Решение № 446 от 11.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000502641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2 от 02.01.2024 г., постановено по гр.д. № 12186/2022 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявените от В. Е. А., ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда, претърпени от незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което е правдан с присъда, постановена по н.о.х.д. № 7051/2011 г. по описа на Софийски районен съд, влязла в сила на 04.08.2015 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца В. Е.

А., ЕГН ********** да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 9а. от ЗОДОВ, размер на сумата от 50.00 /петдесет/лева.

Решението на първоинстанционния съд се атакува от ищеца В. Е. А., ЕГН ********** с банкетна жалба, в която излага доводи за неправилност, 1 поради нарушение на материалния закон.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо това да осъди ответника да заплати поисканото обезщетение за неимуществени реди в пълен размер.

Насрещната страна - Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор в Апелативна прокуратура София изразява становище в съдебното заседание пред въззивния съд за неоснователност на жалбата.

Моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът – В. Е. А., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с постановление на разследващ полицай е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняен по ДП № ЗМ 254/2011 г. по описа на 06 РУ – СДВР МВР, пр.пр. № 2917/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт и по образуваното н.о.х.д. № 7051/2011 г. на 21.11.2011 г. е постановена присъда от Софийски районен съд, с която го е признал за виновен по повдигнатото обвинение.

С присъда № 194 от 24.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014 2 г. от Софийски градски съд е отменил осъдителната първоинстанционна присъда по отношение на него и го е опрадал по повдигнатото обвинение.

Оправдателната присъда е била протестирана от прокурора пред ВКС.

С решение № 248 от 04.08.2015 г., постановено по н.д. № 710/2015 г. от ВКС е оставил в сила оправдателната присъда № 194 от 24.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014 г. от Софийски градски съд.

Ищецът твърди, че воденото наказателно преследване е уронило неговото добро име в обществото, поставен бил изолация от приятели, отразило се негативно на неговото здраве.

Поискал от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Република България подал отговор на исковата молба /л. 40/, с който оспорил основателността на исковете и пооискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е представил доказателства за реално претърпени вреди.

Направил възражение за изтекла погасителна давност по отоншение на предявените искове.

При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за неимуществени вреди, в по-нисък размер от претендираното, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правнозначими факти.

3

От събраните по делото доказателства се установява образувано ДП № ЗМ 254/2011 г. по описа на 06 РУ – СДВР - МВР, пр.пр. № 2917/2011 г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

Разследващия полицай, по обяснение на привлечения като обвиняем В. Д., на 21.03.2011 г. с постановление е привлякъл ищ е ц а В. Е. А., ЕГН ********** в процесуалното качество на обвиняем по ДП № ЗМ 254/2011 г. по описа на 06 РУ – СДВР - МВР, пр.пр. № 2917/2011 г. по описа на Софийска районнна прокуратура за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

По отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „подписка“.

Наблюдаващият прокурор внесъл обвинителен акт и по образуваното н.о.х.д. № 7051/2011 г. на 21.11.2011 г. е постановена присъда от Софийски районен съд, с която е признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение.

С присъда № 194 от 24.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014 г. от Софийски градски съд е отменил осъдителната първоинстанционна присъда по отношение на ищеца и го е оправдал по повдигнатото обвинение.

Оправдателната присъда е била протестирана от прокурора пред ВКС.

С решение № 248 от 04.08.2015 г., постановено по н.д. № 710/2015 г. от ВКС е оставил в сила оправдателната присъда № 194 от 24.06.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1716/2014 г. от Софийски градски съд.

Наказателното преследване е продължило от 21.03.2011 г. до 04.08.2015 г.

По делото няма доказателства наказателното преследване да е било предмет на медийни публикации.

В първата инстанция е разпитан един свидетел, доведен от ищеца за обема на претърпените от него неимуществени вреди.

По делото няма доказателства наказателното преследване да се е 4 отразило негативно на физическото и психическото здраве на ищеца.

Опрадателната присъда е влязла в сила на 04.08.2015 г.

Исковата молба, поставила началото на настоящото гражданско съдопроизводство е подадена на 18.11.2022 г. в канцеларията на Софийски градски съд.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ищеца въззивна жалба и спорът се концентрира до основателността на предявените искове, размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди и основателността на направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

По главния иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В разглеждания случай, ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Наказателното производство по отношение на ищеца е продължило 4 години, четири месеца и петнадесет дни.

По отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение 5

„подписка“.

Наказателното производство е завършило с влязла в сила оправдателна присъда.

Наказателното преследване по отношение на ищеца се е осъществило в досъдебната фаза, в която единствено прокурорът е осъществявал функциите по ръководство и решаване, така и в съдебната фаза, в която прокурорът е осъществявал обвинителната функция и надзор за законност.

Осъществените от прокурора функции са основание да се осъществи отговорността на Прокуратурата на Р. България по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, която дължи обезщетение за всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В разглежданият случай претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се определят съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща параграф 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.