Решение № 14731 от 29.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14731 гр. София, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20241110167622 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът “М.” ЕООД извежда субективните си права при твърдения, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор № 503554975- условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение No 1/ 03.12.2021г. г. за 2161 услуги- мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет- пакети. Същият сочи, че ответникът е издал фактура No ************ за отчетен период 28.11.2021г.- 27.12.2021г. за сумата 13,92 лева, представляваща месечна абонаментна такса без ДДС, за мобилна услуга № ***********. В исковата молба са релевирани твърдения, че по посочената фактура ищецът е платил сумата 1,09 лева (сумата 0,90 лева без ДДС), която е получена от ответника без основание.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1,08 лева, представляваща платена без основание сума по фактура No ************, за отчетен период 28.11.2021г.- 27.12.2021г., за мобилна услуга ***********.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че скл. договор е изменен по отношение на размера на месечната абонаментна такса и цената на електронните съобщителни услуги, като размерът на същите е посочен в Приложение No 2/ 03.12.2021г. Предвид изложеното, ответникът навежда доводи, че сумите, за които е издадена процесната фактура, са начислени правилно и в съответствие с новия тарифен план за всеки мобилен номер. В отговора на исковата молба се развиват съображения, с които се оспорва, че процесната сума е платена от ответника, поради което той не е активно 1 материално легитимиран да претендира посочената сума.

Ответникът не оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор No 503554975- условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение No 1/ 03.12.2021г. г. за 2161 услуги мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет- пакети, както и, че процесната сума е платена.

В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли да бъде постановено решение, с което да отхвърли предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието на следните два кумулативни елемента от фактическия състав на правната норма, а именноищецът да е заплатил на ответника сума в размер на претендираните 5,94 лева с ДДС, а ответникът да няма основание да я получи. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК и задължителните разяснения, дадени в ППВС № 1/ 28.05.1979г. съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да установи плащането на процесната сума на ответника. В този смисъл е и практиката, обективирана в решение № 227/ 22.03.2019г. по гр. дело № 896/ 2018г.на ВКС, ІІІ г.о, решение № 29/ 28.03.2012г. по гр. дело № 1144/ 2010г. на ВКС, ІV г.о. Наличието на основание за плащането е в доказателствена тежест ответника.

Между страните по делото не се спори, като изрично се признава от ответника, изявление което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК, че цялата сума начислена с фактура № 0************/ 04.01.2022г., за отчетен период 28.11.2021г.- 27.12.2021г. е била платена, в това число и сумата 1,08 лева без ДДС (част от сумата 26,71 лева с ДДС, за която е издадена фактурата). Възражението на ответника, че процесната сума е платена в брой в магазин на „А.Б.“ ЕАД от трето за спора лице в качеството му на ползвател на услугата, а не ответното дружество съдът намира за неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на “М.“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са платени сумите по същата.

Предвид така приетото, настоящият съдебен състав намира, че следва да се разгледа и вторият въпрос, върху който е концентриран правният спора, а именно дали е имало основание за ответника да получи плащане в пълен размер на процесната сума от 5,94 лева по фактурата.

Между страните не се спори, а и от приетите по делото доказателства се установява, че е 2 сключен договор No 503554975- условия за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги, Приложение № 1/ 03.12.2021г. за 2161 услуги- мобилни услуги, телефонни номера, телевизия, интернет- пакети, за мобилна услуга ***********. От представеното Приложение № 2/ 03.12.2021г. към договора се установява, че за за мобилна услуга *********** е избран план А1 М клас S, с вкл. допълнителен пакет услуги Add- on mobile internet 10 GB at maximum speed, Business Travel Unlimited. При съобразяване на така избраните мобилни планове и допълнителни услуги е видно, че в Приложение № 1/ 03.12.2021. към договора е уговорено заплащане на месечна абонаментна такса (без отстъпка) в размер на 9 лева без ДДС, съотв. с вкл. отстъпка- сумата 2 лева без ДДС, a за допълнителния пакет услуги с вкл. отстъпка- в размер на сумата 6,51 лева без ДДС, за абонаментен план А1 М клас S.

В раздел V от Приложение № 1 е уговорен начинът, по който следва да се извърши плащането, съответно и начисляването на дължимите суми. В т.1.1 от клауза „Тарифни планова“ от раздел V от Приложение № 1 изрично е посочено, че когато услугите, за които се подписва договора, са активирани и се използват от преди датата на подписване на договора, какъвто безспорно е настоящият случай с оглед съществуването на предходен договор между страните от 14.10.2019г., услугите по новия договор може да се активират последователно и се прилагат от датата на активацията на услугите. Следователно новите цени, уговорени между страните по настоящия договор, следва да се приложат от датата на активацията на услугите, а не от датата на подписване на договора- 03.12.2021г. Видно от представената по делото фактура № 0************/ 04.01.2022г. за процесния номер услугата е била активирана на 20.12.2021г., следователно именно от тази дата следва да намери приложение новият тарифен план. Размерът на месечната абонаментна такса, дължима за непълен месечен период на фактуриране, е пропорционална на този период.

Изрично е посочено, че първата месечна абонаментна такса се фактурира заедно с месечната абонаментна такса, дължима за следващия пълен месечен период на фактуриране, а останалите месечни абонаментни такси се предплащат ежемесечно. В конкретната хипотеза при съобразяване на така уговореното между страните в договора от 03.12.2021г. и липса на твърдения в обратната насока, следва да се приеме, че процесната фактура е първата фактура, издадена с приложение на новата месечна абонаментна такса. Следователно в нея следва да се начисли месечна абонаментна такса, дължима за следващия пълен месечен период на фактуриране (т.е. предплащане на предстоящия месечен период) и пропорционално начислената месечна абонаментна такса от датата на активиране на услугата до началната датата на предстоящия месечен период. В случая не е спорно, че отчетният период за процесните мобилни номера са от 28- мо число на текущия календарен месеца до 27- мо число на следващия календарен месец. Предвид това за активирана услуга на 20.12.2021г. при съобразяване на уговореното между страните в първата фактура по новия тарифен плана следва да се включи месечна абонаментна такса за период 28.12.2021г до 27.01.2022г. (следващият пълен месечен период за фактуриране) за съответния мобилен номер и пропорционално изчислена такса по новия тарифен план за периода от активиране20.12.2021г. до 27.12.2021г. за съответния мобилен номер.

3

За да се установи обаче дали е налице неоснователно обогатяване за ответника, съдът намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, че за периода от 20.12.2021г. до 27.12.2021г. вече е била издадена фактура с начислени суми по предходния тарифен план за процесните мобилни номера, които страните не спорят, че са били платени. Следователно платените за всеки от мобилните номера за периода от 20.12.2021г, до 27.12.2021г. суми по стария тарифен план, които са били начислени с предходна фактура и не се спори, че са били платени следва да се приспаднат. Съгласно така посочения договор от 14.10.2019г. същият има срок на действие 2 години, считано от активиране на услугата, като за първата активирана услуга срокът изтича на 13.10.2021г. Същевременно не се навеждат твърдения от страна на ищеца, че услугите за някой от мобилните номера, предмет на настоящото производство, са били активирани именно на 14.10.2019г. Ето защо съдът приема, че за периода от 20.12.2021г.- 27.12.2021г. е бил приложен първоначално тарифния план на договора, подписан на 14.10.2019г. с предвидените в него отстъпки.

Ответникът твърди да е издал фактурата в съответствие с условията на съществуващото помежду им договорно правоотношение. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание да получи сума в размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното за целия исков период. Наличието на промяна в тарифния план въз основа на Приложение No 1 от 03.12.2021 г. само по себе си не е достатъчно да обоснове изводи в горния смисъл. Аргумент в подкрепа на това становище може да се изведе и от приетото по делото кредитно известие № 653646044, издадено от ответника, неоспорено от ответното дружество. Това изявление съдът цени като извънсъдебно признание по реда на чл. 175 ГПК на неизгоден факт от ответника, а именно за обстоятелството, че цитираното кредитно известие е към процесната фактура за трите процесни номера и че с издаването му е признато, че сумата, за която се отнася по процесната фактура, е недължимо начислена.

Кредитното известие е издадено и на името на ищеца- „М.“ ЕООД. С това още веднъж се признава, че именно на ищцовото дружество се дължи връщане на погрешно начислената сума. За да достигне до този извод настоящият състав съобрази и характера на кредитното известие като документ. Кредитното известие е първичен счетоводен документ, основание за издаването, на който възниква в случаите при разваляне на договор за доставка или извършена доставка, за която търговецът вече е издал данъчна фактура, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които също е била издадена вече фактура.

Макар и да съдържа всички реквизити на фактурата, кредитното известие се отличава от нея по това, че в него задължително следва да се посочи номера на търговската фактура, чиято данъчна основа то намалява и основанието за издаването му. В този смисъл решение № 87/ 24.07.2015г. по т.д. № 1171/ 2014г. на ВКС, I т.о. Предвид това съдът намира, че издавайки кредитно известие към процесната фактура ответникът изрично е признал, че е допуснал грешка в издадената фактура. Следователно и плащането на начислената погрешка в повече сума е получена без основание.

4

В светлината на изложеното, от ангажираните по делото доказателства не може да се приеме да е проведено пълно и главно доказване на съществуването на основание за получаване на сумата 5,94 лева от ответника, с оглед на което предявеният иск се явява основателен и като такъв- следва да се уважи.