Определение № 1190 от 07.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1190 гр. Пловдив, 07.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500997 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.417 т.10 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Креди йес“ ООД, ЕИК – 200688545, чрез юрк.К.К., против Разпореждане № 9034/25.03.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 5212/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., с което е отхвърлено заявлението на дружеството против Д. С. А., ЕГН – **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.10 ГПК, за вземане по запис на заповед, изд. на 30.12.2019 г. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно.

Прилага с частната жалба - Извлечение в табличен вид от работната система на дружеството за платените и осчетоводени вноски по договора.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

За да отхвърли заявлението по чл.417 т.10 от ГПК, Районният съд излага основни съображения, че делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за вземане по запис на заповед, който обезпечавал договор за заем. Записът е от 30.12.2019 г. за сумата от 1242 лв., платим на предявяване и предявен за плащане на следващия ден след издаването – 31.12.2019 г., като е представен е договорът за паричен 1 заем, сключен на 30.12.2019г., с приложения към него. Предвид падежа на записа – на предявяване и предявен за плащане на следващия ден след издаването 31.12.2019 г. и погасителния план към договора за заем, ефектът не обезпечава никакви вземания. Такива не са изискуеми към датата на падежа му, при което не е налице подлежащо на изпълнение вземане и по ценната книга. Мотивира, че противното би означавало да се предостави възможност на кредитора да иска изпълнение въз основа на записа на заповед преди срока, чрез което ще се отрече обезпечителният характер на ценната книга

Записът на заповед установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната книга. Ако записът обезпечава каузално правоотношение между издателя и поемателя /както се твърди в случая/, за реализиране вземането по записа на заповед следва да е налице кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия момент, тъй като в противен случай би се постигнало неоснователно предварително реализиране на обезпечителната функция на ефекта.

Районният съд посочва, че ако обезпечителната функция на записа на заповед е по отношение на всички видове задължения по каузалното правоотношение, следва да бъде съобразявана изискуемостта на задължения от всеки вид към датата на падежа на записа. При доказана обезпечителна функция на записа, вземането на основание ценната книга следва да би било изпълнимо към падежа й и съгласно условията на каузалното правоотношение. В противен случай би се стигнало до това, че на основание менителничния ефект би могло да се присъдят и законни лихви за забава, считано от падежа на ефекта, за задължения, чиято изискуемост настъпва в бъдещ спрямо тази падеж момент.

Районният съд аргументира и само за пълнота на изложението, че заповед за изпълнение и изпълнителен лист не следва да се издават и поради погасяване на дълга по договора. Записът е за сумата от 1242 лв., която представлява 27 вноски по 46 лв., съгласно погасителния план. В тази сума е включена и неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в размер на 467,17 лв. /чл.8 по Договора/. Тъй като съдебната инстанция следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, както и като цяло за неговата действителност, 2 налага правен извод, че е недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10, т.11 от ЗПК. Констатира, че липсва ясно разписана методика на формиране ГПР - кои компоненти са включени в него и как се формира същият от 49,092%.

На следващо място, Районният съд посочва, че такава е и клаузата за дължимост на договорна лихва - уговорена като фиксирана от 3,340 % месечно, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Районният съд се позовава и чл. 23 от ЗПК, че на връщане би подлежала само неплатената главница от 700 лв. Предвид сумата по записа и погасителния план от общо 1242 лв. и претендираната сума в размер на 449,79 лв., се получава разлика от 792,21 лв., която представлява извършени плащания. Налага извод, че главницата по договора е погасена и други суми не подлежат на връщане.

С частната жалба на „Креди йес“ ООД са направени възражения, че неправилно Районният съд е приел, че задължението на Д. А. към дружеството-кредитор е погасено. Представеният по заповедното производство документ е запис на заповед, изд. на дата 30.12.2019г. от Д. С.

А., с който безусловно се е задължил да заплати на предявяване на „Креди Йес” ООД сумата от 1242 лв. Описаният запис на заповед е с падеж „на предявяване”. Същият е предявен за плащане на дата 31.12.2019г. на Д. С. А..

Това обстоятелство е удостоверено с подписа на издателя, с което е настъпил на същата дата /31.12.2019г./ и уговорения в него падеж „на предявяване” за плащането му. Записът на заповед обезпечава задължение по сключен Договор за паричен заем № 999520 между жалбоподателя и Д. А..

Съгласно така подписания договор за паричен заем № 999520 между жалбоподателя и Д. А. задължението на последния е възлизало на сума в общ размер на 1242 лв., представляваща 700,00 лв. – главница, 77,83 лв. договорна лихва, 464,17 лв. - неустойка по чл.8. До дата 09.03.2020г., за погасяване на задължението си по посочения договор за заем, Д. А. е заплатил с четири вноски сума в общ размер 368.00 лева. С Решение № 231/17.01.2023г. по гр.д. № 20225330113610, РС - Пловдив е обявил за нищожна клаузата за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, обективирана в чл.8 от договор за паричен заем № 999520, сключен между „Креди Йес" ООД и Д. А.. Предвид това, след влизане в сила 3 на съдебното решение била направена корекция на задължението на Д. А..

Заплатената сума, с която се е погасявало освен главница и лихва, но и част от задължението по чл.8 от договора е било осчетоводено към размера на оставащата главница и договорна лихва по посочения договор за заем.

Конкретизира, че след влизане в сила на съдебното решение и след осчетоводяване на сумите, задължението на Д. А. към дружеството не е погасено. Дори и да се приемел за основателен извода на Районния съд, че договорът е изцяло недействителен, което е неправилно, но въпреки това, именно на основание чл. 23 от ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че възраженията на жалбоподателя следва да се оставят без уважение.

Заповедното производство е образувано по заявление с вх.№ 31208/20.03.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.10 от ГПК, подадено от „Креди йес“ ООД против Д. С. А.. Приложен е документ запис на заповед, изд. на 30.12.2019г. и предявен на 31.12.2019г. В заявлението е посочено, че записът обезпечавал Договор за паричен заем с № 999520/30.12.2019г. От съдържанието на записа на заповед се чете, че е за сумата в размер на 1242 лв., която по никакъв начин не кореспондира със сумите по цитирания договор от 30.12.2019г. С частната жалба са изтъкнати обстоятелства и доводи, свързани с влязъл в сила съдебен акт Решение № 231/17.01.2023г. по гр.д. № 20225330113610 по описа на РС - Пловдив и наложила се последваща актуализация на задължението, като са отчетени и осчетоводени плащания на длъжника, но тези данни не са въведени със заявлението и не са нововъзникнали във времето, поради което и не следва да се коментират от въззивния съд във връзка с атакуваното разпореждане.

Правилни са изводите на Районния съд, затова, че ГПР в размер на 49,092 % и общата сума на плащанията не съответстват на реалните като размери. С уговорената неустойка в размер на 464,17 лв. е налице заобикаляне на ограничението на ГПР, на осн. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните, защото води до скрито оскъпяване на кредита.

Разпореждането потвърждаване. се явява законосъобразно

4 и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 9034/25.03.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 5212/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5