Решение № 5633 от 12.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11668/2024
- Вид
- Решение № 5633
- Подписан
- 12.09.2025
- В сила
- 12.09.2025
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5633 гр. София, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100511668 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.08.2024г., постановено по гр. дело № 4079/2024 год. по описа на СРС, ГО, 138 състав, са отхвърлени предявените от “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД срещу ЗАД “АРМЕЕЦ” АД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 1 096, 19 лева, претендирана като неизплатен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение по щета № 210804245 за застрахователно събитие, настъпило на 01.03.2021г. в гр. София, на кръстовището на бул. “България” и бул. “Тодор Каблешков”, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законна лихва за периода от 23.01.2024г. до изплащане на вземането и сумата от 311, 64 лева, претендирана като мораторна лихва за забава за периода от 05.07.2021 г. до 22.01.2024 г., начислена върху просрочената главница.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, в която са изложени 1 оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че съдът не е извършил цялостна и задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, поради което е формирал неправилен извод за основателност на релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване. Установено било, че и двамата водачи са желаели да продължат своето движение по бул. “Тодор Каблешков”, а не както се твърди в отговора на исковата молба, че водачът на лек автомобил “Пежо 3008” е целял да извърши маневра обратен завой. При постановяване на решението не било взето предвид признанието на застрахования при ответника водач, който в съставения двустранен констативен протокол е вписал, че е виновен за настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Навежда твърдения, че няма данни водачът на лек автомобил “Пежо 3008” да е нарушила правилата за движение при извършване на маневрата завой наляво. Напротив, било установено, че е спазвала необходимата дистанция спрямо другото превозно средство, което е възприела своевременно. Водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е бил длъжен да се съобрази с движещите се от неговата дясна страна автомобили, което не е сторил. Именно поради тази причина е навлязъл в параболата на предприетия от другия участник в произшествието завой и е причинил процесните вреди. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
Насрещната страна ЗАД “АРМЕЕЦ” АД оспорва въззивната жалба като неоснователа. Навежда съображения, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено в съответствие с приложимите материално-правни норми и въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че настъпването на процесното пътнотранспортно произшествие не се дължи единствено на поведението на водача на застрахования при него автомобил, а е резултат и от допуснати от водача на другото превозно средство нарушения на правилата за движение, в причинна връзка с което са причинени имуществени вреди. Конкретно се твърди, че И.Н., която е управлявала лек автомобил “Пежо 3008”, не е осигурила безопасна странична дистанция при извършването на маневрата 2 ляв завой и не е съобразила поведението си с другия участник в движението, поради което е настъпило съприкосновение между двете МПС. Счита, че свид.
Н. е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като правилно първоинстанционният съд е определил степента на съпричиняване от пострадалия. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на с у м а , претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл. 411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на 3 причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
На етапа на въззивното производство не се спори между страните, че на 01.03.2021г., в гр. София, на кръстовището на бул. “България” и бул. “Тодор Каблешков” е настъпило ПТП с участието на лек автомобил “Фолксваген Тигуан” С рег. № ******** и лек автомобил “Пежо 3008” с рег. № ********, както и че в резултат на произшествието са настъпили материални щети върху втория автомобил. Установено е, че между собственика на лек автомобил “Пежо 3008” с рег. № ******** и ищцовото дружество е възникнало валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “каско” на МПС, със срок на валидност, обхващащ датата на настъпване на произшествието, както и че в изпълнение на задълженията си по договора, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е заплатило на „СФА - ТСК София 3“ ЕООД – официален сервиз на марката “Пежо”, сумата от 2 192, 39 лева за отстраняване на причинените материални щети. За определянето на застрахователното обезщетение ищцовото дружество е направило ликвидационни разноски в размер на 15 лева. По повод отправена регресна покана ответното дружество е възстановило в полза на ищеца преди образуването на производството сума в размер на 1 111, 20 лева. Не е спорно, че между ответното дружество и собственика на лек автомобил “Фолксваген Тигуан” с рег. № ******** е съществувал към датата на настъпване на произшествието валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност на 4 автомобилистите”, както и че застрахования при ищеца автомобил е бил в период на удължена от производителя гаранция /с начало, считано от датата на производство – 30.11.2017г./ и е отремонтиран в официалния фирмен сервиз, като стойността за отстраняване на вредите възлиза на 2 192, 39 лева.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивната инстанция са свързани с основателността на релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав счита наведените във въззивната жалба оплаквания за основателни по следните съображения:
По приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС, съгласно която, за да бъда намалено на основание чл. 51, ал.
2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника чрез защитно възражение пред първоинстанционният съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е., когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа 5 на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в причиняването на общата вреда. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В кокретния случай в отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество автомобил. Конкретно твърди, че свид. Н., управлявала лек автомобил “Пежо 3008”, е извършила маневра обратен завой в нарушение на чл. 38 от ЗДвП, което възражение не се поддържа във въззивното производство. В условията на евентуалност е въведено твърдение, че същата е навлязла изцяло/частично в съседната лента за движение, в момент, когато в същата се е намирал лек автомобил “Фолксваген Тигуан”. Навежда, че при извършване на маневрата завой наляво водачът на лек автомобил “Пежо 3008” не е спазил безопасна странична дистанция и не е съобразил поведението си с посоката на движение и разположението на застрахования при ответното дружество по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” автомобил.