Решение № 198 от 13.01.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№198/13.1.2020г.

Гр.Варна,13.01.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 14 697 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена в СРС искова молба, заведена с вх.№ 2005597/28.02.2019 г. от ищцовото дружество „Х.Б.“

АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявано от изпълнителния директор Р. В. В.-Я., чрез адв. К.Д.

- САК, със съдебен адрес:*** против ответниците: Р.А.А., ЕГН **********,*** и М.В. А., ЕГН **********,***, с посочено в титулната част на исковата молба правно основание чл. 390, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 266, ал.

1 ЗЗД с цена на иска 1000 лева /хиляда лева/- неустойка по Договор за гаранция с продавач от 17.12.2018 г.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдяни факти и обстоятелства:

На първо място се сочи, че молбата по чл. 390,ал. 1 ГПК е подсъдна по адрес на молителя.

РС Варна, като молбата е заведена в СРС. Твърди се след това, че на 17.12.2018 г. между „Х. Б.“ АД и М.А. и Р.А. бил сключен договор за гаранция с продавач с който ищцовото дружество се задължило да задържи на отговорно пазене сумата от 1000 лева – представляваща гаранционно капаро за закупуване на следния недвижим имот – апартамент № *, находящ се на петия етаж в жилищна сграда в *, с площ от 80,42 кв. м., ведно с прилежащото избено помещение №*, с площ от 2,51 кв.м. и паркомясто № *, находящо се на сутеренния етаж на жилищната сграда, на посочения по-горе административен адрес, цялото 14,27 кв.м. С подписването на договора, се сочи в исковата молба, М.А. и Р.А., в качеството си на продавачи, се задължили да продадат на клиентите на ищцовото дружество – лицата М. В.и К.Т. описания по-горе имот. Ответниците също така се били задължили да прекратят продажбата на имота на други клиенти и или посредници и да съдействат за организиране на продажбата на имота. Ответниците изрично били декларирали, че желаели да продадат посочения по-горе имот, при параметри определи в т.2 от Договор за гаранция с продавач от 17.12.2018 г.Съгласно точка 4 от същия Договор, твърди ищцовото дружество, в случай, че продавачите откажели да сключат предварителен договор за покупко – продажба в срока по 2, б. „б“ - 03.01.2019 г., същите дължали неустойка в размер на 1000 лева, платими в срок от 3 /три/ работни дни след изтичане на срока за подписване на предварителния договор - 08.01.2019 г.

Ответниците, твърди ищцовото дружество в исковата си молба, не само че не били сключили предварителен договор за покупко –продажба на посочения имот, но и изпратили на 17.01.2019 г. нотариална покана, с която уведомявали ищцовото дружество за прекратяване на договора по вина на „Х.

Б.“ АД, като посочвали като основание – неизпълнение на основни задължения от ищцовото дружество по договора а именно – неоказване на съдействие при изготвяне на проект за предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот. Видно било от представените към исковата молба доказателства, според ищцовото дружество, че именно договор за гаранция с продавач от 17.12.2018 г. било описано изрично: „Да съдейства за организиране на продажбата“.В процесния договор, излага твърдения ищцовото дружество, не било записано никъде задължение от страна на ищцовото дружество да изготвя проекти на предварителен договор. Отделно от това, в самата нотариална покана, било описано, че „Х. Б.“ АД било съдействало по всички възможни начини за организиране на сделката – предоставено било помещение за подписване на сделката /офиса на ищцовото дружество/; на 2.1.2019 г. страната признавала в нотариална покана, че „Х. Б.“ АД било изготвило проект на предварителен договор, осигурило присъствието на купувачите по сделката, съдействало при нанасяне на промените при договора и присъствие на представител на ищцовото дружество, като проекта бил излъчван на екран за сведение на страните.

Представител на ищцовото дружество принтирал различните варианти на предварителния договор. /За предварителното уточняване на обстоятелствата около преговорите се сочи в исковата молба, че молителят щял да ангажира свидетели при режим на водене за допълнително установяване на обстоятелствата по делото/. Нещо повече – твърди ищцовото дружество: на 02.01.2019 г., което било видно от имейл кореспонденция, приложена към исковата молба, предварителния договор бил изпратен на 02.01.2019 г.,след като самия отв.А. предоставил на имейл

02.01.2018 г. /което било видно от Вайбър кореспонденция/ на който да бъдел изпратен проекта на предварителен договор за покупко – продажба, който бил предварително изготвен и изплатен по имейл 3 минути по-късно /което било видно от кореспонденцията по имейл/ а същото било съобщено на ответната страна и по Вайбър.

В същия ден проектът на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, бил предоставен и на купувачите с корекциите направени от страна на продавачите, което било видно от имейл кореспонденцията.

На следващо място, на стр. 3-та от исковата молба, след изложеното по-горе, ищцовото дружество навежда твърдението, че процесното вземане било изискуемо. Съгласно точка 3 от Договора за гаранция с продавач от дата 17.12.2018 г., сочи ищцовата страна, в случай че продавачът откажел да сключи предварителен договор за покупко –продажба на недвижим имот, същият дължал неустойка в размер на 1000 лв., платими в срок от 3 работни дни след изтичане на срока за подписване на предварителния договор за покпуко – продажба посочен в т.2 б. Т.к. срокът за подписване на предварителния договор за покупко

–продажба бил 08.01.2019 г., с настъпването на падежа, съгласно правилата на ЗЗД, неустойката ставала изцяло изискуема. Ето защо и в раздел втори е посочена банкова сметка, ***иците исковата сума. В раздел трети от исковата си молба ищцовата страна се спира на твърдението, че отговорността на ответниците за заплащане на сумата е разделна, като са наведени следните съображения: Съгл. чл.121 ЗЗД –солидарността възниквала само при изрични хипотези на закона или ако било уговорено друго. Не била налице уговорена солидарност между длъжниците по договора а от договора не следвало нищо друго освен, че ответниците дължали по ½ от задължението. В договора, предмет на настоящото производство, сочи още ищцовото дружество не било договорено и солидарно задължение на възложителите, съответно те не дължали сумата солидарно а разделно. Позовавайки се на нормата на чл.20 ЗЗД и Решение № 67/30.7.2014 г. на ВКС , Второ т.о. ТК, по т.д.№ 1843/2013 г., с докладчик съдията Бонка Йонкова, ищцовото дружество извежда извода, че волята на страните по договора била да се породи задължението за продавачите да заплатят на изпълнителя – т.е. на ищцовото дружество неустойка в упоменатия по-горе размер, при настъпване на конкретни последици. В контекста на изложеното ищцовата страна се спира на част от мотивите на цитираното Решение на ВКС, за да обоснове извода за наличието на поето от ответниците задължение, респ.и затова, че последните дължали на ищцовата страна сумата от 1000 лева – неустойка - при условията на разделност.

В раздел Четвърти от исковата молба става ясно, че на 06.11.2018 г. ищцовото дружество било депозирало пред РС Варна молба за обезпечение на бъдещ иск - т.е. молба с правно основание чл.390, ал.1 ГПК, вр.с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД ,като въз основа на молбата било образувано ч.гр.д. № 1374/2019 г. по описа на Х –ти състав а с Определение по посоченото дело било разпоредено издаване на Обезпечителна заповед за налагане на исканата обезпечителна мярка - до размера на вземането – 1000 лева.

В това производство, сочи ищцовото дружество, че били направени разноски – 300 лв.адв.възнаграждение и 40 лева внесена държавна такса. Сторените разноски дружеството - ищец, сочи че било доказало пред РС Варна по частното дело, като по настоящото прилага доказателства за извършването йм ведно със списък по чл. 80 ГПК.

При така изложеното по-горе ищцовото дружество е отправило искането си до РС София за разделното осъждане на двамата ответници за заплащане на неустойката от 1000,00 лева дължима по договор за гаранция с продавач от 17.12.2018г. Обективирано е искане и за присъждане на разноските по делото. Изрично е заявено на стр. 4 от исковата молба, че се желае книжата до ищцовото дружество да се връчват чрез адв.

Кр. Д. – САК. В подкрепа на твърденията си ищцовото дружество е представило и желае по делото да се приемат като писмени доказателства описаните и в исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи. Изложеното по-горе, залегнало в исковата молба, съгласно дадените от РС София указания е било уточнено по надлежния ред с допълнителна писмена молба.

В уточнителната си молба ищцовото дружество е направило следните пояснения : На 02.01.2019 г. , /видно от имейл кореспонденцията приложена към молбата/ предварителния договор бил изпратен на 02.01.2019 г., след като самия г-н А. предоставил на имейл 02.01.2018 г. (видно било от SMS кореспонденцията приложена към уточнителната молба), на който да бъдел изпратен проекта на предварителен договор за покупко-продажба, който бил предварително изготвен, същия бил изпратен по имейл 3 минути по-късно /което било видно от кореспонденцията по имейл/. Същото било съобщено на ответната страна и чрез SMS. В същия ден, проектът на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, уточнява ищцовото дружество, бил представен и на купувачите с корекциите направени от страна на продавачите, което било видно от имейл кореспонденцията, което било видно от приложената Вайбър кореспонденция. Отново е подчертано в уточнителната молба, че отговорността на ответниците за заплащане на сумата е разделна. Съображенията наведени затова са същите като заявените в сезиращата РС София искова молба.

При тези уточнения е отправеното до съда ИСКАНЕ по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК: да бъде постановено Решение, по силата на което да бъдат осъдени Р.А.А., ЕГН **********,*** и М.В.А., ЕГН **********,***, да заплатят разделно - всеки по ½ от уговорената неустойка в размер на 1000 лв. на „Х.Б.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявано от управителя М. Б. С., сумата 1000,00 лева (хиляда лева), представляваща неустойка по Договор за гаранция с продавач от 17.12.2018 г.Желае се и присъждане по делото всички направени от ищцовото дружество разноски,като са представени заверени за вярност с оригинала копия на документи които да бъдат приобщени като писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК, пред РС София е депозиран отговор на искова молба от двамата ответника ,чрез упълномощения от тях процесуален представител – адвокат от АК Варна М.Т.,***, офис *.

Ответниците считат, че предявения иск се явявал недопустим, т.к.не бил заведен пред местно компетентния съд. Съгласно чл. 105 от ГПК, сочат ответниците в отговора си на искова молба, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. Видно било от посоченото в подадената искова молба, че постоянен адрес ***, където било е извършено и връчването на същата. За доказване на посоченото обстоятелство – ответниците представят заверено копие на лична карта на всеки един от ответниците, видно от които последните имали за постоянен адрес ***. Предвид горното, ответниците са отправили до РС София искането СРС да прекрати образуваното пред РС София съдебно производство по гр.дело 12392 по описа за 2019г. на СРС и да препрати по компетентност същото на надлежния съд - Районен съд Варна.

Изложеното по-горе относно ненадлежно сезиран съд по правната си същност представлява отвод за местна неподсъдност а от материалите по делото е ясно, че РС София е уважил възражението на ответниците, поради което и исковото производство първоначално заведено пред РС София продължава развитието си пред РС Варна под номер на настоящото дело 14 697/2019 г.по описа на ВРС, ХLII – ри състав. На второ място, в отговора на искова молба ответниците, чрез адв. М. Т. от ВАК са изразили в срок становището си по основателността на предявените против тях искове.

Разпечатката съдържа 31 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cff62256-4ab1-449b-b3b9-5cf8f666f608