Решение № 73 от 23.04.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20263001000077 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ АД, чрез адв.И. Ц., срещу решение №266/19.11.2025г., постановено по гр.дело №202/2025г. по описа на Окръжен съд -Шумен в частта, в която е уважен предявен от И. Б. В. от гр.Шумен иск с правно основание чл.432 КЗ, за осъждане на застрахователното дружество да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 50 000 лева, изразяващи се в търпените от ищцата болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 12.10.2021г., ведно с имуществени вреди в размер на 320 лева, представляващи разходи за лечение на получените увреждания, ведно със законните лихви върху главниците, считано от 16.12.21г. до окончателното изплащане на дълга. Решението се обжалва изцяло като се претендира отмяната му поради неоснователността на исковете, евентуално се прави искане за намаляване размера на присъдените обезщетения.

В жалбата се твърди, че решението е основано не неправилни правни изводи на съда относно виновното поведение на деликвента, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, съответно за степента на съпричиняване на вредите от пострадалата И. В.. Въззивникът излага аргументи, че водещо за настъпване на произшествието е било поведението на пострадалата, която, макар на обозначено за целта място/пешеходна пътека/, е предприела рисково и самонадеяно пресичане на пътното платно, при наличие на множество автомобили, които са били в готовност да потеглят.

Твърди се, че водачът -деликвент не е могъл да предполага какво ще е поведението на пешеходеца В. предвид конкретната пътна ситуация. Нещо повече, въз основа на добрите му умения като шофьор е избегнал причиняването на по-големи вреди за ищцата. Поддържа, че всички събрани по делото доказателства сочат на случайния по смисъла на чл.15 НК характер на настъпилото произшествие. Поради това се твърди, че не е налице основание за ангажиране деликтната отговорност на водача, а оттам и на застрахователя на гражданската 1 му отговорност. Алтернативно, въззивникът счита, че съпричиняващото поведение на ищцата възлиза на поне 70%.

Отделно от изложеното, въззивникът счита, че обезщетението за неимуществени вреди е било необосновано завишено до размера на 50 000 лева, която сума не съответства на принципа на справедлИ.ст съгласно чл.52 ЗЗД. Като довод въззивникът изтъква, че от събраните доказателства се установява, че получените от ищцата увреждания са били преходни и са отшумели в кратък период, поради което определеното обезщетение е непропорционално на търпените вреди. Претендират се и сторените в двете инстанции разноски.

С допълнителна въззивна жалба, въззивникът ЗАД ДаллБогг:ЖИ.т и здраве АД, чрез адв.Б.М. от ВАК твърди, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно поради пороци в правораздавателната дейност на съда, а именно: нелогична и неправилна оценка на доказателствата по делото, избирателен подход при преценката на доказателства ведно с необсъждане на определени доказателства; съществени процесуални нарушения, довели до неправилни фактически и правни изводи; завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди съобразно критериите за справедлИ.ст в чл.52 ЗЗД. Поддържа се възражение, че обезщетението е определено непропорционално както на преживените болки и страдания, така и спрямо икономическата конюнктура в страната. Изразява се предубеденост, че правната система би могла да компенсира справедлИ. вреди от този характер. Излагат се подробно аргументи в тази връзка като се цитира съдебна практика. Въвеждат се доводи, че съдът не е отчел при определяне на обезщетението съпричиняването на вредите от пострадалата. Твърди се, че не е отчетена постановяваната съдебна практика при сходни вреди, което е довело до самоцелно определяне на обезщетението, без оглед предназначението на застраховането на ГО на водачите на МПС. Твърди се, че определеното по този начин обезщетение води единствено до неоснователно обоганяване и до изкривяване принципа на справедлИ.ст, обективиран в чл.52 ЗЗД. Твърди се още, че съдът не е съдействал на застрахователя при установяване съпричиняването на ищцата, като не е допуснал допустими и относими доказателства – автотехническа експертиза при оспорване на изслушаната КСМАТЕ както и изслушване като свидетел на застрахования деликвент. Въззивникът изразява съмнение в действителния обем на получените при ПТП вреди като отнася причиността им в последващ битов инцидент. Поддържа се и възражение за съпричиняване на вредите от ищцата в изключителна, евентуално в значителна степен. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът не е взел предид промяната в икономическата обстановка за последните четири години, не е отчел икономическите нива към датата на произшествието. На самостоятелно основание въззивникът оспорва и присъдените имуществени вреди в размер на 320 лева като твърди, че този разход на ищцата не бил в причинно-следствена връзка с ПТП – изследването е проведено от ищцата по нейна преценка като не е довело до назначаване на лечение нито до подобряване на състоянието й.

Съобразно въведените оплаквания въззивникът поддържа доказателствени искания: за допускане на повторна автотехническа експертиза с изрично поставени въпроси, свързани със механизма на ПТП и приноса на пострадалата; разпит като свидетел на застрахованото лице Ж Р Р от гр.Шумен съгласно чл.266, ал.3 ГПК.

В срока за отговор съгласно чл.263 ГПК е постъпило становище на И. Б. В. чрез адв.М.К. от ШАК, за неоснователност на въззивната жалба. Счита решението на ШОС за правилно и законосъобразно, а въведените с жалбата оплаквания за неоснователни. Твърди, че част от релевантните факти са обхванати от силата на пресъдено нещо на решението по НОХД №153/2024г. на РС-Шумен. На следващо място, обосновава липса на съпричиняване от страна на пешеходеца, а за сметка на това извършени от страна на водача на МПС нарушения на чл.119, ал.1 и ал.4 ЗДвП; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП; чл.84 от ПП на ЗДвП. Твърди, че към момента на предприемане от водача маневра „завой наляво“, пешеходецът е бил на 2 пътното платно/пешеходна пътека/ и е бил предприел пресичане. Счита възражението по чл.51, ал.2 ЗЗД за недоказано и неоснователно. /цит. съдебна практика по приложение на възражението/ По отношение оспорения механизъм на ПТП се твърди, че същият е разрешен по задължителен начин в наказателното производство. Оспорват се оплакванията срещу размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като се твърди, че ищцата е получила множество увреждания: неразместена фрактура на петната дясна кост; навяхване на дясна глезенна става и фрактура на петна кост. Съдът правилно бил отчел продължителността на лечението -около шест месеца, като същото било съпроводено със затруднения в движението, болки и страдания, временна неработоспособност, запазени болки при физическа активност, обективна промяна в социалната и работна среда.

Акцентира се на продължаващи и към настоящия момент болки при физическа активност и натоварване както и на преживени интензивни болки непосредствено след увреждането, довели до съответни състояние на депресивност и дискомфорт.

На следващо място въззиваемата страна оспорва оплакванията в жалбата за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на повторна САТЕ. Счита, че съдът правилно е отказал такава поради обективност и пълнотата на приетото заключение.

Несъгласието с приетото заключение от страна на ответника счита, че не представлява основание за уважаване на доказателственото искане. /аргументират се изводите по заключението/ В тази връзка страната възразява и срещу доказателствените искания, направени с въззивната жалба, вкл. по отношение на разпита на деликвента, като се позовава на приобщените вече писмени показания на същия в наказателното производство, част от доказателствата по настоящото дело. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на съдебното решение в обжалваната част. Претендират се сторените в производството разноски.

Във въззивното производство застрахователят чрез адв.Б.М. поддържа жалбата си на изложените основания.

Въззиваемата страна, чрез адв.Ст, оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е образувано по искова молба на И. Б. В. чрез адв.М.К., с която срещу застрахователя ЗАД ДаллБогг: ЖИ.т и здраве АД са предявени осъдителни искове за осъждането му да заплати на ищцата обезщетения за понесени неимуществени и имуществени вреди, резултат от ПТП на 12.10.21г. Твърди се, че на тази дата, в гр.Шумен, И. В. била блъсната от л.а. Фолксваген пасат с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Ж Р Р. Твърди се, че при излизане от паркинга на супермаркет СБА на ул.Ген.Столетов в гр.Шумен, в светлата част на денонощието и при добра видимост въпреки дъжда и мократа настилка, водачът Ж Р предприела пресичане на пътната лента за да извърши завой наляво, при което блъснала ищцата В. при преминаването й по пешеходна пътека. Твърди се, че при това произшествие, водачът, който възприел още преди тръгването си И. В. на отстрещния банкет, допуснал редица нарушения на пътните правила. Твърдят се претърпени от пешеходеца телесни увреждания: фрактура – счупване на петната кост на десния крак и контузия на глезенна става на същия крак. Във връзка с получените контузии ищцата била транспортирана до МБАЛ Шумен, където след извършените рентгенографии не били установени травми и същата била освободена за домашно лечение, но месец след това, поради нестихващи болки в десния крак ищцата отново посетила МДЛ ЯМРД Русев ООД-Варна, където били установени посочените травми: счупване на петна кост и контузия на глезена. Твърди се образувано по случая досъдебно производство ДП№42/2022г. по описа на РУ -Шумен, а след това и наказателно производство, по което постановена присъда №50/20.11.2024г. по НОХД №153/2024г. на ШРС, потвърдена с решение от 18.03.2025г. по ВНОХД №39/2025г. на ОС-Шумен. Твърди се наличие на валидно застрахователно правоотношение при ответното дружество, по застраховане на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач Ж Р. Ищцата твърди сезиране на застрахователя с отправена 3 застрахователна претенция на 16.12.2021г., по която били образувани две щети: №***/2022-01 и №0801-000005/2022-02, по които е постановен отказ за изплащане на каквото и да е обезщетение.

С уточняваща молба ищцата посочва, че претендира неимуществени вреди в размер на 65 000 лева и имуществени в размер на 320 лева, представляващи разходите за ЯМР, ведно със законните лихви, считано от подаване на застрахователната претенция на 16.12.2021г. до окончателното изпълнение на задълженията. Така уточнено обезщетението обхваща и отделно посочените като претенция законни лихви, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

С отговор на исковата молба, депозиран своевременно, застрахователят чрез пълномощника си адв.Д.Ц. оспорва исковете. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение на Гражданската отговорност /ГО/ на водача на л.а.Фолксваген пасат с ДК №ХХХХХХ ХХ, валидна към датата на ПТП. Оспорва размера на претендираните неимуществени вреди като прекомерен, несъответен на понесените вреди от ищцата, а и при неотчитане на приноса на пострадалата за вредоносните последици. Твърди се, че твърдените вреди не са и доказани посредством приложените писмени доказателства.

Твърди се, че ищцата е допринесла за ПТП, тъй като не се е огледала и не е взела предвид останалите участници на пътя, вкл. деликвента както и е предприела, макар на обозначено място, бързо и внезапно преминаване по пътеката, с което е постанила водачът в невъзможност да я възприеме. /твърди се попадане в „мъртва точка“ за водача/ Поради това, застрахователят твърди, че обезщетението следва да бъде намалено наполовина. Твърди се като принос и обстоятелството, че получените от ищцата наранявания не са причинени директно от автомобила, а при падането й на земята –„от собствен ръст“, поради което обезщетението следва да бъде намалено при изключителен принос на пешеходеца за настъпилите вреди. Застрахователят оспорва механизма на произшествието и вината на деликвента, съотв. собствената си функционална отговорност по ЗГО. Оспорват се претендираните имуществени вреди както и началната дата на претендираните законни лихви – от 16.12.21г. Претендира се отхвърляне на исковете или евентуално намаляване на претендираните размери на обезщетенията.