Решение № 777 от 15.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Светлин М.

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502492 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно обжалване.

Въззивното производство е образувано след постановяване на първоинстанционен съдебен акт по същество на предявените от В. Е. Р. против ЗАД „БУЛ ИНС“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. Чл. 493 а, ал.1, изр. 2 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, въз основа на които е образувано гр.д. № 9930 по опис на СГС за 2024г. С решението от 04.10.2024г. постановено по гр.д. № 9930 по опис на СГС, съдът е уважил претенцията за имуществени вреди в размер на 3 950.42 лева и е отхвърлил за разликата над тази сума до претендираната от 4 389.35 лева, и е уважил е претенция за неимуществени вреди в размер на 99 000 лева и е отхвърлил за разликата над тази сума до претенция в размер на 100 000 лева.

Недоволен от осъдителната част на решението, ответникът ЗАД „БУЛ ИНС“ АД е сезирал въззивН. съд с 1/.въззивна жалба с вх. Рег. № 81335 от 03.07.2025г., с която го обжалва като неправилно и необосновано за разликата над 35 000 лева до 99 000 лева и моли за отмяна в тази част, и постановяване на въззивен съдебен акт по същество, с който искът да бъде отхвърлен в обжалваната част. В обстоятелствената част на жалбата сочи, че съдът не е взел предвид данните за съпричиняване от страна на пострадалата, която предприела движение по пътно платно в момент, в който по него се е движило МПС т.е.,че не е положила дължимата грижа към себе си и към другите участници в движението, като повиши вниманието си на пешеходна пътека.

1

В писмен отговор ищцата излага, че решението в обжалваната част е правилно и обосновано и оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Предвид предметните предели на обжалването следва, че решението от 04.10.2024г. постановено по гр.д. № 9930 по опис на СГС е влязло в сила в осъдителната част, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди изцяло и за сумата от 35 000 лева в частта, относно претенцията за неимуществени вреди.

ВъззивН.т съд е сезиран с 2./насрещна въззивна жалба с вх. Рег. № 97975 от 19.08.2025г., с която ищцата обжалва първоинстнационното решение в неговата отхвърлителна част за разликата над 99 000 лева до 100 000 лева по претенцията за неимуществени вреди и за разликата над присъдените 3 950.42 лева до претендираните 4 389.35 лева по претенцията за имуществени вреди.

Моли за отмяна на решението в тази част и постановяване на акт по същество, с който да бъдат присъдени допълнителни обезщетеН. 1000 лева неимуществени вреди и 438.93 лева.

В писмен отговор тази жалба се оспорва като неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивН.т съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата. Съдържащите се в жалбите оплакваН. са за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при постановяването му и по-конкретно за несправедливото определяне на размера на обезщетеН.та за претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.

От фактическа страна: Страните не спорят по фактите свързани с механизма на настъпване на ПТП и вредите от него, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства се установява, че на 28.03.2023 г. около 12:50 часа в ж. к. „Люлин“ в София, във време с добра видимост и суха настилка В. Р. е предприела пресичане с нормален ход по пешеходна пътека на бул. „Луи Пастьор“, в района на номер 162, в близост до магазин „Лидл“ . Тя се е движила от тротоара срещуположен на магазин „Лидл“, към отсрещН. тротоар. Булевардът се с две платна за движение, всяко от които с три ленти.

Д. М. като водач на л.а. е управлявал със скорост от 50 км/ч движейки се по бул. „Луи Пастьор“ от ул. „Търново“ към бул. „Царица Йоанна“.

Автомобилът „Рено“ се е движил в лентата за движение, която е била лява за него. Видимостта на Д. М. към В. Р. не е била възпрепятствана. Д. М. не е предприел своевременно спиране на автомобила, поради което е настъпил удар с пешеходката, която се е движила по второто платно. По делото е установено, че ако В. Р. е изчакала по средата между двете пътни платна преминаването на автомобила „Рено“, удар между нея и автомобила не би настъпил.

Нито Д. М. е спрял автомобила, нито В. Р. е изчакала в средата между двете пътни платна преминаването на автомобила, а е продължила пресичането си.

2

С тези факти се изчерпват обстоятелствата при настъпване на ПТП.

От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява че от удара между л.а. управляван от М. и пешеходката В. Р., за нея са настъпили следните телесни увреждаН. - охлузване и подкожен хематом в дясната челна област на главата; закрито счупване на горното рамо на срамната кост, латерално към илеума; откършеци в областта на симфизата, счупване на задната повърхност на дясната илиачна кост;- счупване на масса латералис на сакрума вдясно; малки хематоми в областта на счупваН.та и контузия на гръбначН. стълб и дорзалната повърхност в областта на горното рамо на дясната пубисна кост; сътресение на мозъка с контузия и подкожен хематом в дясната челна област на главата.

Вследствие на удара са се счупили очилата на В. Р..

На 28.03.2023 г. В. Р. е постъпила в клиниката по неврохирургия на УМБАЛС„Н.И.Пирогов“, в която е била лекувана медикаментозно във връзка със сътресението на мозъка. На 31.03.2023 г. е преместена в клиниката по ортопедия и травматология. Там счупените кости в таза са били наместени открито и оперативно, като е била поставена вътрешна фиксация. Лекарите са поставили и външен фиксатор и канюлиран винт в дясната илио-сакрална област.

В. Р. е била лекувана и медикаментозно с водно-солеви разтвори, аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства.

Спрямо нея е била провеждана и рехабилитация.

След изписването на В. Р. от болницата, два месеца тя е била лекувана в дома, но е продължавала да има нужда от чужда помощ. През това време придвижването е било много трудно поради наличието на фиксатори, които са се забивали в костта. Ползвала е памперси.

На 31.05.2023 г. В. Р. е постъпила в УМБАЛС„Н.И.Пирогов“, където са отстранили външН. фиксатор.

След това е започнала да се придвижва с патерици, което е продължило около месец и половина.

На 27.02.2024 г. В. Р. за трети път е постъпила в

УМБАЛС„Н.И.Пирогов“, където е бил отстранен канюлираН.т илиосакрален винт.

Болките на В. Р. от счупваН.та са били интензивни включително и от сътресението на мозъка.

В. Р. е имала хоризонтална и вертикална нестабилност, защото счупваН.та са били в предН. и задН. тазови отдели.

Тези болки и неудобства при ходене са продължили около една година.

Към момента на прегледа от вещото лице В. Р. е била възстановена, но са останали трайни белези от поставянето на пирони в горната част на хълбочните кости.

ПървоинстанционН.т съд е основал решението си на заключение на 3

САТЕ, от което се установява, че причината за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил Рено със системите за управление на автомобила, който не е задействал спирачната система на управляваН. от него автомобил своевременно и това негово закъснение, е причината за настъпване на удара с пешеходката. Водачът на л.а Рено е имал възможност да спре преди мястото на удара, защото вещото лице приема, че е имал видимост за наличие на пешеходец на пътното платно, макар и в срещуположната посока за движение. Тя се е движила върху пешеходна пътека, която пресича целия булевард. Установено е, че видимостта е била налична за водача на ППС и при трите варианта на евентуалната скорост, с която се е движила пешеходката - спокоен ход, бърз ход и спокойно бягане.

Видимостта на водача на лекия автомобил не е била ограничена, поради което той е можел да възприеме пешеходката още преди навлизането й на платното за движение за насрещно движение по пешеходна пътека.

Очевидец на катастрофата е св. М. от чиито показаН. се установява, че катастрофата е станала пред него, той е извикал медицинска Бърза помощ, видял е че М. не е спрял на пешеходната пътека, след удара В. е излетяла на поне 10 м. ПоказаН.та на вторият очевидец на удара, а именно св.Г., напълно се препокриват по съдържание с показаН.та на свидетеля М., поради което съдът ги кредитира като напълно достоверни.

От гласните доказателства, конкретно - показаН.та на Евгени Радоев, баща на ищцата, които показаН. въззивН.т състав кредитира в частта, в която не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, се установява, че В. Р. има по-голям с 2 години брат. Една година след раждането на В. Р. е починала тяхната майка. За децата са се грижили свидетелят и двете баби. По природа пострадалата е била дребна на ръст, много енергична, не е имала здравословни проблеми с изключение, че носи очила, спортувала е спортно катерене и е била отлична ученичка. Баща ѝ свидетелства, че е имала силни болки, не е могла да се движи, имала е нужда от чужда помощ в ежедневието, имала е счупен зъб в следствие на ПТП, пиела успокоителни.

Към днешна дата има страх при пресичане на пешеходна пътека, от време на време има проблеми със съня, при натоварване я болят кръстът и краката.

От правна страна: Нормата на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, задължава водачите на МПС, при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Нормата е императивна и на нея не може да се противопоставя каквото и да е поведение на пешеходец, предприел пресичане на пешеходна пътека. Видно от Констативен протокол за ПТП няма констатирани и отразени спирачни следи, оставени от л.а "Рено" преди мястото на удара, от което следва извод, че Д. М. преди удара не е намалявал скоростта на движение на управляваН. от него автомобил и неговото поведение, несъобразено със задължеН.та му като водач на МПС са в пряка и непосредствена връзка с настъпилия удар, съответно вредите нанесени на пострадалата от този удар. Този извод на първата инстанция, която се споделя и от настоящия съдебен състав, се подкрепя от заключението на комплексна 4 видео-автотехническа експертиза, в което отново е поставен въпроса за причините за произшествието, а отговорът е категоричен, че причините за произшествието се дължат само и единствено на човешки фактор, който не успява да забележи пресичащ пешеходец при дневна светлина, сухо време и липса на каквито и да били други причини.

От анализа на доказателствата, се явява необоснован изводът на първоинстанционН.т съд, за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка, изразяващо се в неспиране между двете платна за движение и изчакване на МПС да преминат. Такова задължение пешеходката няма и то не следва от пътната маркировка, от инфраструктурното съоръжение тип остров представляващ ограничена тротоарна площ за пешеходци, и от начинът на регулиране на движението.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав не споделя извода на първоинстанционН. съд за наличие на съпричиняване на процесното ПТП от страна на пострадалата В. Р.. Настоящият въззивен състав не установи факти, от които да обоснове, ищцата В. Р. е допуснала нарушение на чл. 113, ал.1 ЗДвП.

Всички последици от катастрофата относно нанесените телесни увреждаН., причинените в следствие на тях болки и страдалия, продължителН. възстановителен период и свързаните с него неудобства, останалите следи от оперативната намеса, в своята съвкупност, включително и остатъчните болки в кръста, счупен преден зъб, младата възраст на пострадалата и нейН. пол, както и стадия на обществено-икономическото развитие, налагат настоящият състав да приеме, че справедлив е претендираН. размер на обезщетение за неимуществени вреди, определен съобразно чл. 52 ЗЗД.