Определение № 2813 от 07.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2813 гр. Пловдив, 07.12.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300502855 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане от 28.09.2022 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6631/28.09.2022 г., издаденa по ч.гр.д. № 12 738/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 69 996/ 02.09.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение досежно претендираните със заявлението вземания за сумата 4 031,10 лв., съставляваща договорна лихва за период 15.03.2021 г. – 15.08.2022 г. и за сумата 1 108, 38 лв., съставляваща обезщетение за забава за период 16.03.2021 г. – 01.09.2022 г.. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор срещу длъжник А. К. Ф., ЕГН – ********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: 9 553, 42 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението - 02.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като претендираната сума съставлява цялата дължима се по договора за кредит главница на основание обявена предсрочна изискумост на кредита на дата 15.08.2022 г.; 4 031, 10 лв. – договорна лихва за период 15.03.2021 г. – 15.08.2022 г. / датата на настъпване на предсрочната изискуемост / и 2 213, 33 лв. обезщетение за забава върху главницата за период до датата на подаване на заявлението, считано от 16.03.2021 г..

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен на 13.02.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс, клон България, ЕИК 204915054 и А. К. Ф. Договор за 1 потребителски кредит № 7000319535, които вземанията са прехвърлени от банката – кредитор на заявителя на 24.01.2022 г. на основание сключен между тях Договор за цесия; че съгласно договора за кредит на Ф. са предоставени кредитни средства в размер на 10 500 лв., които той се е задължил върне с уговорена възнаградителна лихва в размер на 13,87 % разсрочено, чрез 84 бр. равни месечни вноски с падеж 15 число на съответния месец и с краен падеж 15.12.2026 г.; че длъжникът е преустановил плащанията на 15.03.2021 г., кредиторът е упражнил правото си по чл. 5 от ОУ да обяви кредита за предсрочно изискуем, обявлението за което е връчено на длъжника на 15.08.2022 г. и към тази дата падежиралата и непадежирала главница е в размер на заявената сума от 9 553, 42 лева. Досежно заявената договорна лихва от 4 031, 10 лв. за посочения период е посочено че същата е начислена в размер на уговорената такава с облигацията от 13, 87 %, а досежно претендираното обезщетение за забава до датата на подаване на заявлението, считано от 16.03.2021 г. е посочено че е в размер на законната лихва, като за периода на обявеното в страната извънредно положение 13.03.2020 г. – 14.07.2022 г. не е начислявано на основание чл. 6 от ЗМДВИПОРНС.

За да постанови отказ по заявената претенция за договорна/възнаградителна лихва съдът е приел че съгласно задължителните разяснения по т. 2 от ТР № 3/27.03.2019 г. такава се дължи върху падежиралите главници до датата на предсрочната изискуемост, в случая върху 18 бр. вноски за главница - с оглед твърдението на заявителя че първата неплатена погасителна вноска е тази с падеж 15.03.2021 г.. Като е установил че общия размер на тези вноски / включващи главница, възнаградителна лихва и застраховка / възлиза - съгласно инкорпорирания в договора погасителен план, на сумата 4 262, 76 лв., то няма как само уговорената с облигацията възнаградителната лихва върху главниците за посочения период да е в претендирания размер от 4 031,10 лева. Съпоставяйки общия размер на всички задължения по договора е установил че претендираната възнаградителна лихва всъщност е начислена до крайния срок на договора – 15.12.2026 г., в който смисъл е и клаузата на изр. 2 на чл. 5 от ОУ, като така е налице обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза, с която се цели реално заобикаляне на императивни правни норми, което е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Отказа досежно претендираното обезщетение за забава е мотивирано с обоснована вероятност за реално заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, както и че това обезщетение се начислява само върху чистата главница, а не върху всяка просрочена погасителна вноска / включваща освен главница още и възнагр. лихва и застраховка / - както неправилно е предвидено в чл. 5 от ОУ. Сумата, претендирана като обезщетение за забава не съответства на законната лихва за периода на забавата на падежиралите непогА.и главници до датата на предсрочна изискуемост и на предсрочно изискуемата главница след 15.08.2022 г. до депозирането на заявлението – претенцията е в по висок размер. Така е налице обоснована вероятност чрез клаузата на чл. 5 от ОУ, кредиторът да е заобиколил императивни правни норми на чл. 33 ал. 2 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Фактическите констатации на районния съд за несъответствие между претендираните лихви – възнаградителна и за забава, и действително дължимите такива съгласно императивните правни норми и задължителна съдебна практика, настоящата инстанция установи да са правилни, както и че чл. 5 от ОУ предвижда че при настъпила предсрочна изискуемост на кредита потребителят дължи на кредитора всички вземания по договора – не само предоставения кредит, но и всички предвидени с договора надбавки към него, и че върху всички тези вземания се начислява и законната лихва за забава. Горното не се и оспорва от частния жалбоподател, изложените в жалбата му доводи за неправилност са, че в 2 заповедното производство съдът няма правомощия да проверява размера на заявените вземания, проверката му се ограничава само до преценка дали искането е в противоречие със закона или добрите нрави / чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК и/или се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това / чл.

411 ал. 2 т. 3 от ГПК /.

Жалбата е неоснователна. Извършената от районния съд проверка досежно заявените размери на възнаградителната лихва и обезщетението за забава не е аритметическа / както неправилно се поддържа от заявителя - частен жалбоподател /, а се основавана именно на преценка във връзка с правомощията му по чл. 411 ал. 2 т.т.2 и 3 от ГПК и извода му за обоснована вероятност за наличие на неравноправни/ нищожни клаузи в договора за потребителски кредит, на основание които клаузи е определен размера на тези вземания е правилна.

С оглед изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане от 28.09.2022 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6631/28.09.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 12 738/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по депозираното от дружеството заявление вх. № 69 996/ 02.09.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение досежно претендираните със заявлението вземания за сумата 4 031,10 лв., съставляваща договорна лихва за период 15.03.2021 г. – 15.08.2022 г. и за сумата 1 108, 38 лв., съставляваща обезщетение за забава за период 16.03.2021 г. – 01.09.2022 г..

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3