Решение № 22 от 13.03.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. гр. Д., 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Милена Ив. Хараламбиева

Калиптен Ибр. Алид при участието на секретаря Сибел Бедел в присъствието на прокурора Т. Д. Т. като разгледа докладваното от Петър П. Монев Частно наказателно дело № 20253200200088 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по реда на чл.32 ал.І във вр. с чл.16 ал.І от ЗПИИРКОРНФС, за разглеждане на постъпило в Окръжен съд-гр.Д.

Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от Федерална служба „Правосъдие“, ФРГермания на 12.02.2025г., засягащо българският гражданин И. Д., роден на ********* в сС., обл.Д., с последен известен адрес – сС., обл.Д., ул.“О.“ №9.

От служебно извършената справка, изискана от НБД „Население” се установява, че се касае за българския гражданин И. И. Д. – роден на *********г. в с.С., общ. Д.ка, с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., обл.Д., ул.“О.“ №9.

Предвид обстоятелството, че И. И. Д. е извън територията на Р България /в издаващата държава, по данни на съседи/ и липсват данни за упълномощен защитник, то са налице предпоставките за допускане на правна помощ съгласно чл.94 ал.I т.8 от НПК във вр. с чл.12 ал.IV от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което и съдът му назначи за служебен защитник, посочения от АКгр.Д. адв.И. М..

В съдебно заседание представителят на ОП-гр.Д. изразява становище за признаване на решението за налагане на финансовата санкция.

Защитата в лицето на адв.И. М. от АК-гр.Д. не оспорва фактическото и правно основание за признаване на чуждото решение, като изразява становище за приемане и признаване на същото.

1

С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е представено за признаване и изпълнение на Решение № 35 Cs 278 Js 21393/23 постановено на 21.06.2022г. от О.С.М. /Amtsgericht Mersenburg/, ФРГермания, влязло в сила на 08.08.2023г., с което на българския гражданин И. И. Д., роден на *********г. в с.С., общ. Д.ка, с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 1800 евро, като са му възложени и разноските по съдебно административното производство в размер на 81,00 евро, в общ размер от 1881 евро, равностойни на 3 678,92 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението – 21.06.2022г. Осъждането е за деяние, реализирано на територията на ФРГермания, в периода между 11.04.2023г. в 14:00 часа и 12.04.2023г. в 08:52ч. И. Д. счупил страничното стъкло на мястото до шофьора на микробус на името на г-н М. Т., паркиран в частен имот и взема от микробуса ключ за лек автомобил „Ауди А4“, който също е регистриран на името на г-н Т.. С отнетия ключ въпросното лице отключва, както е планирал от самото начало, паркирания автомобил „Ауди А4“ на стойност приблизително 1500 евро и отпътува с него, з ада стигне до родната си страна България като по този начин той поне допуска, че господин Т. няма да получи обратно автомобила. На 21.04.2023г. осъденият е арестуван на федерална магистрала 14 в посока Д. с откраднатия автомобил, наказуемо по §242 ал.1, §243 ал.1 изр.2 т.1 от StGB /Наказателен кодекс/ на издаващата държава.

С въпросното Решение на И. Д. е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на глоба и разноски, общо в размер на 1881,00 евро.

Решението на издаващата държава – О.С.М. /Amtsgericht Mersenburg/, ФРГермания е постановено на 21.06.2022г. и е влязло в сила на 08.08.2023г.

По силата на Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, Република България е сезирана като изпълняваща държава в производството по признаване на решение на чуждестранен съд за налагане на финансова санкция. Изпратеното в Окръжен съд-гр.Д. удостоверение съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложения съдебен акт, чието признаване се иска. Касае се за решение за налагане на финансова санкция, което съгласно нормата на чл.3 ал.І т.1 от ЗПИИРКОРНФС е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, имуществена санкция или всякакъв друг вид парична санкция, наложена с акт на съдебен или несъдебен орган за извършване на престъпление или административно нарушение, включително паричните санкции, наложени за наказуемо деяние по националния закон на решаващата страна.

Деянието, осъществено от засегнатото лице попада сред изброените в чл.30 ал.ІІ т.1 от ЗПИИРКОРНФС, поради което за същото не се изисква двойно наказуемост, въпреки че и по българското законодателство аналогично поведение съставлява административно нарушение и се санкционира с административно наказание.

Не е налице нито едно от основанията, при които може да се откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в чл.35 от ЗПИИРКОРНФС:

Удостоверението е издадено по образец /съгласно Приложение №2 към 2 чл.4 ал.І от ЗПИИРКОРНФС/, в писмена форма, придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС. Срещу И. И. Д. за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата, няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на българския съд. Не са налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо.

Решението на съдебния орган - О.С.М. не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Наложената финансова санкция с решението не е по-малко от 70 евро, респ. левовата им равностойност. Осъдителният диспозитив на решението, подлежащо на изпълнение, касае парична сума в общ размер на 1881 евро, равностойни на 3 678,92 лева по курса на Българска Народна Банка към датата на постановяване на решението – 21.06.2022г., представляващи сторените по съдебното производство разноски.

Решението е постановено срещу пълнолетно /съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи наказателна отговорност и подлежи на наказателно преследване за деянието, предмет на решението.

Производството срещу И. И. Д. е било писмено, като лицето е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното изрично в удостоверението. Това отбелязване е достатъчно доказателство за уведомяването на лицето и съдът не следва да изисква изрично други доказателства за това съобразно чл.6 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции и признаването на решение, предадено в съответствие с чл.4 от Рамковото решение да е без всякакви допълнителни формалности, освен ако компетентният орган реши да предяви някоя от причините за отказ от признаване и изпълнение.

Както вече се посочи, не са налице основания за отказ от признаване и изпълнение на финансовата санкция, като основанията за отказ по рамковото решение са идентични с тези по ЗПИИРКОРНФС. Предвид обстоятелството, че И. И. Д. е български гражданин, с настоящ и постоянен адрес – гр. Д., ул.

„О.“ №9, т.е. местоживеенето му е на територията на Република България, съдът намира, че е налице и една от алтернативно предвидените предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция, съдържащи се в чл.30 ал.ІІІ от ЗПИИРКОРНФС.

На основание чл.16 ал.8 във вр.с чл.32 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определени равностойността й в български лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението 3 за налагане на финансова санкция, или 1881,00 евро, к ъ м 21.06.2022г. са равностойни на 3 678,92 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.І във вр. с чл.17 във вр. с чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, Д.кият окръжен съд, РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение №35 Cs 278 Js 21393/23, постановено на 21.06.2022г., влязло в сила на 08.08.2023г., на съдебен орган в издаващата държава – О.С.М., ФР Германия, с което на българския гражданин И. И. Д., с ЕГН **********, роден на *********г. в с.С., общ. Д.ка, с постоянен и настоящ адрес – гр.Д., обл.Д., ул.“О.“ №9, е наложена финансова санкция и разноски по делото в размер общо на 1881,00 евро, равностойни на 3 678,92 лева по курса на БНБ към датата на постановяване на решението – 21.06.2022г.

СЛЕД влизане в сила на решението, преписи от същото ведно с решението на О.С.М., ФР Германия от 21.06.2022г., влязло в сила на 08.08.2023г. да се изпратят на органите на „Националната агенция по приходите” за изпълнение.

СЛЕД получаване на решението, НАП незабавно да уведоми ОС-гр.Д. за предприетите действия, в т.ч. за приключване на изпълнението, за да се съобщи на компетентния орган на издаващата държава.

ПРЕПИС от решението да се връчи на засегнатото лице.

ДА СЕ УВЕДОМЯТ компетентните органи на издаващата държава и Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – гр.Варна в 7 – дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4