Решение № 1387 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501868 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК , образувано по жалба на ответника по спора Г. Р. Ц., ЕГН - ********** срещу Решение № 1871 от 27.04.2023 г. по гр.д. № 16 455/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с която по предявения от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК – 203670940 в качеството му на цесионер срещу въззивника Ц. иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Ц. дължи на ищцовото дружество сумата 1 000 лв. – главница по сключен между нея и „ Сити Кеш „ ООД Договор за паричен заем № *** г., ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата до 28.07.2022 г., считано от 29.09.2020 г. в размер на 146,44 лв. – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 12 224/2022 г. на РС – Пловдив Заповед № 6162/02.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.

Поддържаното от въззивницата възражение за недължимост на главницата по кредита, съответно обезщетението за забава върху нея, е че в индивидуалния договор за кредит липсва клауза, даваща възможност на кредитодателя да цедира вземанията си на трети лица - чл. 26 ал. 1 от ЗПК, като наличието на такава клауза в общите условия не изпълнява горното императивно законово изискване, тъй като същото визира индивидуално договорена такава възможност – т.е. в сключения между страните договор, а не е едностранно изготвените от кредитодателя общи условия. По така изложените доводи се поддържа, че договорът за цесия е нищожен, респ. не произвежда действие и искът следва да бъде отхвърлен и досежно процесните вземания за главница и обезщетение за забава върху нея, съответно изводът на районния съд в противна насока е в противоречие със 1 закона.

От въззиваемото дружество е постъпил отговор за неоснователност на жалбата.

Поддържа се, че императивното изискване на чл. 26 ал. 1 от ЗПК е изпълнено, тъй като общите условия съставляват неазделна част от индивидуалния договор за кредит и подписвайки същите кредитопоручателят се е съгласил с всички клаузи по тях, в това число и с клаузата на чл. 5 ал. 3, предвиждаща възможност за кредитора да прехвърли вземанията си по договора на трети лица.

Жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ЗПК кредиторът по договор за потребителски кредит може да прехвърли вземането си по него на трето лице само ако това е предвидено в договора. В случая, такава възможност е предвидена в чл. 5 ал. 3 от Общите условия по договора за кредит, които ОУ съставляват неразделна част от индивидуалния договор и са приложими към възникналото между договарящите правоотношение.

Подписвайки същите кредитополучателят се е съгласил с всички клаузи по тях, в това число и с клаузата на чл. 5 ал. 3, поради което за кредитодателят е възникнало правото да прехвърли вземанията си по договора на трето лице – ищцовото дружество, съответно последното е активно материално правно легитимирано по иска.

Предвид изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и се потвърждава.

На въззиваемата страна се присъжда претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 120 лева.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 1871 от 27.04.2023 г. по гр.д. № 16 455/2022 г. на Районен Съд – Пловдив в обжалваната част - с която по предявения от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК – 203670940 в качеството му на цесионер срещу Г. Р. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че Ц. дължи на дружество сумата 1 000 лв. – главница по сключен между нея и „ Сити Кеш „ ООД Договор за паричен заем № *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.07.2022 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата до 28.07.2022 г., считано от 29.09.2020 г. в размер на 146,44 лв. – за които вземания издадена по ч.гр.д. № 12 224/2022 г. на РС – Пловдив Заповед № 6162/02.09.2022 г. по чл. 410 от ГПК.

Осъжда Г. Р. Ц., ЕГН - ********** да заплати на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК – 203670940 юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 / сто и двадесет / лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2