Решение № 71 от 16.09.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Карлово , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20215320200137 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № . от 25.02.2021 г. на Началник Група на РУ гр. Карлово към О.Д. на М.В.Р, на А. Ц. Ц., ЕГН **********, от с. В. обл.

П. К. К.Т.З. №. са наложени административни наказания на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон. Със същото наказателно постановление били отнети и 16 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като с жалбата моли съда да отмени същото като неправилно и незаконосъобразно, като оспорва извършването на твърдяното нарушение.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. Р.- упълномощен. Поддържа жалбата и 1 пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема становище по жалбата в приложено по делото писмено становище. Счита жалбата за неоснователна, а атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което прави искане същото следва да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана от съда е основателна.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели- Б.Н. като актосъставител и Г.Г. като свидетел по акта, както и свидетелите Д. П. И А. Г., доведени по почин на жалбоподателя, и В.Б.- полицейски служител, установил нарушението, както и приобщените писмени доказателстванаказателно постановление № . от 25.02.2021 г. , разписка за връчване на наказателно постановление, АУАН № ./04.12.2020 г., талон за изпращане на медицинско изследване № ./04.12.2020 г., обяснения от А.Ц., Заповед за ПАМ, удостоверение за преминали последваща проверка анализатори за алкохол в дъха, справка от ЦБ КАТ за собственост, справка за нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., заповед № 8121К-14578/31.12.2019 г., заповед № 8121К-14581/31.12.2019 г., съдът намери за установено следното:

На 04.12.2020 г. жалбоподателят Ц. чакал приятелката си да приключи работа в заведение в с. В. П. обл. Консумирал алкохол. Около 18 часа му свършили цигарите и решил да отиде до бензиностанцията до с. В.Л., на гл.път С-Б. за да си закупи. Качил се на товарен автомобил „Нисан Навара“ с рег. №***, собственост на неговата приятелка- св. П.и потеглил към бензиностанцията. Тъй като употребил алкохол, управлявайки посочения 2 автомобил по път III-641, при км.5+800м. Ц. се разсеял и се блъснал в спрял отстрани на пътя друг автомобил. След произшествието, жалбоподателят тръгнал с автомобила си през полето, но закъсал. Оставил автомобила на полето и се прибрал пеша вкъщи, където вече била и св. П. Същата му предоставила една чаша ракия за успокоение. След това, двамата, заедно с техен познат се върнали на местопроизшествието, като междувременно жалбоподателят пил и бира. На местопроизшествието били заварени от св. Б., който бил изпратен да вземе отношение по случая до идване на дежурния автопатрул, зает с друго произшествие. Жалбоподателят бил отведен в РУКарлово за извършване на проба за алкохол с техническо средство.

При извършената проба за наличие на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с номер ARDM 0250 било установено наличие на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 1,15 промила. На същият бил издаден талон за медицинско изследване на кръвта, който Ц. отказал да получи, като собственоръчно отбелязал в него че не желае да бъде изследван с доказателствен анализатор и да му се извърши медицинско и химическо изследване. Дал и писмени обяснения по повод произшествието.

Въз основа на констатираното оправомощено длъжностно лице, счело, че жалбоподателят е осъществил нарушения на чл.137а ал.1 от ЗДвП и по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, тъй като на 04.12.2020 г., в 18,30 часа, в О.К., път трети клас № 641, при км.5+800м., с посока на движение от с. В. към с. В.Л., управлявал на товарен автомобил„Нисан Навара“ с рег. № ****, собственост на Д.Г. П., ЕГН **********, който бил категория N1 без да използва обезопасителен колан, с който било оборудвано МПС. От проверката било установено, че водачът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с номер ARDM 0250, определящо концентрация на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, а именно 1,15 промила. Водачът лъхал на алкохол.

Водачът приел показанията на техническото средство и не желаел да даде кръвна проба. Бил издаден талон за изследване № ./04.12.2020 г.

Така съставения АУАН бил подписан без възражения от жалбоподателят.

3

Въз основа на така съставения АУАН, при идентични с него обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, индивидуализация на извършителя, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени административни наказания на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон, както и били отнети 16 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 08.03.2021 г., а жалбата срещу него- депозирана на 15.03.2021 г.

При така установената от фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

За да е осъществен фактическият състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП следва да е установено качеството на водач на лицето и точната концентрация на алкохол към момента на управлението. Именно това са релевантните факти, касаещи състава на деянието. Съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е управлявал МПС и то след употреба на алкохол. При извършената проверка от страна на контролните органи с техническо средство, същото е показало 1,15 на хиляда количество алкохол в издишания въздух. Събраните по делото доказателства обаче установяват, че не това е точната концентрация на алкохол у жалбоподателя, с която е управлявал процесното МПС, доколкото същият употребил алкохол и след като е причинил ПТП, но преди да бъде подложен на изследване с техническото средство, като е пил ракия и бира. Показанията на свидетелите П.и Г.а в тази насока са безпротиворечиви помежду си и необорени от останалите доказателства по делото. Обстоятелството, че същият не е употребил алкохол след произшествието не е вписал изрично в приложените към преписката обяснения. В този смисъл и установената концентрация на алкохол от 1,15 промила, съдът намира, че не следва да бъде приета за относима към фактическия състав на процесното нарушение, тъй като в момента на изследването нарушителят не е имал качеството водач на МПС, а и е употребил алкохол след преустановяване на управлението и преди 4 изследването му с техническо средство. От значение за фактическият състав на деянието би била концентрацията на алкохол, с която Ц. е управлявал лекият автомобил след тръгването му от с. В.. Тази концентрация обаче не би могла да се установи по делото. Не е налице способ да се установи действителното фактическо състояние на концентрацията на алкохола към момента на управлението. Доколкото концентрацията на алкохол, установена по надлежен ред е съществен елемент от обективна страна на фактическия състав на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП и в конкретния случай същата не може да бъде установена, а установената такава е неотносима към ангажиране на административно- наказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, съдът намира, че не са събрани доказателства от обективна страна да е осъществено твърдяното нарушение.

Доказателства относно констатацията в АУАН, че жалбоподателят е управлявал без обезопасителен колан, с който процесното МПС е било оборудване също се явява недоказана, при положение, че актосъставителят и свидетелят по акта не са били очевидци на произшествието, други доказателства по делото, че е било налице това обстоятелство липсват събрани, а в действителност такива доказателства биха могли да бъдат само обясненията на нарушителя, а такива липсват депозирани такива. Евентуални устни самопризнания на лицето в тази насока, неподкрепени от останалите доказателства не биха могли да обосноват ангажиране на административнонаказателна отговорност за конкретното деяние.

Поради гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, издадено при липса на доказателства, установяващи твърдените нарушения.

По изложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . от 25.02.2021 г. на Началник Група на РУ гр. Карлово към О.Д. на М.В.Р, с което на А. Ц. Ц., ЕГН **********, от с. В. обл. П. К. К.Т.З. №. са наложени административни 5 наказания на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП- глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от същия закон, както и са отнети 16 контролни точки, на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

К.Б.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 6