Решение № 200 от 08.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Варна, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20213110204146 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на МЛ. Т. МЛ. срещу НП № 21-0445-000050 на Началник група към ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което на М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

С жалбата въззивникът счита, че АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържат пълни констатации и не дават възможност за установяване на относимите към случая факти. Временния знак Б2, установяващ временна забрана за движение на ППС в двете посоки може да бъде поставен само при въведена забрана при спазване на установен в закона ред, след издаване на административни актове от компетентни органи. По отношение на поставения забранителен знак в настоящия казус липсвало уточнение относно мястото на поставянето му, акта, регламентиращ това поставяне и причините за това; точното му местоположение, срокът на действие на забраната, приложното й поле . Горното водело до невъзможност от преценка на законосъобразността на НП и съществено нарушава правото на защита на въззивника. Иска се отмяна на НП.

В с. з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.

Представител на органа, издал НП моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно, като е оправил и искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 07.01.2021г. полицейски служители, сред които св. Г., били изпратени по сигнал на път първи клас №1-2, Община Аксаково, който бил в ремонт и имало поставен забранителен знак за преминаване на автомобили.

След пътния знак, в посока към Поделението било осъществено движение от водачи на два товарни автомобила. Единият от тях - т.а. „Скания“ с рег. № В 5013 НТ бил управляван от въззивника М..

Полицейският служител съставила акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който подробно описала установеното.

Деянието било квалифицирано като такова по чл.6 т.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето на акта бил вписан другият полицейски служител - Костов. Съставеният акт за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника, който не вписал в графата за възражения такива.

В срок по преписката не постъпили възражения.

На 27.01.2021г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението е била дадена правна квалификация по ЗДвП, идентична с посочената в АУАН и на основание санкционната норма на чл. 138, ал.7 от ЗДвП на въззивника били определени административни наказания.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни доказателства показанията на св. Г.; акт за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство по смисъла на ЗДП; заповед и др.

Показанията на св. Г. са такива на свидетел - очевидец, който пряко е възприел наличието на забранителен знак и нарушителите - водачи на камиони.

В подкрепа на показанията на този свидетел са и писмените доказателства по делото актът за установяване на административно нарушение, който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП, както и писмо изх.№ 11-00-233/19.11.2021г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ касаещо създадената временна организация на движение на целия път I-2 от км. 176+016, заедно с приложени заповед № РД-11-70/19.10.2020г. на Директора на Областно пътно управление, приемо-предавателен протокол от 20.10.2020г., заповед № РД-11-1223/25.11.2020г. на и.д. Председателя на УС на АПИ и приемо-предавателен протокол от 26.11.2020г.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира от правна страна следното:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на обжалване и пред съда компетентен да се произнесе по основателността и допустимостта й.

Съставеният акт и впоследствие издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон.

По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени нарушения по ЗДвП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника нарушение.

Въззивника счита, че АУАН и НП не съдържат пълни констатации и не дават възможност за установяване на относимите към случая факти. Временния знак Б2, установяващ временна забрана за движение на ППС в двете посоки може да бъде поставен само при въведена забрана при спазване на установен в закона ред, след издаване на административни актове от компетентни органи, каквито бяха изискани от съда, представени и приобщени като част от доказателствената съвкупност.

По така наведените възражения на първо място следва да се отбележи, че като водач на МПС въззивникът е задължен да се съобразява с поставените пътни знаци, касаещи посоката му на движение, независимо от процедурата по поставянето им и макар в производството да се установи, че такава административна процедура е била проведена и е била въведена посочената временна организация на движението, с която въззивникът е следвало да съобрази поведението си.

На следващо място - оспорване на процедурата по поставяне на пътни знаци, компетентността на органите, разпоредили поставянето им и т.н. е недопустимо в производството по въззивна проверка на издадено наказателно постановление, а следва да се развие в отделно производство.

В конкретния казус, от показанията на св. Г. и наличното по делото писмено доказателство АУАН се установява наличието на забранителния знак и движението на въззивника, като временната организация касае път I-2 по който въззивникът се е движил, въпреки наличието на такъв знак- факт, който не се оспорва и от самия него.

Въз основа на квалификацията на деянието правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по пътищата. Правилно е бил преценен вида на наказанията с императивно определен размер, поради което и съдът не е овластен да редуцира размера му.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на 3 въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.

Предвид изхода на спора, съдът намери, че следва да присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт, които предвид фактическата сложност на делото и обстоятелството, че по делото са били депозирани единствено писмени бележки, следва да се определи в минималния, предвиден в закона - чл.27е от Наредба за правната помощ, размер от 80 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0445-000050/27.01.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР Варна,РУ Аксаково, с което на МЛ. Т. МЛ. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДИН МЕСЕЦ на осн. чл.183 ал.7 от ЗДП.

ОСЪЖДА МЛ. Т. МЛ., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР –Варна направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4