Решение № 187 от 28.06.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 553/2021
- Вид
- Решение № 187
- Подписан
- 28.06.2022
- В сила
- 28.06.2022
- Състав
- Вера Цветкова, Маргаритка Шербанова, Петър Гунчев
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.57 ал.1 т.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.1 т.2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.57 ал.1 т.2 б.В · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.116 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 · Наказателен кодекс
- чл.116 ал.1 т.6 пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.234 · Наказателен кодекс
- чл.234 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.290 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.38а · Наказателен кодекс
- чл.38а ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.40 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.68 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.86 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334 т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337 ал.2 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 187 гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседА.е на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора П. Ем. П. А. М. А. Е. В. П. Б. Д. А. Ат. П. В. Ст.
С. В. Г. В. като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600553 по описа за 2021 година
С присъда № 900137 от 21.01.2021г. по нохд №303/2019г., Окръжен съд Благоевград е признал подс.М. Ю. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 и 3 вр.чл.115 от НК и във връзка с чл.54 от НК го е осъдил на 20 /двадесет/ години лишаване от свобода, като на осн. чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим за изтърпяването на наказА.ето. На осн.чл.59 ал.1 т.1 от НК съдът приспаднал времето, през което подс.М. е бил задържан за 72 часа с прокурорско постановление, считано от 26.06.2018г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 27.06.2018г.
На осн.чл.68 ал.1 от НК съдът постановил подс.М. да изтърпи и наказА.ето „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години, наложено му по нохд №81/2018г. на РС Велики Преслав с определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 02.03.2018г. На осн.чл.59 ал.1 т.1 от НК, съдът приспаднал от наказА.ето, времето, през което подс.М. е бил задържан под стража, считано от 22.01.2018г. до 02.03.2018г. На осн.чл.57 ал.1 т.2 б.В от ЗИНЗС, съдът определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказА.ето „лишаване от свобода“.
Със същата присъда, съдът осъдил подс.М. М. да заплати на Р. К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. К., сумата от 300 000 /триста хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2018г. до окончателното му изплащане, като отхвърлил 1 иска в останалата му част до 500 000 лева.
Съдът осъдил подс.М. М. да заплати на Н. К. сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до 200 000 лв. като неоснователен.
Със същата присъда, съдът осъдил подс.М. М. да заплати на Р. К. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.06.2018г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска в останалата му част до 200 000 лв.
Съобразно изхода на делото, съдът осъдил подс.М. М. да заплати направените разноски по сметка на ОД на МВР Благоевград – сумата от 5423,45 лева; по сметка на ОС Благоевград сумата от 4825,98 лева, както и държавна такса върху уважената част на гражданските искове в размер на 22 000 /двадесет и две хиляди/ лева, както и по 5.00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Със същата присъда, съдът се произнесъл относно веществените доказателства, като постановил едни от тях да бъдат върнати, а други унищожени.
Срещу постановената от ОС Благоевград присъда, постъпил протест от Окръжна прокуратура Благоевград. В него се изразява несъгласие с вида на наложеното по отношение на подс.М. наказА.е „лишаване от свобода“. Съдът приел, че по отношение на подс.М. следва да бъде наложено най-лекото наказА.е, предвидено в разпоредбата на чл.116 от НК, а именно „лишаване от свобода“, като счел, че същото има потенциал да създаде условия за реализиране на индивидуалната и генералната превенция на наказА.ето. Съдът отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство предходните осъждА.я на подсъдимия. Освен това приел, че от показА.ята на голяма част от свидетелите – Р. К., С. Г., Р. Б., Р. А. и А. Б. било установено, че подсъдимият продължително време се е зА.мавал с дейност, свързана с идентична престъпна такава - държал е и продавал нарязан тютюн, като извел извод, че подсъдимият е склонен да осъществява престъпна дейност с цел реализиране на парична печалба, но няма противообществени прояви, свързА. с посегателства и незачитане на личната неприкосновеност, поради което и от данните за съдебното му минало не можело да се направят изводи за изключително завишена негова степен на обществена опасност, макар и безспорно осъждането да се отчита от съда като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Също като отегчаващи вината обстоятелства били отчетени начина на реализиране на деянието – чрез 97 удара с нож в тялото на пострадалия, сочещо на необичаен интензитет при осъществяването му, проявената изключителна жестокост, наличието на повече от един квалифициращ признак при осъществяване на деянието, мотива за извършване на престъплението, употребата на алкохол и наличието на близка приятелска връзка с пострадалия, който бил негов най-добър приятел от детските години. Като смекчаващи вината обстоятелства били отчетени добрите характеристични данни на подсъдимия от ФК “Пирин“ и Община Гоце Делчев, както и наличните данни от комплексната психологична и психиатрична експертиза за влошено психично здраве.
2
Прокуратурата изразява несъгласие с изводите на съда, че подс.М. не е с изключително завишена степен на обществена опасност, тъй като нямало данни за негови противообществени прояви, свързА. с посегателства и незачитане на личната неприкосновеност. С оглед събрА.те доказателства по делото, се навежда довод, че деянието е изключително тежко, тъй като разкрива обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърлящи тези на останалите случаи. Обръща се внимА.е на вложената от подсъдимия упоритост при умъртвяване на неговия приятел от детинство, като са му били нанесени множество удари с нож, всичките приживе. Убийството било извършено с неоправдано бездушие и изразена коравосърдечност. Застъпва се становище, че налагането на наказА.е „лишаване от свобода“ в настоящия случай не би могло да изпълни целите на наказА.ето, предвидени в чл.36 от НК, а именно да създаде условия за реализиране на индивидуалната и генералната превенция на наказА.ето, предвид изключителния превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, изключително високата степен на обществена опасност както на дееца, така и на деянието. Постановената присъда била неправилна, тъй като не бил приложен правилно материалния закон. Наложеното наказА.е било явно несправедливо, като същото следвало да бъде по-тежко, а именно „доживотен затвор“.
Поради това се иска да бъде изменена присъдата, постановена от ОС Благоевград и на подс.М. да бъде наложено по-тежко наказА.е, а именно „доживотен затвор“.
Срещу присъдата, постановена от ОС Благоевград е постъпила жалба от адв.А. и адв.К.-М.
– пълномощници на Н. К., Р. К. и Р. К., като законен представител на Н. К. К., в качеството им на частни обвинители и граждански ищци. В жалбата се твърди, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се моли да бъде изменена, като бъде увеличено наложеното на подс.М. наказА.е, както и да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за вреди, като бъде уважен предявения граждански иск изцяло. Моли се да бъдат взети предвид следните съображения: При обсъждане на обстоятелствата за отговорността на подсъдимия в съдебното производство, не били установени смекчаващи вината обстоятелства по своя характер. Обективната оценка на индивидуалната тежест и характер, както и по съвкупност на комплекса от смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съотнесени към степента на обществена опасност на деянието и неговият извършител, както и целите по чл.36 от НК, обуславят отмерване на наказА.е при превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Присъдата, на осн.чл.337 ал.2 т.1 от НПК следва да бъде изменена, като се увеличи наложеното на подс.М. наказА.е. Според жалбоподателите, квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.6 пр.2 от НК – „по особено мъчителен начин за убития“ е налице, тъй като в резултат на нанесените от подсъдимия множество удари с нож в различни части на тялото на К. К., на убития са били причинени изключителни физически болки и морални страдА.я, вследствие на които той е преживял тежки предсмъртни мъки. За наличието на този признак са установените от СМЕ наранявА.я, които според вещото лице могат да се квалифицират като защитни. Наличието на констатирА.те защитни наранявА.я показва, че пострадалият е възприел нападението на подсъдимия, осъзнавал е, че той иска да го убие, борел се е за 3 живота си и несъмнено наред с физическите болки и страдА.я е преживял и изключителни морални страдА.я, като е изпитвал ужас от случващото се, съзнавайки, че ще бъде убит.
Подс.М. е съзнавал, че извършва убийство по особено мъчителен за жертвата начин, поради което умисълът му е обхващал това квалифициращо обстоятелство.
Според поверениците на частните обвинители и граждански ищци е налице и квалифициращият признак по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 от НК – „с особена жестокост“, тъй като при извършването на деянието, подс.М. е проявил изключителна ярост, ожесточение и садизъм, характеризиращи го като жесток човек. Подс.М. е проявил коравосърдечие и безсърдечност към жертвата, който е бил негов близък приятел от детинство. Подсъдимият е съзнавал особената жестокост, с която се характеризира деянието му, поради което умисълът му е обхващал това квалифициращо обстоятелство. Въз основа на тези доводи, жалбоподателите считат, че е налице превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства, а с оглед начина на извършване и последиците, то е изключително тежко, поради което е налице предпоставката по чл.38а ал.2 от НК и за извършеното престъпление на подс.М. следва да се наложи наказА.е „доживотен затвор“.
Жалбата засяга и гражданско-осъдителната част от присъдата, като се счита, че правилно е била ангажирана гражданската отговорност на подс.М. по реда на чл.45 от ЗЗД. Установено е било по делото, че в резултат на противоправното поведение на подсъдимия – умишлено е умъртвил К. К. по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост – чрез нанасяне на 97 прободно-порезни наранявА.я, някои от които със значителна сила, в различни участъци на тялото, предимно отпред и вдясно в горната част на гърдите, предимно вдясно, шията, долната част на лицето и в областта на горните крайници и горната част на корема. Обосновано първият съд заключил, че е налице причинна връзка между действията на подсъдимия и вредоносния резултат, поради което елементите, касаещи обективната страна на състава на непозволеното увреждане са налице. Поради това правилно първият съд осъдил подс.М. да репарира виновно причинените неимуществени вреди на наследниците на пострадалия. Според жалбоподателите, всеки от предявените искове намира правното си основА.е в чл.45 от ЗЗД и е основателен, защото с престъплението подсъдимият е причинил на близките на пострадалия неимуществени вреди, болки и страдА.я, тъга и мъка по загубата на техен близък човек. Безспорно е било установено по делото, че отношенията на пострадалия и неговите близки са били на ниво и всеки от тях е преживял тежко смъртта му. Поради това и незаконосъобразно първият съд не е уважил изцяло, в пълния им размер предявените гражданските искове. Отчитайки изложеното и практиката на съдилищата, а и променящите се икономически условия в страната, жалбоподателите считат, че всеки предявен граждански иск е реален и следва да бъде уважен в пълен размер със законните последици. Поради тези съображения се моли да бъде изменена постановената от ОС Благоевград присъда, като бъде увеличено наложеното на подс.М. наказА.е, както и да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение за вреди, като се уважи предявения граждански иск изцяло.
Срещу постановената от Окръжен съд Благоевград присъда е подадена жалба от подс.М. М., 4 чрез адв.П. Н.. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказА.е е явно несправедливо. Моли да се има предвид, че делото не е било изяснено нито от фактическа, нито от правна страна и постановения съдебен акт е в нарушение на принципите на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като съдът не взел необходимите мерки за осигуряване разкриването на обективната истина по делото, както и не взел решението си основавайки се на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Съдът не извършил изследване на приобщени по делото веществени доказателства, както и не допуснал разпит в качеството на свидетел на д-р И. К.. В писмени доказателства по делото /писмо от болница „Ив.Скендеров“ гр.Гоце Делчев/, се съдържали данни за това, че е възможно част от наранявА.ята на подс.М. да бъдат причинени с различно оръжие от това, което е извадено от врата му. Допускане на такава възможност посочил при защитата на СМЕ д-р Я. З..
Разпечатката съдържа 27 от 260 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cfedf85c-39d9-48e6-9ac1-2dd6ff9c5c89