Решение № 12796 от 15.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12796 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20211110165340 по описа за 2021 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

***** от 15 ноември 2022 г. град СОФИЯ

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело № 65340 от 2021-ва година по описа на 1

Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК. Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 88837/16.11.2021г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 117961/31.12.2021г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение от 23.05.2021г., издадена по ч.гр.д. № 21929/2021г. на СРС.

И щ е ц ъ т "**********"

ЕАД, с предходно наименование

„*************“ ЕАД, чрез адв. З. Ц. – АК-София, е предявил срещу З. К. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че З. К. К. дължи на „**********“ ЕАД, както следва:

По Договор за мобилни услуги № **********/07.09.2012г., изменен с Допълнително споразумение № **********/18.12.2017г. (тел. номер *************): 101,73 лева - неплатени задължения за месечни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 15.12.2018г.14.04.2019г., 216,09 лева - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя;

По Договор за мобилни услуги № **********/10.01.2019г. (тел.номер *************): 62,59 лева - неплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 15.12.2018г.-14.04.2019г., 165,85 лева - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя;

По Договор за лизинг от 18.12.2017г. (Samsung Galaxy S8 Blue): 178,36 лева - неплатени лизингови вноски за периода 15.12.2018г.-14.04.2019г., 356,72 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.04.2019г.-18.11.2019г.;

По Договор за лизинг от 10.01.2019г. (Nokia 7.1 Dual Steel): 99,96 лева неплатени лизингови вноски за периода 15.12.2018г.-14.04.2019г., 499,80 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.04.2019г.10.12.2021г.;

Законна лихва върху посочените суми от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (16.04.2021г.) до окончателното им изплащане;

Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че между страните били сключени описаните по-горе договори, като за процесните задължения, за които били издадени надлежни фактури, липсвали плащания. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. К. К. чрез назначения особен представител адв. А. К. – АК-София, е депозирала Отговор на исковата молба, вх. № 147067/14.07.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не са представени доказателства за връчване на фактурите, както и за уведомяване на ответницата за предсрочното прекратяване на договорите. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответницата не се явява, като се 2 представлява от назначения особен представител адв. К., която поддържа подадения отговор на исковата молба.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и отговора ѝ, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на съответните облигационни отношения между страните, наличието на съответно валидно възникнало задължение за заплащане на сумите и настъпил падеж. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Ответницата не е оспорила наличието на предоставени услуги по договорите за мобилни услуги.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 07.09.2012г. (номер +*********). Договорът е със срок от 24 месеца и месечна абонаментна такса от 19,90 лева. С Допълнително споразумение от 18.12.2017г. условията по договора са преуредени, като месечната абонаментна такса става 36,99 лева, а срокът е продължен до 18.12.2019г. Видно от издадените фактури и изслушаното заключение на вещо лице, за процесния период начислените месечни такси възлизат на 99,46 лева. За тази сума предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 99,46 лева той подлежи на отхвърляне.

Съгласно т. 4 от допълнителното споразумение при прекратяване на договора по вина на потребителя същият дължи неустойка в размер на дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на договора. С оглед сключена спогодба между ищеца и Комисията за защита на потребителите (л. 28-29), ищецът претендира само три от тези такси, които възлизат, ведно с разликата между стандартната и преференциалната цена (чл. 5 от Договора) съобразно заключението на вещото лице, на 216,19 лева. Тъй като не се установявява заплащане на задълженията по договора за мобилни услуги, а същият е прекратен (писмо от 16.04.2019г. на лист 91 от делото, доставено на 24.04.2019г.), то съдът намира, че са налице предпоставките за възникване на задължението за неустойка в претендирания размер. Затова и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за мобилни услуги от 10.01.2019г. (номер +**********). Договорът е за срок от 24 месеца и месечна абонаментна такса от 21,99 лева. Видно от издадените фактури и изслушаното заключение на вещо лице, за процесния период начислените месечни такси възлизат на 61,69 лева. За тази сума предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като за горницата над 3

99,46 лева той подлежи на отхвърляне. Съгласно т. 11 от договора при прекратяване на същия по вина на потребителя той дължи неустойка в размер на дължимите месечни абонаментни такси до края на срока на договора. С оглед сключена спогодба между ищеца и Комисията за защита на потребителите (л. 28-29), ищецът претендира само три от тези вноски, които възлизат, съобразно заключението на вещото лице, ведно с дължимата разлика между стандартната и преференциалната цена на предоставеното за ползване мобилно устройство, на 165,85 лева. Тъй като не се установявява заплащане на задълженията по договора за мобилни услуги, а същият е прекратен (писмо от 16.04.2019г. на лист 91 от делото, доставено на 24.04.2019г.), то съдът намира, че са налице предпоставките за възникване на задължението за неустойка в претендирания размер. Затова и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за лизинг от 18.12.2017г. за мобилно устройство Samsung Galaxy S8 Blue. В чл. 4 от Договора е удостоверено, че устройството е предадено на лизингополучателката. Според договора ответницата следва да изплати неговата лизингова цена /1025,57 лева/ на 23 вноски, всяка от които по 44,59 лева. Не се установи ответникът да е изправна страна по договора за лизинг: неизпълнението се изразява в неплащане, а доказателствената тежест за плащането е винаги за длъжника. Налице са налице предпоставките по чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от общите условия, като неплатените вноски, от които, видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, са падежирали 178,36 лева, а предсрочно изискуеми - 356,72 лева. Така посочените суми са дължими и следва да бъдат заплатени на ищеца, като предявените за тях искове са основателни.

Видно от представеното заверено копие, между страните е сключен Договор за лизинг от 10.01.2019г. за мобилно устройство Nokia 7.1 Dual Steel.

В чл. 4 от Договора е удостоверено, че устройството е предадено на лизингополучателката. Според договора ответницата следва да изплати неговата лизингова цена /574,77 лева/ на 23 вноски, всяка от които по 24,99 лева. Не се установи ответницата да е изправна страна по договора за лизинг: неизпълнението се изразява в неплащане, а доказателствената тежест за плащането е винаги за длъжника. Налице са налице предпоставките по чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от общите условия, като неплатените вноски, от които, видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, са падежирали 99,96 лева, а предсрочно изискуеми - 499,80 лева. Така посочените суми са дължими и следва да бъдат заплатени на ищеца, като предявените за тях искове са основателни.

Действително от заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява наличие на извършени плащания в размер на 169,17 лева, но те са взети предвид при изчисляване размера на задълженията. Ирелевантно по настоящия казус е дали издадените фактури са връчени на ответницата. Този въпрос би имал евентуално значение при претендиране на лихви за забава, какъвто иск по настоящото дело не е предявен. С оглед представеното Удостоверение № 190/05.09.2022г. на "ТипТоп Куриер" АД, относно връчване на покана за доброволно плащане от 16.04.2019г., съдът намира, че процесните договори са надлежно развалени от 4 ищеца със следващите се от това правни последици.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и двете страни, но ответницата не е доказала такива.

С оглед изхода от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 392,87лева за разноски в заповедното производство.

Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят 1006,62 лева за разноски в първоинстанционното исково производство.

Заплатената първоначално от бюджета част (40,00 лева) от възнаграждението на вещото лице следва да се разпредели между страните по спора, като ищецът следва да заплати 0,08 лева, а ответницата - 39,92 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 345, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че З. К. К., ЕГН **********, от град София, дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище в град София и предходно наименование "*************" ЕАД, във връзка със сключени между страните договори сумите, както следва:

По Договор за мобилни услуги № **********/07.09.2012г., изменен с Допълнително споразумение № **********/18.12.2017г. (тел. номер *************): 99,46 лева - неплатени задължения за месечни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 15.12.2018г.14.04.2019г., 216,09 лева - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за месечни такси и услуги за горницата над 99,46 лева до пълния му предявен размер от 101,73 лева;

По Договор за мобилни услуги № **********/10.01.2019г. (тел.номер *************): 61,69 лева - неплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси за периода 15.12.2018г.-14.04.2019г., 165,85 лева - неустойка за предсрочно прекратяване по вина на потребителя, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за месечни такси и услуги за горницата над 61,69лева до пълния му предявен размер от 62,59 лева;