Присъда № 94 от 14.09.2020, Районен съд - Плевен

МОТИВИ: към НОХД 1573/2020г. по описа на ПлРС.

Делото е образувано по внесен в РС-Плевен обвинителен акт от Районна прокуратура Плевен, която е повдигнала обвинение по отношение на Р. М. А. – роден на *** година в гр.***, обл.***, българин, с българско гражданство, със средно образование, ***, не работи, постоянен адрес: гр.***, обл.***, ж.к. „***. и адрес за призоваване в страната: гр.***, обл.***, ж.к. „***. неосъждан към датата на деянието /към настоящия момент с постановена мярка „Задържане под стража“ на РС – *** по Досъдебно производство №Д-№***/2020г. по описа на ***/.

ЕГН:********** за това, че на ***., в гр.Плевен, обл.Плевен, ж.к. ***, като помагач, в съучастие с неустановени по делото лица, като извършители, които въвели и поддържали чрез телефонен разговор заблуждение у Ц. Д. Ж. , че следва да съдейства за провеждане на полицейска акция за залавяне на телефонни измамници като предостави хвърляйки през прозореца на дома си свои парични средства и златни накити, и в съучастие с неустановено по делото лице, който като извършител, взел хвърлените от *** парични средства и златни накити, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, умишлено улеснил извършването на престъплението по друг начин, превозвайки с лек автомобил последното неустановено по делото лице, от гр.*** в близост до адреса на ***, изчаквайки го да вземе паричните средства и златни накити, хвърлени от *** и закарвайки го обратно до гр.***, с което й причинил имотна вреда в размер на общо 13051,88лв. – престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Делото се разглежда при условията на чл.370, ал.1 и следващите от НПК по искане на подсъдимият и неговият защитник за предварително изслушване. На основание чл. 371 т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е разяснил на подсъдимият, че отчетените доказателства от досъдебното производство и направените самопризнания по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. В съдебно заседание подсъдимият Р. М. А. , редовно призован, се явява лично и с адв. Боряна Йотова – с пълномощно. Подсъдимият Р. М. А. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава вината си, признава изнесената фактическа обстановка в ОА и съжалява за извършеното. Представителят на Районна прокуратура гр.Плевен поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимият.

Съдът като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази становището на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. М. А. с ЕГН:********** e роден на *** година в гр.***, обл.***. Българин.

Българско гражданство. Със средно образование. ***. Не работи. Постоянен адрес: гр.***, обл.***, ж.к. „***. и адрес за призоваване в страната: гр.***, обл.***, ж.к. „***. Неосъждан към датата на деянието. /Към настоящия момент с постановена мярка „Задържане под стража“ на РС *** по Досъдебно производство №Д-№***/2020г. по описа на ***/. През 2017г. Р. М. А. реализирал доходи от трудова дейност, но същите не били достатъчни, за да посрещне нуждите си и решил да набави такива, чрез извършване на престъпления. В изпълнение на намерението си, *** решил да участва като помагач, в престъпна схема по така наречения и известен в обществото начин „телефонна измама“. За целта *** се свързал с лице, което се занимавало с този вид престъпна дейност и се съгласил да участва в извършването й, като помага за осъществяването на телефонни измами. Според общо уговореното дейността на обвиняемия следвало да се състои в получаване на нареждания и указания по телефона от мнимия си работодател и да осигури пътуване с личен транспорт до място в страната, където въведено в заблуждение лице из/хвърляло или оставяло свои пари и ценности. Съобразно указанията обвиняемия следвало или да събира хвърлените от пострадалите от престъплението пари и ценности или да превозва до мястото и обратно трето лице, за да извърши тези действия. *** и лицето което превозвал отново трябвало да следват указания по телефона къде да оставят вещите, предмет на престъплението и накъде да поемат. За осъществяване на горепосочената дейност обв.*** щял да извършва срещу заплащане. *** разполагал с два броя автомобили, ползвани от членове на семейството му, с които възнамерявал да осъществява престъпната дейност. Съответно лек автомобил марка и модел „***“ рег.№ *** 1 регистриран на името на дъщеря му *** ***а и лек автомобил марка и модел „***“, рег.№ ***, регистриран на името на сина му *** ***. *** бил снабден със СИМ карта с номер на разговори *** и я ползвал с телефон който закупил от заложна къща, марка „Нокия“ /известен като „Нокия с фенерче“/ с ЕМЕИ №*** *** *** *** ***, който следвало да ползва като „работен телефон“. На неустановен ден *** *** получил обаждане по телефона от скрит номер, с него се свързал мнимия му работодател, който му обяснил, че във връзка с горепосочената дейност, на ***. щял да „работи“ като следвало строго да се придържа към указанията. При обаждането *** получил указания да вземе с управляван от него лек автомобил непознат за него мъж, който се намирал в гр.*** от указан от мнимия си работодател адрес и да потеглят с него в посока към град Плевен.

Бил му съобщен и номера на телефона на лицето, което трябвало да превози до град Плевен. *** *** бил наясно с дейността в която ще участва, а именно, че щял да помогне за извършването „телефонна измама“, следвайки указанията на мнимия си работодател. На ***. рано сутринта *** *** се намирал в гр.***. Обв.*** *** и лицето, с което трябвало да пътуват провели контролен разговор помежду си сутринта на ***. в 08:52часа, за да потвърдят мястото в гр.*** от което следвало да потеглят. *** *** провел разговора през т.нар. си „работен телефон“ със СИМ картата с номер на разговори ***, която обвиняемия ползвал с горепосочения телефон „Нокия“ с ЕМЕИ №*** *** *** *** ***, а другото неустановено по делото лице отговорило на обаждането от ползвания от него телефон СИМ карта с номер за разговори ***. СИМ карта с номера на разговори *** било регистрирана на името на *** *** *** от гр.***, на чието име били регистрирани множество предплатени СИМ карти, голяма част от които били използвани за реализирането на телефонни измами. /За периода от ***г. до ***г., т.е. и към дата ***. СИМ картата била ползвана с телефон с ЕМЕИ №*** *** *** *** 000. СИМ карта с номер за разговори *** била регистрирана на името на *** от гр.***, на чието име били регистрирани множество предплатени СИМ карти, голяма част от които били използвани за реализирането на телефонни измами. /За периода от ***г. до ***г., т.е. и към дата ***. СИМ картата била ползвана с ЕМЕИ №*** *** *** *** ***. В изпълнение на намерението си, *** *** взел от гр.*** с лек автомобил марка и модел „***“ рег.№ ***, посоченият от указанията по телефона мъж, с когото не се познавали преди това и потеглили в посока към град Плевен. През времето на пътуването и *** *** и придружаващото го лице получавали множество входящи телефонни обаждания на ползваните от тях съответно СИМ карта с номера на разговори *** и СИМ карта с номер за разговори ***, при което мнимият им работодател им давал указания относно и посоката на движение, която да следват и действията, които следвало да предприеме всеки един от тях двамата. Обажданията към тях били осъществявани от „работодателя им“ от едни и същи СИМ карти, регистрирана от румънски оператор с номер № *** /а след 17:00ч. същия ден и от телефонен номер ***/. *** и лицето, с което пътувал към град Плевен общували помежду си през цялото пътуване *** бил изцяло наясно с дейността, в която участвал. ***, освен с „работния телефон“ разполагал с личен телефон, работещ със СИМ карта с номер *** на мобилен оператор „Виваком“, регистрирана на негово име като собственик и я ползвал с телефон с ИМЕЙ:

*** *** *** *** ***. Още преди потеглянето си от град ***, *** *** започнал да ползва мобилен интернет от личният си телефон за мобилно приложение тип навигация, като същото било включено през цялото време на пътуването и при пристигането в град Плевен. По време на пътуването си *** провел от личният си телефон кратки разговора със сина си, който се намирал на територията на гр.***. По обяд на ***., следвайки наставленията по телефона, *** и придружаващия го мъж пристигнали в гр.Плевен и изчакали на ул. „***, на паркинга на магазин „***“ за последващи указания. След като получил поредни указания от мнимия си работодател, ***, малко преди 14.00 часа закарал придружаващото го лице до местоназначението в град Плевен, ж.к. ***. Там *** изключил личният си мобилен телефон, който ползвал за навигация.

Според указанията трябвало да изчакат за поредно нареждане по телефона. По същото време на ***. св.Ц. Д. Ж. се намирала в дома си в гр.Плевен, ж.к. „***. Точно в 13:56 часа получила обаждане на домашния си телефон с номер *** *** *** от неустановено по делото лице -мъж, който се представил за *** от *** и казал, че са заловили мъж и жена, които я познават и са дали телефонният й номер. Обяснил й, че целта на обаждането му била да я предупреди, че имало телефонни измамници и ако се обади някой от тях да му позвъни на него на телефонен номер ***, за да изпрати полицаи, които да отцепят района и да ги заловят. Попитал я кой е най близкия й 2 човек, за да му се обади при необходимост. Обаждането всъщност било реализирано от мобилен телефонен номер №***, който започва с кода на Република ***, като това и последващите обаждания от този телефон са били реализирани извън територията на Р.България/. Св.*** *** повярвала на мъжа, който се представил за полицейски служител, без да съзнава, че казаното от него не отговаряло на действителността, както и че той искал да я заблуди, с цел да си набави пари за себе си или за другиго по незаконен начин. Св.*** дала на мнимия полицейски служител мобилния телефонен номер на внучката си и на ползваният от нея самата мобилен телефонен номер **********. Около 15 минути след това пак на домашният телефон получила второ обаждане от женски глас, който плачейки и обръщайки се с „Майко“, казала че й трябвали много пари за спешни операции, тъй като претърпяла катастрофа и щяла да й даде да разговаря с доктора, за да й обясни, колко пари ще трябват. Последвало ново обаждане на домашния й телефон от мъж, който се представил за доктор и обяснил на ***, че са необходими 30 000 евро за операциите, че ще трябва да ги внесе в здравната каса, за да започне да работи. Последвали многократни обаждания на домашният телефон от човека представил се за доктор, който настоявал *** да му предостави сумата от 30 000 евро, заплашвал я, че щял да унищожи всички от фамилията й и я обиждал. Предупредил я да не уведомява полиция и да не излиза от къщи. Малко след като затворила, св.*** получила обаждане на мобилния си телефон с № ********** от скрит за нея номер от човека представил се за *** от ***. Обаждането всъщност било реализирано от лице, ползващо мобилен телефонен номер № ***, който номер започва с кода на Република *** и това и последващите обаждания от този телефон са били реализирани извън територията на Р.България. Мнимият полицейски служител *** й казал, че е говорил с внучка й, която го уведомила, че имала злато и пари, както й че били разположени „патрулки“ в района. Св.*** *** му обяснила, че разполагала с 640.00евро, 500,00лв., 2 броя златни гривни, едната от които била 11 грама от 18 каратово злато, а другата 8 грама 14 каратово злато и 1 чифт златни обеци тежащи 2 грама. Мъжът представил се за *** й казал, че за да съдейства за залавянето на измамниците трябвало да излезе на задната тераса и да хвърли описаните пари и злато на земята. Преди да ги хвърли, обаче трябвало да отвори широко прозореца, за да не я види, този, който трябвало да ги вземе. Без да съзнава, че я заблуждават, около 15.15 часа, св.*** сложила горепосочените парични средства и златни накити в найлонова чанта и ги хвърлила през терасата на апартамента си, като те паднали на земята. Веднага след това влязла вътре, тъй като *** я предупредил, че можело да има изстрели и да пострада, поради което не видяла кой е взел пакета. Междувременно, докато траели телефонните разговори между пострадалата *** и лицата, които я въвели и поддържали у нея заблуждение, *** *** и лицето, което го придружавало били инструктирани да се приближат до мястото на реализиране на деянието в гр.Плевен, а именно ж.к. ***, като получавали инструкции по телефона за момента в който следвало да бъдат взети от придружителя на ***, изхвърлените от терасата на *** пари и ценности. В момента, в който *** хвърлила плика с паричните вещи и златни накити, придружителя на подсъдимият ги грабнал, качил се бързо в автомобила, управляван от *** и двамата се оттеглили от мястото, като продължили да получават указания по телефона за последващите действия, които следвало да извършат. Подсъдимият и придружителя му се разпоредили с хвърлените от въведената в заблуждение св.*** по неустановен по делото начин. Всеки от тях получил по мобилният си телефон указания за последващите действия. Тъй като лицата, които въвели и поддържали заблуждение у *** решили да продължат действията си на територията на град Плевен, „работодателя“ на *** му наредил незабавно потегли обратно в посока към град ***, за да остави автомобила, с който можело вече да е бил забелязан и незабавно да се върне обратно към град Плевен с другият ползвано от семейството му автомобил, след което отново да се срещне в района на град Плевен с придружителя си, за да го откара обратно в град ***. По указания на „работодателя“ придружителя на обвиняемия се оттеглил в друга посока, оставайки на територията на града, където следвало да продължи дейността си, след което *** трябвало да го вземе от указано от мнимият им работодател място. В 15.17 часа *** отново включил личният си мобилен телефон и ползвал навигация при движението си към изхода от град Плевен и по време на пътуването обратно към град ***. След като хвърлила горепосочените парични суми и златни накити, мобилният телефон на св.*** бил постоянно отворен и тя продължила да води разговор с мнимия полицейски служител ***, който й съобщил, че е готово и са хванали измамниците, които били пет човека и били откарани в полицията за провеждане на 3 разпити, а парите и златото й щели да послужат като доказателство по делото, което ще се образува. В същото време домашният й телефон не спирал да звъни и *** й казал да вдигне телефона, без да затваря мобилния телефон, по който разговаряла с него. Там я търсил мъжът представил се за доктора, който настоявал за пари. По мобилния телефон *** й казал, че разбрал от внучката й, че имала пари в банка и я посъветвал да ги изтегли, за да ги прехвърли в друга банка, „за да не й източат сметката“. Св.*** потвърдила, че имала пари в сметка в „***“ гр.Плевен.