Решение № 149 от 25.05.2022, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. гр.Несебър, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20212150100762 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 отГПК във връзка с чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът “********” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под № ******, с адрес на управление във Ф., П., улица ********, представлявано от Л.Д. в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите, чрез “******** С.А., клон България, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., ж.к.М.*, Б.П. С., сграда 14, представлявано от Д.Д., твърди в исковата молба, че с ответника П. Г. Ч. с ЕГН **********, постоянен адрес: град П., ж.к. Т. № ***, вход Д, етаж 1, ап.2, настоящ адрес: град **********, е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *********** от 18.12.2014г., при чието сключване П. Г. Ч. е дал съгласието си освен усвоения кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, а на 01.06.2016г. П. Г. Ч. е активирал предоставената му от ищеца кредитна карта № ******* с максимален кредитен лимит 10 000 лева. Върху усвоената чрез кредитната карта сума се начислява годишна лихва и такса обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент, като за кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. П. Г. Ч. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2016г., а балансът по нея е минус 2 678,33 лева.

1

Вследствие на това кредиторът е блокирал използването й. Ответникът продължава виновно да не изпълнява задълженията си като не заплаща доброволно натрупалите се парични задължения. За вземането си ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 1116/2020г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит *******, а именно: 1 720,43 лева – главница, 449,30 лева възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016г. до 12.10.2017г., 508,60 лева мораторна лихва за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Моли да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендират се разноски в заповедното производство, както и такива, направени в исковото производство.

В отговора на исковата молба, подаден от особения представител на ответника, се изразява становище за неоснователност на иска с довода, че между страните не е подписан твърдения договор, а приложението към договора за потребителски кредит намира за неотносим към предмета на делото, тъй като този документ касае други, дължими от ответника суми към ищеца. Позовава се на изтекла в полза на ответника погасителна давност. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба заявява, че поддържа предявените искове и че счита същите за основателни и доказани.

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от назначения му особен представител. Същия се придържа към доводите си в отговора на исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 18.12.2014г. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***********, по силата на който кредиторът “********” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адес на управление град С. ж.к. М.*, Б.П. С. № 1, сграда 14, е предоставил на кредитополучателя П.

Г. Ч. с ЕГН **********, от град *******, уговорения размер на кредита от 599 лева, който е следвало да бъде върнат чрез заплащане на 5 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 103,82 лева, през периода от 20.01.2015г. до 20.05.2015г.

Съгласно приложение към договора, е уговорено кредиторът “********” ЕАД, ЕИК *******, да отпусне на кредитополучателя П. Г. Ч. револвиращ кредит в размер на 1 500 лева, от която да използва услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращ кредит, чрез Мастъркард (международна картова организация), издадена от кредитора, и чрез която да бъдат извършвани теглене на пари в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства (POS) и други. Според тарифата, съдържаща се в това приложение, 2 услвията, при които е отпуснат револвиращ кредит, е с дневен лимит за теглене на пари в брой – 1 000 лева, като е уговорен лихвен процент 35% върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, ГПР – 44,90%, месечна такса за обслужване 4 лева, такса за администриране на просрочени задължения 12 лева. При усвояване на кредитния лимит кредитополучателят е длъжен да извършва месечни погасителни вноски в размер не помалко от 120 лева до 1-о число на месеца, следващ месечното извлечение за осъществените транзакции, издавано от кредитора. При забава в плащането е предвидено кредитополучателят да заплаща обезщетение в размер на 10% плюс основния лихвен процент на БНБ.

В деня на сключване на договора за кредит – 18.12.2014г., е сключен и засрахователен договор, като съгласно приложен Сертификат № *******, същият удостоверява, че застрахователите “К.Ж., Клон България”, ЕИК ********* и “К.О.З, Клон България” ЕИК ********, срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка “Защита на плащанията”, П. Г. Ч., със застрахована стока: смартфон марка SAMSUNG, модел s 3 neo, адрес на съхранение град *********, с покупна цена на стоката 599 лева.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, както и от допълнителното, коригиращо заключение, което вещото лице заявява в съдебно заседание при изслушването му, че поддържа, се установява, че ответникът П. Г. Ч. е активирал предоставената му от ******** ЕАД кредитна карта № ******* на 01.06.2016г. и е усвоил цялата сума по отпуснатия му кредит в размер на 1 500 лева на 01-и на 02-и юни 2016г. (на 01.06.2016г. е усвоил 1 000 лева, а на 02.06.2016г. – останалите 5 000 лева).

Кредитополучателят не е извършвал никакви плащания като погасителни вноски, като предвид заложените такси в договора, дължимата сума към 01.07.2016г. е в размер на 1 540 лева (главница в размер на 1 500 лева и такса теглене в брой в размер на 40 лева). Срокът на застраховката “Защита на плащанията” е равен на срока на договора за револвиращ потребителски кредит, по който е издадена кредитната карта, като застрахователният период е месечен. Декларирано е от “********” С.А., че застрахователната премия е в размер на 0,602% от използвания лимит по кредитната карта към датата на издаване на месечното извлечение по кредитната карта на застрахования за съответния месец, която се начислява като задължение по нея. В размера на премията е включен и дължимият данък в размер на 2% за покриваните от “К.О.З, Клон България” КЧТ застрахователни рискове по класове застраховки съгласно Раздел ІІ от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането.

Застрахователната премия се дължи от застрахования като се изчислява, събира и плаща от застраховащия на застрахователите. Дължимата месечно застрахователна премия се начислява като задължение по кредитната карта на застрахования и се плаща в срока за плащане на месечната погасителна вноска, определена от застраховащия за всеки застрахован. Сумата на застраховката за периода от 15.05.2016г. до 15.09.2017г., който е въведен от ищеца в исковата молба, е в размер на 144,48 лева. Сумата на лихвата за периода от 01.07.2016г. до 12.10.2017г., който е въведен от ищеца в исковата молба, е в размер на 3

674,59 лева. Месечната такса за обслужване на кредита се начислява при трансакции и/или задължения в отчетния период, която съгласно тарифата към договора месечният размер на 4 лева, или сумата в размер на 64 лева. Не е начислявана такса за просрочени вземания, като в предоставената справка по кредит с номер ******* е посочено, че не са опростени от ищеца-кредитор. Законната лихва за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г. е в размер на 461,67 лева.

След справка в Търговския регистър се констатира, че посоченият в договора кредитор “*********” ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018г. на основание чл.13 от Директива 2005/56/Е на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. между “********” АД, регистрирано във Ф., със седалище П., и “***********” ЕАД, регистрирано в България, със седалище С.. Считано от 01.02.2018г., по силата на настъпило универсално правоприемство, “********” ЕАД упражнява дейността си чрез регистрирания в Търговския регистър клон на чуждестранния търговец, а именно:

“******** С.А., клон България”.

За вземането си на 27.10.2020г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 8074/2020г. по описа на Районен съд – П., който с влязло в законна сила Определение от 28.10.2020г., постановено по това дело, е прекратил производството пред него и е изпратил делото по подсъдност на Несебърския районен съд. По образуваното ч.гр.д.№ 1116/2020г. по описа на Несебърския районен съд е издадена Заповед № 260009 от 08.01.2021г., по силата на която длъжникът П. Г. Ч. с ЕГН **********, с настоящ адрес: град **********, следва да заплати на “***********” С.А., клон България, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., район М., ж.к. М.*, Б.П. С., блок 14, сумата в размер на 1 720,43 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и използване на кредитна карта № ******** от 18.12.2014г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 449,30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.07.2016г. до 12.10.2017г., сумата в размер на 508,60 лева, представляваща мраторна лихва за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., както и сумата в размер на 103,57 лева, представляваща направени по делото разноки, от които 50 лева юристконсултско възнаграждение и 53,57 лева за заплатена държавна такса. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът в заповедното производство на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск срещу длъжника П. Г. Ч. относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, както и да представи доказателства за предявения иск в указания му срок. Съобщението с дадените на заявителя указания му е връчено на 17.05.2021г.

Установетилният иск, въз основа на който е образувано настоящото производство, е предявен на 09.06.2021г.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи 4 следните правни изводи:

Волеизявленията на страните по делото да били насочени към пораждане на облигацинно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 18.12.2014г. и попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, ДВ, бр. 18 от 05.03.2020г., с последна редакция в ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г., тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор, съгласно ал.4 на чл.9 от ЗПК. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процусният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл.24 от ЗПК, включително и нормите на чл.143-146 от ЗЗПт, обн. ДВ, бр.99 от 09.12.2005г., с последна редакция ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г.