Решение № 21997 от 04.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21997 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20221110150998 по описа за 2022 година

Предявени са от “Топлофикация София” ЕАД срещу ответника С.

Х. Я., обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните вземания: 5 422.98 лв., представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр. София, ***, 832.77 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 25.08.2022 г., 20.07 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и 4.21 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 25.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от депозиране на исковата молба /20.09.2022г./ до плащането.

Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като ответникът - в качеството му на потребител на топлинна енергия, произтичащо от притежаваното от него право на собственост върху имота, не е осъществил насрещната парична престация – да заплати установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.

В срока по чл.131, ал. 1 ГПК ответникът С. Х. Я. е депозирал отговор 1 на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.

Сочи, че не е единствен собственик на имота и не следва да отговаря в цялост за задълженията за потребена топлинна енергия в него. Позовава се на изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Установява се от представеното по делото саморъчно завещание от 25.04.2002 г. /л. 7/, обявено с протокол рег. № 804/13.12.2016 г., че процесният недвижим имот е завещан на ответника С. Я. от неговия дядо - Л.А. С., починал през 2008 г.

Видно от удостоверение за наследници на Л. С., последният е оставил един наследник по закон – дъщеря си Р. Л.ова П. /л. 105/.

Няма данни по делото действителността на представеното завещание да е била предмет на спор между заинтересованите страни /като съдът не установи и формални основания за недействителност на представения разпоредителен акт/.

Напротив – установява се от представената по делото искова молба /л.

11-14/, че наследникът по закон Р. П. зачита действителността на така направеното завещание, като е предявила в производство по съдебна делба, образувано срещу настоящия ответник С. Я. и нарочен иск по чл. 30 ЗН за намаляването на така направеното завещателно разпореждане до размера на запазената си част.

Установява се от изисканата справка по СРС, 60 с-в, че по така подадената искова молба е образувано гр.д. № 24841/2018 г. по описа на СРС, по което, на 02.11.2023 г., е постановено съдебно решение, с което предявеният иск по чл. 30 ЗН, касаещ процесния имот, е уважен. Видно от 2 справката, към датата на приключване на съдебното дирене, така постановеното решение не е влязло в сила, като производството по делото е пренесено пред въззивната инстанция по подадена въззивна жалба.

Дори да беше налице влязъл в сила съдебен акт обаче, отмяната по реда на чл. 30 ЗН на завещателното разпореждане и възстановяването на запазената част на законния наследник, не биха били релевантни за настоящия спор.

Правото по чл. 30 ЗН е потестативно по своя характер, а постановеното по такъв иск съдебно решение има конститутивен ефект – т.е. желаната от ищеца правна промяна настъпва не с обратна сила, а занапред – от момента на влизане в сила на съдебното решение.

Тоест, в рамките на исковия период по настоящия правен спор /20192021 г./ ответникът С. Я. се легитимира като единствен собственик на процесния топлоснабден имот, придобит на валидно правно основание – по силата на направеното в негова полза завещателно разпореждане от 2002 г., породило сила от датата на смъртта на завещателя – 02.03.2008 г.

В качеството на титуляр на правото на собственост, ответникът се явява и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, поради което дължи заплащане на потребената в него топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвали от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Установява се по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Установява се по делото, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано от самия ищец, като са спазвани нормативните изисквания на Наредба

№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира, се установява, че разпределението на топлинната енергия в 3 сградата се извършва от самото топлопреносно предприятие на база посочените от етажните собственици отопляем обем на имота и на общите части на сградата.

През процесния период в имота на ответника е имало един водомер за топла вода, като сумите са начислявани по нормативно уредената формула, поради неосигурен достъп за отчет /събраните по делото свидетелски показания не установяват противоправност на действията на ищеца, доколкото свидетелят не посочи, че потребителя е осигурил достъп до имота си в релевантния за исковия период момент за извършването на реално отчитане/.

Установява се от изготвеното заключение, че реално доставената в имота топлинна енергия в процесния период възлиза на сумата от общо 5420.98 лева, до която стойност искът се явява основателен, а за разликата над пълния му заявен размер от 5422.98 лева следва да бъде отхвърлен.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Доколкото исковата молба е депозирана на 20.09.2022 г., следва да се приеме, че вземанията на ищеца за периода от м. 05.2019 г. до м. 07.2019 г. на стойност 271.98 лева вкл. са погасени по давност.

С оглед на това, съдът приема, че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от исковия период – от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. и за сумата от 5149 лева, за които стойност и период искът следва да бъде уважен като основателен.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът 4 за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период.

По делото се установява, че за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г. начислената цена за извършената от ищеца услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 20.07 лв., поради което искът е основателен и следва да се уважи до този размер.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе, са приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.