Решение № 2512 от 31.05.2018, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ........... гр.Варна, 31.05.2018г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и осемнадесета, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЖЕКОВА при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19383 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В.М.В., ЕГН ********** с адрес ***. ****срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул.

„Пиротска“ № 171 А при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:

- с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1188.66 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 194 часа за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението;

- с правно чл. 179, ал. 1 ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4971.83лв., представляваща остатък от дължимо допълнително възнаграждение за положен труд от 184 часа през официалните празници за времето от 23.12.2014г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 22.12.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът поддържа, за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. е полагал труд на длъжността „командир на екип“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението – Варна, която е структурно подчинена на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в МВР. Ищецът е със статут на държавен служител. За периода 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г. ищецът е положил общо 1456 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1664 часа.

Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 208 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника.

Посочва, че за периода 23.12.2014 г. до 30.11.2017 г. ищецът е положил общо 216 часа труд на официални празници, за които му било заплатено едва по 8 лева на час, което е в нарушение на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. При средномесечен брой 21 работни дни на месец часовата му ставка за допълнително възнаграждение следва да бъде 30 лева. Оттук се получава дължима разлика за един час в размер на 22 лева, поради което претендира заплащане горепосочената сума, представляващ дължим остатък за положен труд на официални празници. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че целият исков период попада извън действието на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и поради това ищецът погрешно е формирал претенцията си за заплащането на положения от него нощен труд като същото е извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните празници също е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в заповед № 8121з-40/15.01.2015 г. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото проект за доклад с определение от 23.02.2018г., обявен за окончателен в проведеното на 12.04.2018г. съдебно заседание, между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, ча за периода 23.12.2014г. – 30.11.2017г. ищецът В.М.В. е бил в служебно правоотношение за длъжността „командир на екип” в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна, която е в структурно подчинение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението” в МВР.

От приобщените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 6.00ч., времето на разположение и положен труд по време на официални презници и платежни бележки за периода м. април 2015г. до м. ноември 2017г., включително, се установява, че ищецът е положил нощен труд и труд по време на официални празници, както следва: за април 2015г. – 32ч. нощен труд и 24ч. труд на 10.04.2015г.; за м. май 2015г. – 32ч. нощен труд и 16ч. труд на 24.05.2015г.; за м. юни 2015г. – 56ч. нощен труд; за м. юли 2015г. – 58ч. нощен труд; за м. август 2015г. – 38ч. нощен труд; за м. септември 2015г. – 56ч. нощен труд и 8ч. труд на 05.09.2015г.; за м. октомври 2015г. – 34ч. нощен труд; за м. ноември 2015г. – 54ч. нощен труд; за декември 2015г. – 8ч. нощен труд; за януари 2016г.

– 48ч. нощен труд; за м. февруари 2016г. – 56ч. нощен труд; за м. март 2016г. – 40ч. нощен труд и 16ч. труд на 03.03.2016г.; за м. май 2016г. – 48ч. нощен труд; за м. юни 2016г. – 56ч. нощен труд; за м. юли 2016г. – 56ч. нощен труд; за м. август 2016г. –8ч. нощен труд; за м. септември 2016г. – 32ч. нощен труд; за м. октомври 2016г. – 56ч. нощен труд; за м. ноември 2016г. – 40ч. нощен труд; за м. декември 2016г. – 32ч. нощен труд и 24ч. труд на 24.12.2016г.; за януари 2017г. – 64ч. нощен труд и 16ч. труд на 01.01.2017г.; за м. февруари 2017г. – 56ч. нощен труд; за м. април 2017г. – 48ч. нощен труд и 24ч. труд на 15.04.2017г.; за м. май 2017г. – 40ч. нощен труд и 24ч. труд на 01 и 05.05.2017г.; за м. юни 2017г. – 42ч. нощен труд; за м. юли 2017г. – 62ч. нощен труд; за м. август 2017г. – 24ч. нощен труд; за м. септември 2017г. – 50ч. нощен труд и 32ч. труд на 06 и 22.09.2017г.; за м. октомври 2017г. – 62ч. нощен труд и за м. ноември 2017г. – 56ч. нощен труд;

Приобщени към делото са и Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полгане на труд през нощта мужду 22.00ч. и 06.00ч., за полагане на труд на официални призници и за времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г. на министъра на вътрешните работи за изменение на горната заповед.

От заключенито на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. ищецът е положил общо 1344ч. нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1538ч. Установява се, че ответникът не е преобразувал нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 194ч. положен извънреден труд. Дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1188.66 лева.

От заключението се установява, че ищецът, за периода

01.12.2014г. – 30.11.207г., е положил труд по време на официални празници общо в размер на 192ч., като изчислено съобразно алгоритъма на т. 4 от заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г., полагащото му се възнаграждение възлиза в размер на 6239.58 лева, а съгласно алгоритъма по заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г. – в размер на 1559.89 лева. Именно съобразно последната заповед работодателят е начислявал възнаграждение за положен труд по време на официални празници, като е изплатил на ищеца възнаграждение в размер на 1559.89 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява, че ищецът е бил назначен на работа в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” на длъжност „командир на екип” и като такъв е държавен служител, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът е полагал труд на 24-часови смени, включващи и нощен труд.

Спорният по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи.

В процесния период от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. са действали издадените от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. – действала за периода от 01.04.2015г., съгласно § 6 от заключителните й разпоредели до 29.07.2016г., на която дата е влязло в сила решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г., с оглед правилото на чл. 195, ал. 1 АПК, предвиждащо че подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, поради което и за времето на неговото действие той поражда правни последици и регулира възникналите правни отношения и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и действаща понастоящем.

Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и предвиждат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. И в двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения /макар и по повод въпроса освободени ли са държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/.

В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. е положил 1344ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд възлиза общо на 1538ч. При това положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен труд в дневен е 194ч., като дължимото възнаграждение съобразно заключението на вещото лице възлиза в размер на 1188.66 лева. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките на предявения резмер, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.