Решение № 1056 от 23.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Русе, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря Станка Ст. Иванова като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520100441 по описа за 2024 година

Мл.адвокат С. М. – пълномощник на ЕТ „Вежен Церигг“ заявява, че представлявания от него търговец притежава лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №.......

На 08.02.2023г., около 14.10 часа, В.Н.Д. управлявал личния си автомобил „Опел Фронтера“ с рег. №...... в село Николово, по ул.“Липник“ в посока град Русе. Излизайки от селото, на около 50 метра от табелата обозначаваща населеното място, загубил контрол над автомобила си и блъснал паркирания лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №.......

На място пристигнали полицейски служители и съставили Протокол за ПТП №181479. Установили, че В.Д. управлявал автомобила след употреба на алкохол. Съставили на виновния водач АУАН №88475 и издали НП №23-1085-000493/22.02.2023г., което, като необжалвано влязло в сила.

За автомобила на В.Д. бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД, обективиран в полица №BG/02/128001391715 със срок на действие от 13.05.2022г. до 12.05.2023г., прекратена на 28.02.2023г.

В.Ц.М. – собственик на увреденото МПС уведомил застрахователя за настъпилото събитие и ответникът образувал щета №231004551/10.02.2023г. Застрахователят извършил три огледа на лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №......, при които установил 52 увредени детайла. Необходимата стойност за части по изготвена от инж.Я. Г. оценъчна експертиза възлизала на 27 409 лева с ДДС.

Стойността на подобни автомобили варирала между 18 000 и 25 000 лева.

Ответникът не оспорил настъпилото застрахователно събитие и отговорността си за покриване на щетите и изплатил обезщетение на стойност 7360.79 лева. Молителят счита, че 1 посочената сума се явявала крайно недостатъчна за отстраняване щетите. Приема, че полагащото се обезщетение е 18 000 лева, а след редуцирането му с вече изплатените – 10 640 лева.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, поддържа, че застрахователят е длъжен да съобрази размера на обезщетението с действителната стойност на причинените вреди, изчислени към деня на настъпване на застрахователното събитие.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Джеймс Баучер“№87 да заплати на ЕТ „Вежен Церигг“, ЕИК 117052860 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Борисова“№8, вх.2, представляван от В.Ц.М. сумата 10 640 лева – действително претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2023г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Признава следните релевантни за спора факти: наличие на валидно застрахователно правоотношение между дружеството и собственика на МПС „Опел Фронтера“ с рег. №......; изплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 7360.79 лева, както и механизма на ПТП, приемайки, че представените с исковата молба писмени доказателства имат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.

Оспорва иска по размер. Твърди, че претендираната като обезщетение сума е значително завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл.386 КЗ. Поддържа, че с изплатеното обезщетение са покрити щетите, резултат от произшествието.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.02.2023г., около 14.10 часа, при управление лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. №...... в село Николово, по ул.“Липник“ в посока град Русе, В.Н.Д. не съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, загубил контрол на превозното средство, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал паркирания лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №......, собственост на ЕТ „Вежен Церигг“.

На виновния водач (В.Д.Н.) е съставен АУАН №88475 и НП №23-1085000493/22.02.2023г., което като необжалвано е влязло в сила.

Не се спори, че към датата на инцидента, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между ЗД „Бул Инс“ АД и В.Н.Д. по отношение автомобил „Опел Фронтера“ с рег.№.......

Собственикът на увреденото МПС уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие, вследствие което в ЗД „Бул Инс“ АД била образувана преписка по щета №231004551/10.02.2023г. При извършените три огледа били установени 52 увредени детайла. Дружеството оценило щетите на 7360.79 лева, която сума изплатило на ищеца на 11.05.2023г.

2

Севгин Ю.М. изнася данни за състоянието на процесния автомобил преди произшествието. Поддържа, че лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №...... бил поддържан в сервиз и техническото му състояние било изрядно.

С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорени от страните автотехническа експертиза, чието заключения съдът цени като пълно, ясно и обективно. Вещото лице е определило пазарната цена на МПС към датата на произшествието, съобразявайки техническото му състояние – 21 950 лева. Поддържа, че общата сума за ремонт в оторизиран сервиз с влагане на оригинални части, труд и материали би възлязла на 42 632.48 лева. Експертът е констатирал, че щетите по автомобила могат да се получат при ПТП с описания от ищеца механизъм. Предвид състоянието на автомобила след ПТП, приема, че на вторичния пазар като скрап собственикът би могъл да получи сума около 1000 лева. Поддържа, че стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност и щетата е тотална.

Ищцовата страна представя Удостоверение №24245/11.06.2024г., от което е видно, че лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №...... е предаден за разкомплектоване на „Мегапартс“ ООД и на собственика е заплатена сумата 500 лева. Автомобилът е дерегистриран.

Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, за което отговорен е водач на МПС, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Предвид данните за предявена писмена претенция пред застрахователя, съгласно чл.380 КЗ и изплатено обезщетение, което според ищеца не е достатъчно за репариране на претърпените вреди, съдът намира производството по делото за допустимо.

С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).

За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен между прекия причинител на вредата (респективно собственика на автомобила) и застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения.

Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, т.е. застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Безспорно е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между ЗД „Бул Инс“ АД и собственика на лек автомобил „Опел Фронтера“ с рег. №....... Следователно ответникът е обезпечил 3 деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на собственика и водачите на МПС-то, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението му.

С релевираните в хода на производството доказателства бе установено и настъпило на 08.02.2023г. застрахователно събитие. В тази връзка по делото е приобщен, неоспорен от страните протокол за ПТП №1814759 от същата дата, изготвен по реда на чл.2, ал.1, т.2 и чл.4 от Наредба №Iз-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. От заключението на приетата по делото експертизата е видно, че констатираните щети по МПС на ищеца могат да се получат при посочения механизъм на ПТП. Описаната в исковата молба фактическа обстановка, установена с ангажираните в хода на производството доказателства, очевидно не се оспорва от ответника, тъй като последният е изплатил застрахователно обезщетение именно за това застрахователно събитие, което представлява извънсъдебно признание за твърдяните от ищеца релевантни за спора факти. Самият застраховател е установил щетите по лек автомобил „Пежо 308“ с рег. №.......

С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав, съдът намира предявеният иск за доказан по основание.

Правният спор е съсредоточен върху размера на дължимото обезщетение. Същото е съизмеримо с действително претърпените вреди към деня, в който е настъпило събитието. За действителна застрахователна стойност се счита стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число с всички присъщи разходи за доставка, монтаж и др., без прилагане обезценка (чл.400, ал.2 КЗ). Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество в състояние преди увреждането и когато се установи, че се касае за разходи за поправка на вреди, които са близки или надвишават стойността на цялата увредена вещ икономически е необосновано тяхното обезщетяване.

От заключението на автотехническата експертиза е видно, че възстановителната стойност на автомобила надхвърля 70% от действителната такава (21 950 лева), поради което увреждането представлява тотална щета на процесното МПС по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ. Следователно ремонтът на автомобила се явява икономически неизгоден, поради което дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи според действителната стойност на погиналата вещ. От тази стойност следва да бъдат приспаднати: 7360 лева – изплатено от застрахователя обезщетение и 500 лева – сумата, получена при предаване МПС за разкомплектоване, като остатъка от дължимото обезщетение възлиза на 14 090 лева.

Искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.

По претенцията за законна лихва: С разпоредбата на чл.390, ал.1 КЗ законодателят е 4 въвел допълнително изискване в случаите на тотална щета на МПС, а именно представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията му, като условие за плащане.

Задължението е въведено ex lege и инициирането на административната процедура не е поставена в зависимост от това дали застрахователят е изискал документа за дерегистрация или не. Ищецът представя доказателства, от които е видно, че автомобилът е с прекратена регистрация, но не от 10.02.2023г., поради което върху главницата следва да се присъди законна лихва, считано от 25.01.2024г.

По разноските:

Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер на 2508 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК. Неоснователно се явява възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като възнаграждението за процесуално представителство на адв.М. е под минималния размер, изчислен по реда на чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ.