и семейството му недвижими имоти, МПС, парични средства /в т.ч. и в банки/, ценни книжа и дялове от капитала на търговски дружества. Установено е кои от тях са придобити в процесния период и какви сделки са сключени. Анализирани са източниците на доходи на жалбоподателя и съпругата му, посочени са лицата, с които същите са се намирали в трудови правоотношения и са получили възнаграждения във връзка с тях. Описани са наличностите и движението по банковите сметки.

Въз основа на представените и проучени документи са констатирани множество договори, по които Х. е заемополучател, както и такива, по които е заемодател. Направен е анализ на данните относно сумите, които е предоставил в заем и върнатите му такива.

Установени са разходите в периода: за издръжка и живот; за почивки и пътувания в страната и чужбина; за плащане на данъци, осигурителни вноски, такси и мита; за застраховки; по задължения към трети лица; за предоставени заеми на трети лица; за закупуване на дялови участия; за комунални услуги и т.н.

След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че е налице превишение на разходите над доходите на задълженото лице и за двата ревизирани периода.

Направили са заключение, че то не е имало доходи в размер, съпоставим с извършените през периода разходи. Приели са, че за 2012 г. направените разходи са по-големи от получените доходи, т.е. че е налице недостиг на парични средства в размер на 35 854,06 лв. за 2012 г. и 12 446,36 лв. за 2013 г. С оглед на това са счели, че е налице обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: данни за укрити приходи и декларираните и/или получените доходи от лицето не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за периода.

Горните изводи данъчните органи базират на установената, според тях, разлика между суми, предоставени от А.С.Х. по договори за заем на свързано лице по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ДОПК - сръбското дружество ФКК ***ДОО, на което жалбоподателят е едноличен собственик на капитала. В договорите за заем като основание е записано: „подобряване ликвидността на фирмата“. В тях съществува клауза , съгласно която заемодателят предоставя заема без задължение за изплащане на лихви при връщане от заемополучателя ФКК ***ДОО.

Според справка от

ФКК ***ДОО, в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г. дружеството е получило заеми от Х., ведно с изчислената курсова разлика, в общ размер на 12 452 130,00 динара, на ревизираното лице са възстановени 149 000,00 динара. Счели, че задължението на сръбското дружество към А.С.Х. към 31.12.2008 г. е размер на 12 303 130,00 динара. За предоставените заеми и върнатите по тях суми Х. представил договори, платежни документи, документи за постъпили суми по собствената му банкова сметка, ***ружество и касата на последното, разписка за откупуване на чуждестранна валута и др. Данъчните органи кредитирали само документите за постъпили по банкови сметки и в касата на ФКК ***ДОО суми в общ размер на 3 531 200,00 динара с основание „заем на основателите за ликвидност“, а всички останали постъпления приели за неотносими към заемите за подобряване ликвидността на дружеството. На тази база направили извод, че е налице противоречие между представените от жалбоподателя платежни документи и фактическите стопански операции. Приели, че към 31.12.2009 г. непогасеното задължение на дружеството към жалбоподателя по предоставени от последния заеми през 2008 г. и 2009 г. възлиза на 49 600,00 евро, а на Х. на 04.01.2012 г. са върнати 124 000,00 евро – временна финансова помощ, преведени по банкова сметка ***м 31.12.2009 г. Така данъчните органи счели, че разликата между преведената на 04.01.2012 г. сума в размер на 124 000,00 евро и действително дължимите суми по заемите, предоставени от ревизираното лице през 2008 и 2009 г. в размер на