Решение № 15258 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15258 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110100873 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца Д. Н. Д., ЕГН **********, срещу ответниците Р. М.

И., ЕГН **********, и В. Г. Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителна на сделка, обективирана в Нотариален акт № 99, том I, рег. № ****, дело № 91, от 16.04.2024 г. по описа на нотариус № *** в регистъра на РНК, вписан в Службата по вписванията – гр. *****, под № **, том **, вх. рег. № *****/16.04.2024 г., с който Р. М. И. е дарила в полза на племенника си В. Г. Б. следния недвижим имот: 6/60 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************** с предназначение – жилище, апартамент, с площ от 65,53 кв.м., с адрес **************************************, ведно със зимнично помещение от 3 кв.м., заедно с 1,77 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата – държавна земя.

Ищецът Д. Н. Д., ЕГН **********, твърди, че между него и Б. К. е сключена Спогодба за извънсъдебно уреждане на отношенията им от 25.09.2023 г., по силата на която Б. К. е признала, че е извършила неправомерни плащания със средства на търговското дружество, в което с ищеца са съдружници и се е задължила да върне паричните средства.

Съгласно спогодбата ответницата, заедно с К. М. К., се е задължила да отговаря солидарно за всички задължения, произтичащи от спогодбата.

1

Поради неизпълнение на спогодбата срещу ответницата била подадена искова молба пред Арбитражен съд при ССНБЕ, по което било постановено арбитражно Решение № 5 от 29.02.2024 г., поправено с Решение № 6 от 15.05.2024 г., въз основа на което СГС издал в полза на Д. Н. Д. изпълнителен лист, съгласно който ответницата и К. М. К. са осъдени да заплатят солидарно сумите от 200000 лв., 5099,98 лв. и 410,20 лв. Ищецът излага твърдения, че на 16.04.2024 г. ответницата е дарила притежаваните от нея 6/60 ид.ч. от недвижим имот

–

Апартамент

№

30, находящ се в

**********************************, което представлявало увреждащо кредитора действие от страна на длъжника. Моли за обявяване за относително недействителна процесната сделка. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. М. И., ЕГН **********, редовно уведомен на 16.03.2026 г., не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Г. Б., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. А. Д., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че липсвали доказателства арбитражното решение да е било връчено на ответницата Р. И., което да установи момента на узнаването.

Също така поддържа, че ответницата е оспорила процесната спогодба от 25.09.2023 г., въз основа на което е било постановено арбитражното решение, като нищожна поради сключването й, поради липса на съгласие и основание.

С оглед изложеното поддържа, че липсвало намерение за увреждане на ищеца при сключване на сделката за дарение. Не били налице категорични доказателства, обуславящи възникването качеството кредитор на ищеца преди датата на сделката за дарение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване: 1) че ищецът е кредитор на ответника Р. М. И.; 2) извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, 3) увреждане интересите на 2 кредитора с това разпоредително действие и 4) наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора. В тежест на ответника е да докаже възраженията, наведени в отговора на исковата молба. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

От приета по делото спогодба от 25.09.2023 г., с неоспорена и неопровергана формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, се установява, че **************, **************, ****************, *************, *********** и *********** от една страна, като кредитори и от друга страна Б. М. К., наричана длъжник, Р. М. И., в качеството си на солидарен длъжник 1 и К. М. К. като солидарен длъжник 2 са се съгласили, че длъжникът Б. К. дължи на кредитор 1 сумата от 42 836,50 лева, както и допълнително сумата от 61 996,01 лева; на кредитор 3 дължи сумата от 46 707,72 лева , както и сумата от 195830,04 лева, към кредитор 3 – сумата от общо 3650,30 лева , а към кредитор № 4 сумата от общо 15 510,47 лева, към кредитор № 5 сумата от общо 3 000 лева. Съгласно б. „В“ от преамбюла на спогодбата, доколкото длъжникът К. е прилагала недобросъвестни практики към клиенти на кредитор № 2, на които последният е препоръчал услугите на длъжника, страните се съгласяват длъжникът дължи на кредитор № 2 , сумата от 200 000 лева за нематериални вреди, изразяващи се в уронване престижа , доброто име, причинени притеснения и страдания. Съгласно §1, с подписване на спогодбата, страните се съгласяват, че длъжникът дължи на кредиторите посочените суми в деня следващ деня на подписване на спогодбата. Съгласно § 2 с подписване на спогодбата, солидарните длъжници се съгласяват, че отговарят солидарно с длъжника пред кредиторите за всички горепосочени задължения до пълното им погасяване. Според § 3 от спогодбата, всички спорове, отнасящи се до тази спогодба или свързани, или отнасящи се до нейната действителност, тълкуване и изпълнение и прекратяване ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Сдружение на Съюза на българските независими бизнес експерти. От анализа на постигнатите договорености със спогодбата от 25.09.2023 г., съдът приема, че волята на страните по нея е в полза на кредиторите да бъде учредено лично обезпечение – солидарна отговорност на Р. М. И. и К. М. К., до окончателното погасяване на задълженията по договора, чрез встъпване в дълг на последните двама, заедно с длъжника Б. М. К. по реда на чл. 101 ЗЗД.

3

Поради неизпълнение на задълженията по спогодбата, кредиторите са завели дело № 1/2024 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“, по което на 29.02.2024 г. е постановено решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 15.05.2024 г., с което длъжникът К. и двамата солидарни длъжници са осъдени да заплатят сумите по спогодбата, дължими на Д. Н. Д., а именно 200 000 лева – главница, призната с буква „В“ от преамбюла на спогодбата от 25.09.2023 г., ведно със законната лихва от 02.01.2024 г. до пълното й погасяване и сумата от 5099,98 лева – разноски по делото. Въз основа на осъдителното решение и разпореждане от 05.06.2025 г. на СГС по т. д. № 1060/2025 г. по описа на СГС е издаден изпълнителен лист , по силата на който Б. М. К. , Р. М. И. и К. Н. Д. са осъдени въз основа на арбитражното решение солидарно да заплатят на Д.

Н. Д. сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа, доброто име и причинените притеснения и страдания, заедно с дължимата законна лихва за забава за периода от подаване на исковата молба на 02.01.2024 г. до пълното погасяване, 5099,98 лева – разноски , направени в арбитражното дело и 410,20 лева – разноски в производството по ч.т.д. № 1060/2025 на СГС.

Видно от заверен препис от Решение № 10/14.01.2025 г. по гр. д. № 1242/2024 г. по описа на ВКС, ТК, се установява, че е отхвърлен предявеният от Б. М. К., Р. М. И. и К. М. К. срещу ****************, ************, *********************, **************** и ********** иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение по арбитражно дело № 1/2024 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“.

Установява се, че след сключване на спогодбата на 25.09.2023 г. Р. М. И. дарява собствените си 6/60 идеални части от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор

№

***************, находящ се в

******************************** на племенника си В. Г. Б. съгласно Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 99, том I, рег. № **** , № 91, от 16.04.2024 г. Следователно към 16.04.2024 г., на която дата е сключен процесния договор за прехвърляне на недвижим имот, ищецът е кредитор на Р. М. И. по спогодбата от 25.09.2023 г., чието вземане не е удовлетворено. Тук е мястото да се подчертае, че процесното вземане е 4 възникнало още към момента на сключване на спогодбата, а не считано от датата на постановяване на арбитражното решение или пък изпълнителния лист, или пък образуване на изпълнителното дело, ето защо неотносими са доводите на ответниците, че И. не е знаела за постановеното арбитражно решение.

Съгласно задължителните разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, ВКС, е прието, че вземането на кредитора може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Павловият иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането), каквото съединяване в случая не е налице. Материалната легитимация на ищеца по предявен конститутивен иск с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД може да бъде опровергана, само ако твърдяното от него вземане е отречено със сила на пресъдено нещо –в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2019 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, ВКС, Решение № 65/25.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3800/2015 г., IV ГО; Решение № 552/15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV ГО и други. В хода на настоящото производство не са ангажирани доказателства за наличие на влязъл в сила съдебен акт, с който тези вземания да са отречени, поради което настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника Р. И. досежно несъществуването на вземанията. Доводите за осъществена спрямо нея измама, за което е завела жалба в полицията, са въведени от ответника И. извън срока по чл. 131 ГПК, поради което се явяват преклудирани и не са предмет на разглеждане в иска по чл. 135 ЗЗД.

Съдът приема, че посочената сделка представлява увреждащо кредитора действие на длъжника, с което той е прехвърлил собствеността върху процесния имот на племенника си. Посоченият извод следва да се направи като се вземе предвид съдебната практика, обективирана в решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК, в което са изложени съображения, че съгласно чл. 133 ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора 5 служи цялото длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, поради което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му е увреждащо кредитора.

В тази връзка съдът приема, че извършеното безвъзмездно разпоредително действие е увреждащо кредитора.

Константната съдебна практика приема, че за наличието на субективния елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД не е необходимо длъжникът да съзнава увреждането на определен кредитор, достатъчно е само знанието у длъжника, че има кредитор и действията му го увреждат /така Решение № 264/18.12.2013 г. по гр. д. № 915/2012 г. по описа на ВКС, ІV ГО, Решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ІV ГО, ВКС/ В разглеждания случай разпоредителното действие е извършено след възникване на вземанията на ищците и има безвъзмезден характер, поради което е налице знание за увреждането от страна на длъжника – прехвърлител.