Решение № 21768 от 29.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21768 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110136355 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. Б. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. С..., чрез адв. В. К. от САК, срещу „ВК“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С... (като правоприемник на „ВК“ ООД, ЕИК: *********), с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 472,00 лв. (след допуснато изменение на иска на основание чл.

214, ал. 1 от ГПК с протоколно определение от 30.09.2024 г.), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за паричен заем № ... от 18.07.2020г., сключен между „ВК“ ООД и Л. Б. Р., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.06.2023 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.07.2020г. е сключил договор за потребителски кредит № ... с „ВК“ ООД. В исковата си молба излага подробни съображения за това, че счита целия договор, както и отделни негови клаузи за нищожни на осн. чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД; на осн. чл. 10, ал.1, във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради неспазване на предвидената в закона форма на договора; неспазена процедура по сключването му, вкл. непредставени на потребителя общи условия към договора; реален годишен процент на разходите, който е повисок от предвидения такъв в чл. 19, ал.4 от ЗПК. Неустойката по чл. 4 от договора се оспорва като накърняваща добрите нрави. Излагат се съображения за неравноправни и на това основание нищожни клаузи на процесния договор. Въз основа на изложеното ищецът счита, че платената от него неустойка е без правно основание. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претенидра разноски.

Ответникът, чрез адв. А. Н. от МАК, оспорва предявения иск като недопустим, евентуално 1 като неоснователен. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че процесния договор в цялост и по отношение на отделни негови клаузи не страда от пороците, посочени от ищеца в исковата молба и поради това моли същата да се остави без уважение.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа страна следното:

От приложения по делото договор за паричен заем Standart 14 № ... от 18.07.2020 г., се установява, че на посочената дата между „ВК“ ООД, в качеството му на заемодател, и Л. Б.

Р., в качеството му на заемополучател, е бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемополучателя сумата в размер на 500,00 лв., а последният от своя страна се е задължил да я върне, ведно с договорна лихва при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,32%, годишен процент на разходите (ГПР) от 49,41%, или сумата в общ размер на 560,14 лв., на 14 погасителни вноски, всяка в размер на 40,01 лв., в срок от 28 седмици, на посочените в договора падежи на вноските, а именно: 01.08.2020 г., 15.08.2020 г., 29.08.2020 г., 12.09.2020 г., 26.09.2020 г., 10.10.2020 г., 24.10.2020 г., 07.11.2022 г., 21.11.2020 г., 05.12.2020 г., 19.12.2020 г., 02.01.2021 г., 16.01.2021 г., 30.01.2021 г.

В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че заемополучателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на заемната сума да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно: т. 1 поръчител – физическо лице, което да представи за заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или т. 2. банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемополучателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. А в чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по ал. 1, заемополучателят дължи неустойка в размер на 131,60 лв., платима разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този случай дължимата погасителна вноска е в размер на 49,41 лв., а общото задължение по договора става в размер на 691,74 лв.

В чл. 5, т. 2 от договора е предвидено, че заемополучателят има право да се откаже от процесния договор, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, в 14дневен срок от сключването му чрез уведомление до заемодателя, направено на хартиен или друг равнозначен носител.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което 2 съдът кредита като обективно и компетентно, се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата в общ размер на 972,00 лв., както следва: на 20.07.2020 г. – 31,20 лв.; на 26.08.2020 г. – 50,00 лв.; на 10.09.2020 г. – 50,00 лв.; на 28.09.2020 г. – 60,00 лв.; на 28.10.2020 г. – 30,00 лв.; на 28.01.2021 г. – 60,00 лв.; на 05.05.2021 г. – 70,00 лв.; на 31.05.2021 г. – 100,00 лв.; на 02.07.2021 г. – 100,00 лв.; на 31.08.2021 г. – 60,00 лв.; на 01.11.2021 г. – 61,00 лв. и на 04.11.2021 г. – 299,80 лв. Съгласно заключението, ответникът допълнително е начислил разходи за събиране на вземането в размер на 190,00 лв. Платената сума в размер на 972,00 лв. е била разпределена от ответното дружество за погасяване на задължения по процесния договор за потребителски кредит, както следва: главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва в размер на 60,14 лв., неустойка в размер на 131,60 лв. и разходи за събиране на вземане в размер на 190,00 лв. От заключението се установява още, че действителният размер на ГПР, изчислен при следните параметри: усвоена главница в размер на 500,00 лв., възнаградителна лихва за периода в общ размер на 60,14 лв. и неустойка в размер на 131,60 лв., възлиза на 71,05 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже извършено плащане на процесната сума в полза на ответника, а в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платените от ищеца суми въз основа на валидно обвързващ страните договор за потребителски кредит, съдържащ валидни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит в размерите на така извършеното плащане.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по процесния договор ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на 972,00 лв.

При това положение следва да бъде разгледано дали същата е получена от ответника на валидно правно основание.

В настоящия случай между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен процесният договор за паричен заем № ... от 18.07.2020 г. Спорът се концентрира върху това дали същият е породил правни последици, доколкото в исковата молба са изложени твърдения за неговата нищожност, поради допуснати множество нарушения на законовите изисквания относно сключването, формата и съдържанието му, съответно налице ли е основание ответникът да задържи платените суми или същите подлежат на възстановяване на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит (ЗПК), договорът за потребителски кредит е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за 3 потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Несъмнено ищецът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а ответникът кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗПК, спрямо който договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

На първо място в исковата молба са изложени доводи за нищожност на процесия договор поради неспазена форма. Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние – по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. по чл. 5, ал. 9, ал. 13 ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние“ – в § 1, т.

2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. Легалната дефиниция на договор за кредит от разстояние при условията на ЗПФУР се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е изпълнил 4 задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.

12, ал. 1 или 2 и получил съгласието на потребителя за сключването на договора, като преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Предвид горното, за да се докаже сключването на договор за потребителски кредит чрез средство/а за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на пар. 1, т. 10 ДР на ЗПФУР, както и че това съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние, т. е. посредством електронни изявления.