Определение № 368 от 26.03.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. София , 26.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

А. Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно дело № 20211000600228 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

С определение № 260403 от 01.02.2021г., постановено по НЧД № 4048/20г. СГС, НО, 23 с-в е отменил постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 23.10.2020г., с което е прекратено наказателното производство д.п. № 64/2014г. по описа на СО - СГП, пр. пр. № 5563/2012г. по описа на СГП, водено за престъпление по чл. 253, ал. 4, пр.2, вр.ал.2, вр.ал.3, т.1 и т.3, вр.ал.1 от НК и е върнал делото на Софийска градска прокуратура за законосъобразно упражняване на правомощието на прокурора, посочено в чл.242, ал.1, пр.1 от НПК съобразно дадените в мотивната част на определението указания.

Против определението на съда е постъпил частен протест от прокурор при СГП. В протеста се изразява несъгласие с извода на съда, че постановлението, с което е било прекратено наказателното производство спрямо обвиняемите И.П., И.Н. и К. Н. следва да бъде отменено и върнато на прокурора във фазата действия на прокурора след приключване на разследването. Жалбата срещу постановлението на СГП е била подадена от защитник на обвиняемите и в тази връзка счита, че като е върнал делото на прокурора, съдът е нарушил забраната да се влошава положението на лицето, срещу което наказателното производство е било прекратено. В подкрепа сочи съдебна практика на ВКС и други съдилища. Счита, че на общо основание са приложими императивните ограничения за влошаване положението на подсъдимия, предвидени при регламентацията на останалите съдебни производства (при въззивното обжалване - чл.335, ал.3; чл.336, ал. 2, чл.337, ал.2 от НПК; при въззивната проверка на определенията и разпорежданията чл.345, ал.3, във вр. със съответните правила по глава двадесет и първа; при 1 касационната проверка - чл.355, ал.2 и ал.3 и т.н.). Счита, че отмяна на постановлението изцяло, съдът може да извърши само в случаите, когато има съответна жалба от пострадало лице. В случая няма пострадали лица и не съществувала законова възможност по жалба на обвиняем, само за промяна на основанието за прекратяване, да се отмени изцяло атакуваното постановление. Сочи, че след като е отменил постановлението на СГП и е върнал делото на СГП, прокурорът имал правомощията предвидени в чл.242 от НК, между които и изготвянето на обвинителен акт, което в случая би било във вреда на обвиняемите. Във връзка с основанието за прекратяване на наказателното производство относно състав на престъпление по чл.282 от НК, в постановлението за прекратяване на наказателното производство било посочено, че длъжностни лица при МИЕТ или РИОСВ не са осъществили състав на престъпление по посочения законов текст. Относно престъплението по чл.253 от НК, в постановлението на СГП е посочено, че не може да бъде установена връзка между имуществото, което реално е генерирано от предикатното престъпление, както и че покупко-продажбата на акции само по себе си не представлява престъпление. Доколкото обвиненията са били, че обвиняемите са преобразували имущество чрез покупко-продажба на акции, в постановлението е посочено, че това не представлява престъпление. Счита, че дори съдът да приеме, че прокурорът е прекратил наказателното производство поради това, че обвинението не е доказано, е могъл да измени постановлението относно основанието за прекратяване на наказателното производство, но не и да отмени постановлението за прекратяване, тъй като липсва съответна жалба от пострадал или друг субект, посочен в чл.242, ал.4 от НПК.

Моли да бъде оменено протестираното определение.

Против определението на СГС е постъпила и частна жалба от адв.И. Л., защитник на И.П., И.Н. и К. Н.. В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно. Съдът не бил изпълнил задължителните указания в отменителния акт на САС относно приложението на процесуалния закон. Счита, че съдът, след като е констатирал, че в постановлението фигурират две основания за прекратяване на наказателното производство несъставомерност и недоказаност, е следвало да даде приоритет на несъставомерността. Поддържа, че първоинстанционният съд е упражнил правомощие, каквото няма, тъй като не може да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство по жалба на обвиняемия, респ. на неговия защитник, а само по такива на пострадалия от престъплението.

Сочи, че предмет на жалбата на обвиняемия не е самото постановление за прекратяване, а основанието, на което е прекратено производството. Сочи като аналогия положението на оправдания подсъдим, който има право да обжалва присъдата само относно мотивите и основанията, на които е оправдан. В случай, че постановлението за прекратяване е обжалвано от обвиняемия, съдът не може да го отмени, защото не е (и не може да бъде) 2 обжалвано в цялост, а само в частта относно мотивите. Ако мотивите са незаконосъобразни, съдът следва сам да ги измени, без да има правомощие да връща делото на прокурора. Позовава се на принципа, че в съдебния процес положението на жалбоподателя не може да се влошава по негова жалба, който намира приложение и в това специфично двуинстанционно съдебно производство. Обстоятелството, че обвиняемият е обжалвал мотивите за прекратяване на производството, целейки правилно приложение на закона, не може да доведе до влошаване на положението му чрез създаване на висящност на процеса. Връщането на делото на прокурора означава, че лицето, спрямо което производството е било прекратено, отново придобива качеството на обвиняем и започва да понася всички тежести на висящия процес, вкл. евентуално прилагане на мерки за процесуална принуда, както и досъдебното производство може да продължи дълъг период от време. Счита, че се нарушава и общият правен принцип, че никой не може да бъде злепоставен поради това, че е упражнил (или не е упражнил) едно свое право.

Поддържа, че по жалба, подадена срещу основанията за прекратяване на производството, съдът има правомощие или да потвърди постановлението, като остави жалбата без уважение (чл.243, ал.6, т.1 НПК), или да измени постановлението относно основанията за прекратяване на наказателното производство (чл.243, ал.6, т.2 НПК). В случаите, когато постановлението съдържа противоречиви мотиви, съдът е длъжен да посочи кои от изложените мотиви съответстват на закона и да измени постановлението така, че прекратяването на производството да съответства на законовите изисквания.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде изменено атакуваното постановление относно основанията за прекратяване на наказателното производство, като се приеме, че деянието на обвиняемите е несъставомерно.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите в частния протест и частната жалба, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното определение, намери за установено следното:

Наказателното производство е образувано с постановление на СГП от 02.10.2012г. срещу неизвестен извършител за това, че в качеството си на длъжностно лице при Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ) не е изпълнило служебните си задължения с цел да набави за другиго облага и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици престъпление по чл.282, ал.1 от НК.

С постановления за привличане на обвиняем от 23.07.2018г ., 3

27.07.2018г. и 01.08.2018г. по така образуваното досъдебно производство в посоченото качество са привлечени лицата И. Г. П., И. Д. Н. и К. В. Н. , с формулирани против тях обвинения за извършено престъпление по чл.253, ал.4, пр.2, вр.ал.2, вр.ал.3, т.1 и т. 3, вр.ал.1 от НК, за това, че на 20.12.2012г. в гр.София, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т. 1, б.

„б“ от НК, П. като председател на Съвета на директорите на „Алфа Финанс Холдинг“ АД, а Н. и Н. като членове на Съвета на директорите на „Алфа Финанс Холдинг“ АД, след предварителен сговор, в кръга на службата си, съгласно чл.43, ал.1, т.7 от Устава на „Алфа Финанс Холдинг “ АД са преобразували имущество чрез покупко-продажба на 425 404 броя акции, част от пакета от 33 609 640 акции, собственост на „Алфа Финанс Холдинг“ АД (67,22% от капитала на „Каолин“ АД - гр.Сеново с поминал от 1 лев всяка), съгласно договор о т 20.12.2012г. между „Алфа Финанс Холдинг “ АД ЕИК 13011004 /продавач/, представлявано от обвиняемия И. Д. Н. - член па СД и „Кварц- ерке 1 мбХ“ - дружество, учредено съгласно законите на Германия, регистрирано в търговския регистър на местния съд в гр.Кьолн, Германия под № HRB42138 /купувач/, представлявано от г-н Р. Л.-Б. и д-р П. П.-М., за което са знаели към момента на придобиването му на 23.08.2001г. от „Каолин“ АД чрез публична продан по изпълнително дело № 319/2001г. по описа на съдия изпълнител при Районен съд гр.Разград, че представлява 100% от капитала на „РМД Каолин 98“ АД и че е придобито чрез тежко умишлено престъпление по чл.220, ал.1 от НК, извършено от Ф. Г. К. и И. В. С. на 17.04.2000г. в гр.Сеново, в качеството им на длъжностни лица, съгласно чл.93, т.1 б .„б“ от НК, на които е възложено временно да изпълняват работа, свързана с управление па чуждо имущество - членове на Съвета на директорите и изпълнителни директори на „РМД Каолин-98“ АД, които в съучастие като извършители съзнателно сключили неизгодна сделка - договор за заем от 17.04.2000г. между „Каолин“ АД /заемодател/ и „РМД Каолин - 98“ /заемополучател/, съгласно който заемодателят предоставя в заем, а заемополучателят получава парична сума, в същото РМД в размер на 1 520 000 лева и от това са произлезли значителни щети за „РМД Каолин – 98“ АД в размер на 7 200 000 лева / стойността на същото имущество - 425 404 броя акции, представляващи 100% от капитала на „РМД Каолин 98“ АД по приватизационен договор, сключен на 10.01.2000г. между Агенция по Приватизация и „РМД Каолин-98“ АД.

4

С постановление на Специализирана прокуратура от 14.08.2020г. досъдебното производство било прекратено в частта, в която било водено срещу И. Г. П., И. Д. Н. и К. В. Н. по отношение на обвиненията за извършени престъпления по чл.321, ал.6 от НК.

С постановление от 23.10.2020г. прокурор при СГП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 64/14г. по описа на СО на СГП, пр. пр. № 5563/12г. по описа на СГП, водено срещу И. Г. П. за престъпление по чл.253, ал.4, пр.2, вр.ал.2, вр. ал.3, т.1 и т. 3, вр.ал.1 от НК, срещу И. Д. Н. за престъпление по чл.253, ал.4, пр.2, вр.ал.2, вр.ал. 3, т.1 и т. 3, вр.ал.1 от НК и срещу К. В. Н. за престъпление по чл.253, ал.4, пр.2, вр.ал.2, вр.ал.3, т.1 и т.3, вр.ал.1 от НК.

В законния срок против посоченото прекратително постановление на СГП е постъпила частна жалба от адв.И. Л., защитник на обвиняемите И. Г.

П., И. Д. Н. и К. В. Н.. С жалбата се прави искане да бъде изменено атакуваното постановление, като съдът приеме, че инкриминираните действия не съставляват престъпление, респ. основанието за прекратяване на наказателното производство е такова по чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

С определение от 05.01.2021г. по НЧД № 4048/20г. СГС, НО, 23 с-в оставил без разглеждане жалбата на защитника и е прекратил производството по делото със съображения, че за жалбоподателите липсва правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

С определение от 25.01.2021г. по ВНЧД № 79/2021г., САС , НО, 8-ми състав е отменил определението на СГС от 05.01.2021г. и е върнал делото на СГС за произнасяне по жалбата.

С определение № 2604 от 01.02.2021г. по НЧД № 4048/20г., което е и предмет на настоящия въззивен контрол, СГС е отменил прекратителното постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 23.10.2020г. и е върнал делото на Софийска градска прокуратура с указание за законосъобразно упражняване на правомощието на прокурора, посочено в чл.242, ал.1, пр.1 от НПК.

Съображенията, с които първият съд е върнал делото на прокурора 5 се отнасят до това, че по своето съдържание, така изготвеното постановление на СГП от 23.10.2020г. за прекратяване на наказателното производство, не отговаря на изискванията на чл.199, ал.2 от НПК, изискващ всяко постановление на прокурора да съдържа и мотиви. Констатацията на СГС е, че в прекратителното постановление прокурорът е извел взаимно изключващи се правни изводи относно наличието, или не, на престъпление по чл.253 от НК, респ. относно неговата доказаност или не. Тази неяснота и противоречие „не дава възможност на съда да прецени как е формирано вътрешното убеждение на прокурора за правната му оценка, следваща от приетите за релевантни за правилния изход на делото факти.“.