Решение № 7202 от 23.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 69566/2023
- Вид
- Решение № 7202
- Подписан
- 23.04.2025
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 7202 гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110169566 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по предявени от „ЕОС Матрикс“ ЕООД /ищец/ в качеството на цесионер срещу А. К. А. /ответник/ установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата 2640.51 лева - непогасена главница, включваща вноски с настъпил падеж за периода от 14.08.2022г. до 14.09.2023г., дължима по договор за стоков кредит № .... от 28.06.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД, който е прехвърлил вземанията на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 02.10.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 559.40 лева – договорна лихва за периода 14.08.2022г. – 14.03.2023г.
Ищецът твърди, че по силата на договор за стоков кредит №..... от 28.06.2022г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, на ответника е предоставен 1 стоков кредит в общ размер на 7467.07 лева, от които 6446.02 лева – цена на стоката, и 1021.05 лева – застрахователна премия, за закупуването на компютър, която сума ответникът се задължил да върне заедно с договорената лихва от 11% годишно, за срок от 36 месеца при месечна вноска от по 244.46 лева, с краен срок 14.06.2025г. и ГПР 22.57%. Заявява, че в настоящото производство се претендира главница на месечни вноски с настъпил падеж. Сочи, че вземането е било прехвърлено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /с предишно наименование „Уникредит Клима“ АД/ на „АПС Бета България“ ЕООД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2022г., който от своя страна прехвърлил вземането на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба няма погасяване на вземанията. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Ответникът – редовно уведомен за исковата молба чрез назначения му процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК и ЗПП – адв. Р., не подава писмен отговор. В подаденото по реда на чл. 414 ГПК възражение, ответницата е изложила твърдения, че е жертва на финансова измама, за която е сигнализирала СРП и се води разследване от СДВР.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за стоков кредит № .... от 28.06.2022г., от който се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника А. К. А. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 6446.02 лева за закупуване на електроника, като последната се е задължила да върне сумата на 36 броя месечни вноски, всяка в размер на 244.46 лева, считано от 14.07.2022г. и в срок до 14.06.2025г., при уговорен лихвен процент в размер на 11% и ГПР 11.57%. Предвидено е, че заемната сума е следвало да се застрахова за сметка на потребителя – „Живот и Безработица“. Видно от вписването в самия договор за кредит застрахователната премия възлиза на 1021.05 лева. Договорът обективира погасителен план с последна падежна дата 14.06.2025г. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ОУ, просрочието в плащането на две последователни погасителните вноски дава право на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо, като според чл. 13, ал. 1 от ОУ потребителят дължи при забава в плащанията, освен просрочените вноски от главница и възнаградителна лихва, а също и обезщетение в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница. Договорът за кредит носи подписите и на двете страни по него. Към него е приложен погасителен план и ОУ.
Установява се от приложените фактура и служебен бон към нея, и от 2 заключението, че стоката е получена от ответника. Това се извежда от обстоятелството, че служебните бонове носят подпис в графа получател на стоката, където е посочено името на ответника. Посочените служебни бонове, а също и договора за кредит, не са оспорени от ответника в частта досежно тяхната истинност, поради което и се ползват с придадената им от закона формална доказателствена сила.
Представена е декларация за определяне на изискванията и потребностите и за приемане на застраховането по застрахователна програма „Защита Макс“ за кредитополучателите на стокови кредити, отпуснати от „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, която представлява и сертификат за застраховка „Защита Макс“ № ...., с който се удостоверява, че „Кардиф Животозастраховане“, клон България, и „Кардиф Общо Застраховане“, клон България, се съгласяват срещу застрахователна премия да застраховат по приложените ОУ кредитополучателите на Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. В документа са посочените покритите застрахователни рискове – смърт, трайно намалена работоспособност, временна неработоспособност, безработица, а при условие, че е избрана застраховка „Защита Макс със застраховани стоки, в това число и телефони“ покрит риск е пълна или частична повреда на стоката и кражба.
Извежда се от представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.12.2022г., че „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се е задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля възмездно на „АПС Бета България“ ЕООД свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити – стокови и парични, и индивидуализирани съгласно Приложение 1 към всеки отделен месечен договор за цесия. В чл. 10.3 е указано, че неразделна част от договора е Приложение 1. По делото е представен индивидуален договор за цесия между тези лица от 11.04.2023г. и Приложение 1 към него, според което /л.89/ част от прехвърлените вземания по индивидуалния договор е това на ответника А. К. А. по договор № ..../28.06.2022г. В договора за цесия „Уникредит кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне /чл. 4.3/ и такова пълномощно има към договора, както и има потвърждение от цесионера за извършената цесия.
Установява се, че на свой ред „АПС Бета България“ ЕООД е прехвърлило това вземане на ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.05.2023г., като вземането е индивидуализирано в Приложение 1 към този договор. В договора за цесия „АПС Бета България“ ЕООД е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне /чл. 4.3/ и такова пълномощно има към договора.
От изисканите от СРП документи се установява, че по повод на жалба от ответника А. К. А. е имало заведена прокурорска преписка срещу лицето Г. С. Г.
3 относно принуждаване за изтегляне на кредит чрез заплаха, като на 02.11.2023г. е бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: че заемната сума е усвоена от кредитополучателя, който е получил стоките, за плащането на които е отпусната сумата; съгласно договора, ГПР е 11.57% и при определянето му са включени разрешения размер на кредита, срока за погасяване, лихвен процент и дължимите ежемесечни застрахователни премии като част от заемната сума /като част от главницата/. Вещото лице е посочило, че ако в ГПР бъде включена дължимата застрахователна премия не като част от главницата, а като дължима ежемесечна сума, то ГПР би бил 21.88%. заемателя е извършвал плащания по договора в общ размер на 509.48 лева, с която сума е погасена главница в размер на 296.92 лева, 135.23 лева договорна лихва, 12.06 лева наказателна лихва, 8.55 лева наказателна лихва върху просрочена главница и 56.72 лева застраховка;
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че са в договорни правоотношения, както и че заемополучателя-ответник е усвоил заемната сума, заплащайки и получавайки стоката, каквато е била целта на договора за кредит.
Страните не спорят, че по силата на договора за кредит и в изпълнението му е сключен договор за застраховка. От договора за кредит и застрахователния сертификат може да се изведе, че сключената по повод на договора за кредит застраховката е „Живот и Безработица“ - „Защита Макс“. В заключение, застраховка за стоката не се установява да е сключена и да е уговорено сключването на такава, тъй като нито договора за кредит, нито сертификата сочат като клауза „Защита макс със застраховка на стоката“, както изискват приложимите общи условия.
Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания не са достатъчни да погасят главницата. Обстоятелството се доказва от приетото заключение, вещото лице по което е изследвало въпроса проверявайки счетоводните записвания на ищеца, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „АПС Бета България“ ЕООД.
По делото се претендират вноски с настъпил падеж за периода 14.08.2022г. до 14.09.2023г. включително, поради което и въпросът за предсрочната изискуемост тук 4 не е нужно да бъде обсъждан. Видно от заключението е, че ответникът е в забава по отношение срочното плащане на месечните погасителни вноски, считано от м. август 2022г., като извършените плащания следват падежа на вноската за м. август 2022г. и не са достатъчни да погасят падежиралите вземания.
Установено е също, че към датата на депозиране на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищеца. Уведомлението за цесията е било осъществено с връчване на книжата по делото, което е признат способ за валидно известяване на цесията на длъжника, съгласно непротиворечивата практика на съдилищата по този въпрос, обективирана в множество актове (така и в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК). По този начин, изпълнена се явява и разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, съгласно която прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, като практиката приема еднозначно, че това съобщаване може да се изпълни и от цесионера, ако е бил упълномощен за това от цедента, както е в настоящия случай (така и в Решение № 137/02.06.2015г. по гр.д.№ 5759/2014г. на ВКС, III ГО). Т.е. цесията е породила своето действие по отношение на ответника в производството.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за кредит с оглед проверката,, която съдът дължи съгласно чл. 7 ГПК. В тази насока, съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.