Решение № 1182 от 29.07.2025, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1182

Шумен, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ИВАНКА ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20257270700257 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, във вр. с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Производството е образувано по жалба, депозирана от Н. Е. Д. от [населено място], общ.Каолиново, обл.Шумен, с [ЕГН], чрез процесуален представител Г. Х. – адвокат от АК-Ямбол, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с която на основание чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП по отношение на Н. Е. Д. е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради издаването й при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в разрез с материалния закон. Сочи се, че оспорващият не употребява наркотични вещества, а тестът, установил употреба на бензодиазепини, е фалшиво-положителен, тъй като Н. Д. приема лекарства, които оказват влияние върху резултатите, отчитани от тестовете за наркотици. Твърди се, че това обстоятелство е установено в друг идентичен случай през 2022г., когато тестът на жалбоподателя за употреба на наркотични вещества бил положителен, но впоследствие се установило, че не е употребявал такива. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за отмяна на атакуваната заповед.

Жалбата е депозирана чрез административния орган до Административен съд – Бургас, където е образувано адм.д.№ 765/2025г. по описа на посочения съд. С определение № 4373/14.05.2025г. съдебното производство по адм.д.№ 765/2025г. е прекратено на основание чл.133, ал.1 от АПК, поради неподсъдност и същото е изпратено по компетентност на Административен съд – Шумен, където е образувано настоящото адм.д.№ 257/2025г. по описа на ШАдмС.

С жалбата е отправено и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ, което е отхвърлено като неоснователно с определение № 850 от 28.05.2025г. по адм.д.№ 257/2025г. по описа на ШАдмС, влязло в сила на 23.06.2025г.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адв.Г. Х., редовно упълномощен, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като отправя искане за отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда са изложени аргументи за неоснователност на оспорването, както и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази аргументите, изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С процесната ЗППАМ № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2А, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – л.а.“Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца, считано от 02.04.2025г. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че на 02.04.2025г., около 12.00 часа в [населено място] оспорващият управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер]. При придвижването му по ул.Л., от входа към [населено място] в посока центъра, до заведението на С. К., бил спрян за проверка, при която било установено, че управлява горепосоченото МПС след употреба на упойващи вещества – бензодиазепини, установено в 12.22 часа на 02.04.2025г. с техническо средство „Дрегер дръг тест 5000“ с фабричен № ARME0067, който отчел положителен резултат. Въз основа на тези констатации, на същата дата срещу Н. Д. бил съставен АУАН № GA1239441/02.04.2025г., за допуснато нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП. На водача бил издаден талон за изследване № 318562, след което бил отведен до ФСМП [населено място], където му били взети биологични проби от кръв и урина.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 02.04.2025 г., който я оспорил пред съда с жалба вх.№ 454000-1332, подадена по пощата на 14.04.2025г., документирано с пощенско клеймо и входирана в деловодството на административния орган на 17.04.2025г.

Междувременно, от писмо изх.№ 5259/30.06.2025г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, е видно, че във връзка с установената употреба на наркотични вещества от страна на оспорващия е образувано досъдебно производство /ДП/ № 78/2025 г. по описа на РУ – Сунгурларе за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед. От приложения по делото талон за изследване с № 318562 от 02.04.2025г., издаден в 13:50 часа на посочената дата, се установява, че на оспорващия е указано да се яви във ФСМП [населено място] за даване на материал за изследване до 120 минути. Съгласно приложения по делото Протокол за медицинско изследване, лицето се е явило в посоченото медицинско заведение на 02.04.2025г. в 14:20 часа, т.е. в указания срок, като са му взети кръв и урина за изследване. Съгласно писмо изх.№ 5259/30.06.2025г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас, по ДП № 78/2025 г. по описа на РУ на МВР – Сунгурларе е назначена химико-токсикологична експертиза, по която към датата на изготвяне на писмото не е изготвено експертно заключение.

От страна на оспорващия е представено постановление за прекратяване на наказателно производство Изх.№ 4333/22 от 17.05.2022г. по описа на РП – Елхово, от което е видно, че срещу него е водено друго досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по повод установено с техническо средство управление на МПС след употреба на наркотични вещества – амфетамин, което е прекратено поради това, че при химико-токсикологичното изследване на иззетите от лицето биологични проби не е констатирано наличие на наркотични вещества. Представен е и доклад за лекарства, издаден от лекар - кардиолог в РТурция, от който е видно, че на 18.04.2025г. е извършено изследване на оспорващия, при което е установено, че последният страда от сърдечна недостатъчност, неуточнена и есенциална (първична) хипертония, за които приема лекарства.

По делото са разпитани и свидетели – Н. Е. Д. и Ш. И. И., от показанията на които се установява, че оспорващият страда от сърдечно заболяване, за което редовно приема лекарства. И двамата свидетели са категорични, че лицето не употребява наркотични вещества.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е ЗППАМ по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 02.04.2025 г., поради което настоящата жалба, подадена по пощата на 14.04.2025г. (видно от пощенското клеймо), се явява депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца до 1 година.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. (служебно известна на съда) на основание чл. 165, ал. 1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. директорът на ОД на МВР - [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП), в т. ч. служители на длъжност полицейски инспектор в сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР-[населено място]. Доколкото настоящата заповед е издадена от полицейски инспектор в РУ - Сунгурларе при ОДМВР – [населено място], съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл. 59, ал. 2 от с. к. реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство „Дръг тест 5000“. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание – чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП.

Въз основа на изложеното заповедта се преценява като удовлетворяваща изискванията, очертани от законовия й статут на утежняващ индивидуален административен акт - постановена от компетентен орган и в предвидената от закона форма.

При направената преценка за съответствие на Заповед за прилагане на принудителна мярка № 25-0454-000030/02.04.2025г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР - Бургас, РУ – Сунгурларе, с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. «б» от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от собственика му, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.