Решение № 98 от 14.06.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Кърджали, 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20255140200298 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление № 24- 1300- 003035 от 26.03.2025г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 600,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ на основание чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на Х. В. П.- П. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който чрез повереник обжалва наказателното постановление, което намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че фактическата обстановка е описана неправилно, тъй като е възможно това да е станало преди гр.Кърджали. Настоява още, че издадения акт за установяване на административно нарушение е незаконосъобразен, защото е съставен след повече от 3 месеца от откриване на нарушителя, а наказателното постановление- след повече от един месец съгласно чл.52 от ЗАНН. Заявява в жалбата още, че няма данни за системност на нарушението така както е вписано в наказателното постановление. Поради всичко това моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно с присъждане на разноските по делото в това число и адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА. В съдебно заседание 1 жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и излага съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Моли съда да потвърди наказателното постановление, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 02.07.2024г. свидетелят Н. П., работещ като младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“- Кърджали към ОДМВР- Кърджали, бил на работа и работел с автоматизирано техническо средство № 11743CF, ARHCAMS1. Същият ден той се намирал в гр.Кърджали на ул.Първи май до хотел Ида, където позиционирал системата за видеоконтрол, засичаща и заснемаща нарушения за превишена скорост в посока от фирма „Роси“ към бензиностанция „Елит“.

В 15.57 часа на 02.07.2024г. бил заснет движещ се в указаната посока лек автомобил марка „****“ рег.№ **** с наказуема скорост от 82 км/ч. след приспадане от 3 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. за населено място. След обработване на информацията от заснемането било установено, че собственик на моторното превозно средство е „Уникредит лизинг“ЕАД- Пловдив, а ползвател била жалбоподателката Х. В. П.- П.. Поради това последната на 23.08.2024г. декларирала, че на процесната дата 02.07.2024г. моторното превозно средство „****“ рег.№ **** било управлявано от нея и лично тя го ползвала. По този повод и във връзка с извършено от нея нарушение жалбоподателката Х. В. П.- П. била поканена да се яви в 14- дневен срок от получаването на поканата, което е станало на 23.08.2024г., в гр.Кърджали ул.8 Март № 57 ет.2, като при неявяване ще бъде съставен акт за установяване на административно нарушение в нейно отсъствие на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН. Водачът Х. П. не се явила в указания срок, поради което на 20.12.2024г. свидетелят Н. П. в присъствието на колегата си Б. М. и в отсъствие на жалбоподателя, съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, който бил връчен на 20.01.2025г. На базата на този акт на 26.03.2025г. било издадено процесното наказателно постановление, с което 2 на Х. В. П.- П. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ на основание чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. П. и Б. М.; Акт за установяване на административно нарушение от 20.12.2024г.; Декларация от 23.08.2024г.; Справка за собственост на МПС с рег.№ ****; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система № 1300р-5067 от 03.07.2024г.; Списък от 01.02.2022г.;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 050-СГ-ИСИС/ 15.04.2024г.; Покана получена на 23.08.2024г.;

Веществено доказателствено средство снимка № 11743CF/ 0094259.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, която забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50км/ч. Видно от атакуваното наказателно постановление мястото на нарушението е в гр.Кърджали. Безспорно е отчетено превишение на допустимата скорост за движение в населено място с 32км/ч., при което относимата санкционната разпоредба е чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, а не приложената чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 600лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, над 40 км/ч. Въпреки, че е налице доказано нарушение на правилата за движение по пътищата, то наказващият орган не е приложил относимата правна норма. Освен това при наличните категорични доказателства за извършеното нарушение, съдът констатира, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати процесуални пороци, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Безспорно е обстоятелството, че наказващият орган още на датата 23.08.2024г. е открил нарушителя и още тогава е бил наясно кой на инкриминираната дата е 3 управлявал установеното моторно превозно средство, с което е котстатирано нарушение на правилата за движение по пътищата. Въпреки това една на 20.12.2024г. е съставен акта за установяване на административно нарушение, което е повече от три месеца от узнаването на нарушителя. Така се е стигнало до неспазване на срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение не е съставен в законоустановения срок.

Според посочената разпоредба, административно наказателно производство не може да се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. От писмените доказателства по делото е видно, че нарушителят е станал известен на контролните органи на 23.08.2024г., когато е декларирал, че автомобилът е управляван от него.

Същото обстоятелство се установява и от показанията на разпитания актосъставител Н. П.. Именно тогава е станало ясно, че Х. В. П.- П. следва да отговаря за извършеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Контролният орган е разполагал служебно с всички данни за нарушителя, включително за неговия статут като водач на МПС, но въпреки това е съставил АУАН едва на 20.12.2024г., което е след изтичане на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Установените в този текст срокове са съобразени с целите и характера на административно наказателната отговорност, а именно с изискванията за бързина при установяването на нарушението, образуването на производството и санкционирането на нарушението. Затова и неспазването им е винаги съществено нарушение на закона. В тази връзка следва да се посочи и задължителното за настоящия съдебен състав Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г., прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС, което постановено, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и по подобие с наказателното право, с изтичането на тези давностните срокове се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Ето защо, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото не следва да се обсъждат останалите доводи изтъкнати в жалбата.

4

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, но предвид на обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за направени такива, както и не е представен списък със сторените такива, то не следва да им се присъждат такива. Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24- 1300- 003035 от 26.03.2025г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали, с което е наложено наказание глоба в размер на 600,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ на основание чл.182 ал.5 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на Х. В. П.- П. от **** с ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 5