Определение № 3808 от 12.12.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3211/2025
- Вид
- Определение № 3808
- Подписан
- 12.12.2025
- В сила
- 12.12.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.182 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3808 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503211 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430 със седалище в гр.Пловдив, чрез юрисконсулт Г.К. срещу определение № 13768/24.10.2025г. постановено по гр. дело № 3662/2025 г. по описа на ПРС, с което се оставя без уважение молба от 23.10.2025г. на заявителя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с която се иска издаване на изпълнителен лист за присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по делото, разноски в размер на сумата от 75 лв.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Иска се отмяна на определението и присъждане на разноските по заповедното производство.
В срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна И. Й. М..
Срещу длъжника в заповедното производство И. Й. М. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за заплащане на суми за потребен електрически ток на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД. Поради връчена заповед на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК на кредитора е указано по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да си предяви иск за установяване на вземането по чл.422 от ГПК. Такъв иск не е подаден от заявителя „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, защото същия твърди, че длъжникът впоследствие му е платил задължението си по заповедта за изпълнение и представя писмено доказателство за това – препис извлечение от сметката на длъжника М., от която е видно, че същият си е платил всички задължения предмет на заповедното производство на дата 13.03.2025г. /л.42/.
При тези факти определението на РС Пловдив е неправилно. Обосновано първата инстанция се е позовала на съдебната практика на ОС Пловдив обективирана в определение № 2562 от 1
02.11.2023 г. по в.ч.гр.д. 2682/2023 г. по описа на ПОС. Там обаче е посочено, че разноски на кредитора не се дължат, ако само се твърди от него да са платени задълженията по заповедното производство, но без да се представят доказателства за това. В казуса има представено безспорно писмено доказателство за такова плащане – писмен документ от кредитора с негов подпис и печат – извлечение от неговото счетоводство, какво и кога му е платено. Който документ доказва неизгодни за създалата го страна обстоятелства.
Ето защо на основание чл.182 от ГПК следва безусловно да се приеме от съда, че плащането от длъжника е извършено реално. При това заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е от дата 27.02.2025г., а плащането на задълженията по нея от длъжника е на дата 13.03.2025г., тоест именно в периода след издадената заповед и докато съдът дава указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК.
При това положение кредитора в заповедното производство е безсмислено да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК за дължимостта на сума, която вече не му е дължима, защото не само ще загуби делото, ами и на основание чл.78 ал.2 от ГПК ще бъде натоварен с разноските на насрещната страна.
Ето защо единственото правно-логичното действие в казуса, като се абстрахираме от безсмисленото следване на буквата на закона, е да се издаде изпълнителен лист за разноските на кредитора, а заповедта по чл.410 от ГПК да се приеме за влязла в сила, поради плащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, като за целта се приложи по аналогия чл.414а от ГПК.
Ето защо следва обжалваното определение да се отмени и делото да се върне на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист за присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по делото, разноски в размер на сумата от 75 лв.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 13768/24.10.2025г. постановено по гр. дело № 3662/2025 г. по описа на ПРС.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за издаване на изпълнителен лист за присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по делото, разноски в размер на сумата от 75 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3