Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1448 от 20.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1324/2024
Вид
Определение № 1448
Подписан
20.12.2024
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1, т. 3 пр. последно · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 15 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 38 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1448 гр. Благоевград, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501324 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. с чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, във вр. с чл. 389 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 10845/ 13.11.2024 г., подадена от Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор ***, с търговско наименование „В...“, находяща се в гр. Б., ул. „П. Т.“ № *-*, представлявано от управителя Ю. Б. Я., чрез адвокат Е. Я., срещу Определение № 1114/ 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 998/ 2024 г. по описа РС - Разлог.

С обжалваното определение районният съд е допуснал обезпечение на предявения иск по чл. 40 ЗУЕС, като е спрял изпълнението на всички решения, взети с Протокол от 09.07.2024 г. от Общото събрание на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор ***, с търговско наименование „В...“, находяща се в гр. Б., ул. „П. Т.“ № *-*, представлявано от управителя Ю. Б. Я., до приключване на производството по гр. д. № 998/ 2024 г., по описа на РС - Разлог, с влязъл в сила съдебен акт.

В жалбата се сочи, че атакуваният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се прави искане за неговата отмяна. Сочи се, че предявеният иск не е вероятно основателен, липсва и обезпечителна нужда.

Конкретно се сочи, че от наличните доказателства по делото до момента не можело да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск, 1 тъй като се установявали нарушения на процедурата по чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17, чл. 48 и чл. 51 от ЗУЕС.

Сочи се, че изводите на съда за вероятна основателност на иска са неоснователни, тъй като по делото липсват каквито и да било писмени доказателства, които да подкрепят оплакванията в исковата молба за нарушения па процедурата при свикване, провеждане и взимане на решения на общото събрание.

Сочи се, че липсват каквито и да било доказателства от страна на ищеца за това, че е налице обезпечителна нужда от налагане на исканото обезпечение. На следващо място се сочи, че е налице неадекватност на наложената обезпечителна мярка "Спиране изпълнението на всички решения, взети с Протокол от 09.07.2024 г. от Общото събрание на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор ***, с търговско наименование „В...“, находяща се в гр. Б., ул. „П. Т.“ № *-*, представлявано от управителя Ю. Б. Я., до приключване на производството по гр. д. № 998/ 2024 г., по описа на РС Разлог, с влязъл в сила съдебен акт, с действителната обезпечителна нужда.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неоснователно е уважил искането на ищеца, без да отчете интересите на етажната собственост, както и възможността тя да потърси правата си по реда на чл. 403 от ГПК. В жалбата се излагат подробни съображения във връзка с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Препис от частната жалба е връчен на другата страна, която н е е депозирала писмен отговор.

Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на компетентността си съобразно чл. 278 от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателите намира следното:

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Пред Районен съд Разлог е предявен иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, депозиран от „ИМОТИ БГ 2000“ ЕООД, ЕИК 206984992, със седалище 2 и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от З. К. Ц., ЕГН **********, А. Я. (A. Y.), гражданин на И., роден на *** г., място на раждане: *** (*), гражданин на И., роден на *** г., място на раждане: *** (*) Л. С., * гражданин, булстат ***, роден на *** г., А. Л. К., * гражданка, булстат ***, родена на ***, А. К., булстат ***, * гражданин, роден на *** г. в *, И. Р., гражданин на И., роден на *** г. в *, Н. Р., гражданка на И., родена на *** г. в *, А. Д. С., роден на *** г., в гр. Ч., гражданство: ** и Д. П., гражданка на Р. М., родена на ***г., място на раждане: Р. М., всички чрез адв. М. С. Ж., със съдебен адрес: *** против ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда „В...” с идентификатор № *** по КККР на град Б., находяща се в гр. Б., ул. „П. Т.“ № *-*, представлявана от Управителя на етажната собственост Ю.

Б. Я.. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на 09.07.2024 г. в гр. Б. е проведено Общо събрание на собствениците на обекти в етажната собственост на сграда с идентификатор № *** по КККР на град Б.. Сочи се, че при провеждане на Общото събрание и при приемането на всички решения са констатирани редица нередности.

Иска се съдът, да постанови решение, с което да отмени всички решения на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.07.2024 г..

С исковата молба е направено искане да се допусне обезпечение на предявения конститутивен иск чрез спиране изпълнението на обжалваните решения.

Районният съд е уважил молбата и е допуснал исканото обезпечение с Определение № 1114/ 28.10.2024 г., постановено по гр. д. № 998/ 2024 г. по описа РС - Разлог.

В мотивите си е приел, че искът е вероятно основателен, а предложената обезпечителна мярка подходяща и съответстваща на обезпечителната нужда.

За да се произнесе по частната жалба в рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС - Благоевград като съобрази установеното от фактическа страна, излага следните правни доводи:

Искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е конститутивен. Обезпечителната мярка, която съответства на накърненото субективно право, чиято защита се търси с иска, е спиране на изпълнението на решенията на ОС на ЕС, чиято законосъобразност ищецът оспорва. Тази мярка е предвидена в самия закон – чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС и определя правния характер и спецификата на това 3 обезпечение.

Съгласно приетото с т. 3 от ТР № 5 от 24.06.2016 г. на ВКС, постановено по т. д. № 5/2014 г. на ОСГК, спирането на изпълнението на решение на ОС на етажните собственици по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС е предвидено в закона като обезпечителна мярка– т. е. за да бъде приложено е необходимо да са налице основания аналогични на тези, предвидени за допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1, т. 3 пр. последно от ГПК и намиращо се в Част ІV на ГПК- "Обезпечително производство", включително когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. Законодателят е преценил, че по правило подаването на иска за отмяна на решение на ОС на ЕС/конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС/, не спира изпълнението на решението/ чл. 40, ал. 3 предл. първо от ЗУЕС /, но е допуснал такава възможност по преценка на съда. В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС законодателят не е посочил при какви предпоставки се допуска спирането, поради което съдът следва да извърши конкретна преценка на ефекта на мярката за всеки отделен случай. Все пак отчетен е особения характер на обезпечителната мярка по чл. 40, ал. 3 от ЗУЕС, която се предприема и допуска от съда, за да се ограничат евентуалните вреди, които биха настъпили от изпълнението на атакуваните решения на ОС на етажните собственици, докато трае исковия процес по тяхното оспорване. Сочи се в мотивите към цитираното ТР, че докато трае исковия процес по предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, възможно е едно или повече незаконосъобразни решения на общото събрание да бъдат изпълнени, така че успешно проведения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС да се окаже без практическа полза, поради това че съдебното решение не може да бъде изпълнено. През този период от изпълнението на незаконосъобразното решение на ОС на етажните собственици може да са настъпили необратими вреди, както за ищците по предявения иск, така и за неучаствалите в производството етажни собственици- да се извърши преустройство в общите части, срещу ищците да се проведе съдебно изпълнение за дължимите по решението суми или на друго притезание, което впоследствие да се окаже съдебно отречено по силата на влязлото в законна сила съдебно решение.

Както се приема в практиката на ВКС, обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че неоснователно отричаното материално право ще 4 бъде осъществено, чрез създаване на пречка то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение. Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните последици от решението. За да се допусне обезпечението, молителят трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск /решение № 221 от 10.06.2015 г. по т. д.

№ 3030/2013 г. на І т. о. на ВКС/. Обезпечението цели защитата на спорното материално право, докато трае висящността на процеса и предпоставя вероятна основателност на иска. За да бъде допуснато, следва да са налице определени предпоставки, визирани в чл. 391, ал. 1 ГПК, искът да е допустим, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда- когато за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението /определение № 374 от 29.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2340/2013 г. на ВКС/.

Въззивният съд намира предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за допустим. Всеки от етажните собственици може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на ОС на етажните собственици, като предяви иска си в срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, пред районния съд по местонахождението на етажната собственост.

Установява се от представените с исковата молба нот. актове, че ответниците по жалба т а - ищци пред районния съд, са собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с идентификатор ***, с търговско наименование „В...“, находяща се в гр. Б., ул. „П. Т.“ № *-*, т. е. ищците са етажни собственици и са активно легитимирани да оспорват взетите решения на ОС на ЕС на сградата, приети на 09.07.2024 г..

Предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е насочен срещу Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор ***, с търговско наименование „В...“, находяща се в гр. Б., ул. „П. Т.“ № *-*, представлявано от управителя Ю. Б. Я., поради което не е налице нередовност във връзка с пасивната легитимация по предявения иск.

С исковата молба пред първоинстанционния съд са наведени възражения за незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения поради нарушение на процедурните правила по свикването и провеждането на събранието, както и за неспазване на изискванията за кворум на взетите 5 решения, оспорено е представителството на пълномощниците, явили се вместо определени етажни собственици. Дали наведените основания от ищците етажни собственици е за материално правна или за процесуално правна незаконосъобразност на атакуваните решения е без правно значение за исканото обезпечение на предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, тъй като правния резултат от отмяната на тези решения е един и същ - след отмяната тези решения не могат да произвеждат правното си действие.

Въззивният съд намира че е налице обезпечителна нужда, тъй като ако не бъде допуснато от съда искането за спирането на изпълнението, неминуемо ще засегнат имуществената сфера, не само на частния жалбоподател, но и на всички останали етажни собственици. Поради особения характер на исковия процес по предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, възможно е едно или повече незаконосъобразни решения на общото събрание да бъдат изпълнени, преди да е приключила проверката по съдебен ред на тяхната законосъобразност, така че успешно проведения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС да се окаже без практическа полза, поради това че съдебното решение не може да бъде изпълнено.