Решение № 179 от 23.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500289 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба на Р. И. С. от гр. Самоков q уточнена с молба от 19.02.2026 год. - длъжник в изпълнителното производство, срещу отказа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 на НК с район на действие СОС да спре изпълнителното производство по изп. дело № 20267930400008, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1-7 от ГПК, както и срещу приетите разноски в поканата за доброволно изпълнение – начислена такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, отказа на съдебния изпълнител да разреши разсрочено плащане на дълга, както и насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя И. Б..

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ Дангова на основание изпълнителен лист от 09.12.2025 год., издаден въз основа на присъда № 23 от 20.05.2024 год. по нчхд. № 315/2023 год. по описа на РС-Самоков, с която Р. И. С. е осъдена да заплати на И. Б. Б. сумата общо 2400 лева разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

1

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 30.01.2026 год., като в нея са посочени дължимите суми, както следва: 1227,10 евро /2400 лева/ - неолихвяема сума, 30,68 евро – разноски за такси по изпълнителното дело съгласно ТТР към ЗЧСИ, в т.ч. т. 1 – образуване на изпълнителното дело – 12,27 евро, т. 3 – два броя справки – 6,14 евро, т. 5 – изготвяне и връчване на покана – 12,27 евро, както и пропорционална такса по т. 26 за изпълнение на парично вземане по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 130,07 евро с ДДС в полза на ЧСИ Наталия Дангова.

С молба от 02.02.2026 год. длъжникът е поискал спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело поради това, че решението на СОС, въз основа на което е издаден изпълнителният лист, е обжалвано пред ВКС на РБ и не е влязло в сила. Моли в случай на отхвърляне на това искане съдебният изпълнител да допусне разсрочено плащането на сумата, предвид затрудненото й финансово положение; обстоятелството, че е в продължителен отпуск по болест, както и поради необходимостта сама да полага грижи за малолетното си дете. Предлага разсрочено плащане да бъде, както следва: 300 лева месечно /153,39 евро/, платими до 30-то число на всеки месец в рамките на 8 месеца. Възразява срещу начислената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 130,07 евро, тъй като по изпълнителното дело няма извършени изпълнителни действия за принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, поради което същата е преждевременно начислена. Сочи още, че обезщетенията за временна неработоспособност, както и средствата за издръжка на детето й, които получава от взискателя, са несеквестируем доход по смисъла на чл. 446 от ГПК, поради което изпълнението по отношение на тези средства е недопустимо. С разпореждане от 03.02.2026 год. молбата на длъжника за спиране на изпълнението е оставена без уважение, поради липса на основание, тъй като по делото няма данни да е налице нито едно от посочените в чл. 432, ал. 1 от ГПК основания за спиране на изпълнението, като съдебният изпълнител е указал на длъжника, че може да поиска спиране на изпълнението по чл. 454 от ГПК, като внесе 20% от вземанията по изпълнителния лист и се задължи писмено да внася по сметката на ЧСИ всеки месец по 10% от тези вземания.

Съдебният изпълнител е оставил без уважение и искането за преизчисляване на дължимите такси, посочени в поканата за доброволно изпълнение с мотива, че при погасяване на задължението след образуване на изпълнителното дело, независимо дали това е станало доброволно или принудително, длъжникът дължи и пропорционална такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ. Посочено е още, че при пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело тази пропорционална такса възлиза на 130,07 евро с ДДС, а при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума, като таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. Съдебният изпълнител е изпратил молбата на длъжника в частта относно предложения начин на разсрочено плащане за становище на взискателя.

В срока за доброволно изпълнение длъжницата е платила фиксираната държавна такса в размер на 30,68 евро, както и сумата по главницата – 1227,10 евро /2400 лева/, и 2 сумата 130,07 евро – такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като е уведомила за това ЧСИ с молба от 11.02.2026 год., в която изрично е посочила, че независимо от извършеното плащане, поддържа подадената жалба срещу действията на ЧСИ. Моли да бъде прекратено изпълнителното производство.

С разпореждане от 13.02.2026 год. съдебният изпълнител е приключил производството по изпълнителното дело, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Разпореждането е влязло в сила на 03.03.2026 год.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страта:

Жалбата срещу приетите в ПДИ разноски е допустима – същата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК от длъжник в изпълнителното производство и против акт, чието обжалване изрично е регламентирано в закона.

Съгласно чл.435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. В т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. на ВКС по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК, е посочено, че на обжалване по реда на чл.435, ал.2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържа в чл. 53, ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика /Решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на ВКС на РБ, IV г.о.; Решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС на РБ, IV г.о. и др./. В случая дължимата по делото сума е събрана изцяло, поради което се дължи пълният размер на пропорционалната такса. Пропорционалната такса е посочена в поканата за доброволно изпълнение, тъй като ако нейният размер не бъде съобщен на длъжника той 3 няма да знае какво е цялото задължение и няма да може да го плати в дадения му за доброволно изпълнение срок.

Съдът намира, че жалбата срещу останалите действия на ЧСИ е недопустима по следните съображения:

По жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК:

Не е налице правен интерес у длъжника да иска спиране на изпълнителното производство, тъй като с разпореждане от 13.02.2026 год. съдебният изпълнител е приключил производството по изпълнителното дело, поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. Разпореждането е влязло в сила на 03.03.2026 год. Независимо от това, за пълнота на изложението, следва да се посочи, че оплакванията са неоснователни и по същество. Това е така, тъй като основанията за спиране на изпълнителното производство са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т.

1-7 от ГПК, а именно: от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т.

3, чл. 438 и 524; по искане на взискателя; в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 /с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление/; в случаите по чл.

282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; в случаите по чл. 624б; в случаите по чл. 627б, ал. 2, както и в други случаи, предвидени в закон. В случая не е налице нито една от посочените хипотези. На жалбоподателката е указано от страна на съдебния изпълнител, че може да поиска спиране на изпълнението на основание чл. 454 от ГПК, като внесе 20% от вземанията по изпълнителния лист и се задължи писмено да внася по сметка на ЧСИ всеки месец по 10% от тези вземания, но същата не се е възползвала от тази възможност.

Липсва правен интерес у длъжника да обжалва и отказа на съдебния изпълнител за разсрочване на плащането: на първо място, такъв отказ не е налице. Освен това, както беше посочено по-горе, съдебният изпълнител е указал на длъжника възможността да се стигне до разсрочване на плащанията по реда на чл. 454, ал. 1 от ГПК или по съгласие на взискателя.

До такова разсрочване не се е стигнало поради цялостно плащане на дълга след получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника.

Недопустима е жалбата и в частта, с която се правят оплаквания за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител поради несеквестируемост на имуществото на длъжника. Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. От събраните по делото доказателства се установи, че по изпълнителното дело не са предприети каквито и да било принудителни действия по събиране на вземането. С оглед това не може да се приеме, че в случая е налице твърдяното от жалбоподателката действие – насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, което обуславя извод за липса на правен интерес от подадената жалба в тази част.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р. И. С. от гр. Самоков - длъжник в изпълнителното производство, срещу приетите разноски в поканата за доброволно изпълнение – начислена такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ по изп. дело № 20267930400008 ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 на НК с район на действие СОС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. И. С. от гр. Самоков срещу отказа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 на НК с район на действие СОС да спре изпълнителното производство по изп. дело № 20267930400008, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1-7 от ГПК, отказа на съдебния изпълнител да разреши разсрочено плащане на дълга, както и насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество на длъжника, като НЕДОПУСТИМА поради липса на правен интерес.