Решение № 1192 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330110085 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.34, ал.1 ЗС – първа фаза по допускане на делбата.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. Х. Б. срещу В. Г. Г., с която е предявен иск за делба на МПС - лек автомобил марка Ф., модел Ф., рег. № ****.

В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като сключеният помежду им брак на **** г. бил прекратен с влязло в сила на ***г. решение № ***г. по г.д.№ ***г. по описа на Районен съд Пловдив. По време на брака си, на дата ***г., закупили лек автомобил марка Ф., модел Ф., рег. № ***, рама ****, производство*** година. Ищцата твърди, че към настоящия момент процесният автомобил бил в режим на обикновена дялова съсобственост между страните при равни дялове. Ищцата твърди, че две години след прекратяване на брака между страните процесното МПС се намира при ответника, който единствен го ползвал.

Поради това с исковата молба се отправя изрична покана до ответника за заплащане на наем за притежаваната от ищцата ½ идеална част от МПС-то, която била лишена от възможността да го ползва. Предвид липсата на възможност за доброволно уреждане на спора между страните, претендира процесното МПС да бъде допуснато до делба при равни дялове от по ½ ид. част за страните. С исковата молба е отправено искане на основание чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на привременна мярка, като се постанови ответникът да заплаща на ищеца месечен наем в размер на 100 лева за ползването на МПС-то.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В. Г., с който оспорва исковата молба. Излага доводи, че регистрационният номер на МПС-то е **** Твърди, че единствено ответникът заплащал застраховките и данъците на колата, включително и за частта на ищцата, като поради това и доколкото същата ползвала общото им имущество, не дължи плащане на претендирания с исковата 1 молба наем за лишаване от ползване. Предлага страните да сключат споразумение, като ответникът придобие автомобила, а ищцата цялото имущество, което ползва и в момента. При несъгласие с този вариант заявява желание да продаде МПС на ищцата за половината от сумата по предоставената застрахователна оценка.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 ЗС, като производството е в първата фаза по допускане на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследик. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.

Предмет на делбата е едно моторно превозно средство, подробно описано по-горе, което се твърди да е придобито по време на гражданския брак между страните по спора. По делото се установява, а и няма спор между страните, че същите са били в граждански брак, считано от *** г., който е прекратен с развод, съгласно решение № ***. по гр.д. № ***по описа за **** г. на РС Пловдив, * бр.с., в сила от *** г. Не е спорно също така, че процесното МПС е придобито по време на брака между страните, поради което и на основание чл.21, ал.1 СК е станало съпружеска имуществена общност. След прекратяването на брака с развод бездяловата съсобственост се е превърнала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти, или по ½ ид.ч.

Предвид изложеното, доколкото по делото се установи наличието на съсобственост между страните по отношение на процесното МПС при равни квоти по ½ ид.ч., искът за делба следва да се уважи, като делбата се допусне между съпрузите при посочените равни квоти. Както се посочи, по делото се установи, че владението по отношение на автомобила е в ответника, което обстоятелство следва да се впише в диспозитива на съдебното решение.

По искането по чл.344, ал.2 ГПК:

В исковата молба ищцата прави искане по реда на чл.344, ал.2 ГПК с решението в първата фаза на делбата да бъдат постановени привременни мерки за осъждане на ответника да заплаща на ищцата сумата от 100 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесното МПС.

Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане до делба или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, която някои от съделителите, които ползват имота, следва да заплатят на останалите.

Основателността на претенцията за заплащане на месечно обезщетение като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки, доказването на които се възлага в тежест на ищеца, заявил искането: съсобственост между страните, както и съсобственикът да е лишен от възможността да ползва вещта поради ползването и от другия съсобственик.

По делото се установи наличието на съсобственост между страните по спора. Установи се, а и ответникът не оспорва, че само той ползва процесния лек автомобил, доколкото същият се намира в неговата фактическа власт.

Претенцията по чл.344, ал.2 ГПК се доказа по своето основание, като размера на същата се установява от заключението на СТЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, а именно 123 2 лв. месечно за цялото МПС, или 61,50 лв. (31,44 евро) за притежаваната от ищцата ½ ид.ч. Ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищцата сумата от 31,44 евро месечно на основание чл.344, ал.2 ГПК, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на делбата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба между М. Х. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. П., бул. „Б.“ № *, ет.*, ап.* и В. Г. Г., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ж.к.

Т., бл. ***, вх.*, ет.*, ап.*, на следното МПС, а именно:

Лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф.“ с рег. № ****, рама № ****, двигател № * * * , който към момента на допускане на делбата се държи от ответника В. Г. Г., ЕГН: **********.

ПРИ КВОТИ:

За М. Х. Б., ЕГН: ********** – ½ ид. част, и

За В. Г. Г., ЕГН: ********** – ½ ид. част.

ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 ГПК В. Г. Г., ЕГН: ********** да заплаща на М. Х. Б., ЕГН: ********** сумата от 31,44 евро (тридесет и едно евро и четиридесет и четири евроцента) месечно, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното извършване на делбата, представляваща сумата, която ползващият съсобственик следва да заплаща срещу ползването на МПС-то.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от страните.

В частта по определената привременната мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК, решението има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3