Акт от 12.11.2018, Окръжен съд - Сливен

П Р О Т О К О Л гр.

Сливен, 12.11.2018 година

СЛИВЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА при секретаря Пенка Спасова и с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА сложи за разглеждане ЧНД № 547 по описа за 2018 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Молителката В.И.Ц., редовно призована, се явява лично и с адв. С.С. АК – Сливен, редовно упълномощен от днес.

За началника на Затвора – гр.Сливен, редовно призован, се явява ст.юриск.П.С., редовно упълномощена.

За Окръжна прокуратура – гр.Сливен, редовно призована, се явява прокурор г-жа Белева.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Г-жа С.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНАТА Ц.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.

Производството е образувано по молба на лишената от свобода В.И.Ц. с искане да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода.

С молбата на осъденото лице е представено становище на Началника на Затвора – Сливен, актуална оценка на нарушител, индивидуална програма за въздействие планиране на присъдата, както и затворническото досие на осъденото лице.

Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам възражения да се приемат приложените доказателства. Няма да соча други доказателства.

Г-жа С.: Нямам искания за отводи.

Представям актуална справка към днешна дата относно изтърпяната и неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на л.св.Ц.. Няма да соча други доказателства.

Адв. С.: Нямам искания за отводи.

Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да се приемат представените заедно с молбата и в днешното с.з. документи от администрацията на Затвора.

ОСЪДЕНАТА Ц.: Нямам искания за отводи. Няма да соча доказателства. Не се противопоставям да се приемат представените по делото доказателства.

По доказателствата, съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА към материалите по делото представените и приложени към молбата на осъденото лице писмени доказателствени материали, както и депозираната в днешното с.з. актуална справка за остатъка от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено на осъдената Ц..

СТРАНИТЕ: Няма да сочим други доказателства.

Съдът НАМИРА делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О

П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на

С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :

Адв.С.: Уважаема г-жо Председател, аз считам, че имаме основание да искаме условно предсрочно освобождаване на моята доверителка, тъй като тя е излежала повече от половината от наложеното й наказание, няма налагани някакви административни наказания. Доколкото аз съм запознат има нужда от лечение, тъй като й предстои операция. Считам, че едно условно предсрочно освобождаване ще бъде в полза за нейното здравословно състояние, още повече, че тя е изтърпяла голяма част от наказанието, взела си е поука от извършеното деяние, съжалява какво е направила, съжалява и моли да бъде освободена условно предсрочно. В тази насока моля да постановите вашия съдебен акт.

Г-жа С.: Уважаема г-жо съдия, поддържам становището на Началника на Затвора Сливен относно молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св. Ц.. Видно от доказателствата, изпълнено е само едно от формалните изисквания на закона, а именно изтърпяно е 2/3 от наказанието „лишаване от свобода”. Що се отнася до останалите изисквания на закона, същите не са изпълнени. При постъпването в затвора - първоначално лишената от свобода се държи враждебно спрямо администрацията и правораздавателните органи, склонна е към употреба на вербална агресия. Едва през първата половина на 2015 г. започва да се наблюдава позитивна промяна в поведението й и относно участие в дейности за осмисляне на свободното време. Вследствие на това е настъпила промяна в правния статус и впоследствие настанена в затворническо общежитие от открит тип – през м. юни 2017 г. Положителното поведение, довело в промените в правния й статус, е неустойчиво и отново възникват конфликтни ситуации, създава напрежение в групата, проявява неуважително отношение към други лишени от свобода. Наблюдава се отново негативно отношение към служителите от затвора. През периода е наказвана три пъти и е награждавана един път. Не е устройвана на работа поради здравословно състояние. Избирателно участва като слушател в някои клубове, като в средата на тази година публикува лично творчество в затворническия вестник, което счита за свой особено голям принос към осмисляне на свободното време. Лишената от свобода не проявява инициатива за включване в специализирани програми за въздействие. Рискът от рецидив се запазва в границите на среден, запазват се и проблемните зони, които се нуждаят от коригиране. Няма доказателства за положителна промяна в поведението на осъдената. В живота на свобода рискът от продължаване на престъпната дейност е среден. Налице е риск по отношение на обществото. В заключение считам, че спрямо осъдената следва да продължи поправителното въздействие. С оглед на изложеното и като вземете предвид представените доказателства, моля да оставите без уважение молбата и да не допускате УПО на л. св. В.Ц..

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия, моето становище е, че също следва да бъде оставена без уважение молбата на л.св.

Ц., тъй като същата е неоснователна. Видно от доказателствата приобщени по делото действително е изпълнена първата формална изискуема от разпоредбите на чл.70 ал. 1 т. 2 от НК предпоставка, а именно за да се постанови условно предсрочно освобождаване /УПО/ лишената от свобода следва да е изтърпяла не по-малко от 2/3 от наложеното й наказание, когато е осъдена за деяние осъществено в условията на опасен рецидив. Безспорно от представената справка лишената от свобода е изтърпяла повече от 2/3 от наложените й наказания в размер на 7 г и 6 месеца. Що се отнася, обаче, относно втората изискуема предпоставка от закона, а именно осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне, аз считам, че такива доказателства не са приобщени към материалите на делото. Съгласно разпоредбата на чл.439а ал.2 от НПК доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения, която се изготвя по реда на чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план с осъденото лице.

Видно от тази оценка на правонарушителя първоначалната обща оценка на риска от последващи осъждания и профила на нуждите на лишената от свобода е 66 точки, което е среден риск по скалата на системата за оценка на правонарушителя. От писмените доказателства е видно, че по време на престоя в пенитенциарното заведение на лишената от свобода са изготвени шест последващи оценки на риска от рецидив, от които е видно, че осъдената регистрира запазване на риска от рецидив в границите на среден, т.е. 65 точки, като е отчетено цифрово снижаване само с една точка. Също от тази оценка се установява запазване на проблемните зони, които са констатирани при работата с осъденото лице, риск от продължаване на престъпната дейност в живота на свобода. Т.е. редица обстоятелства, които налагат извода, че лишената от свобода по време на престоя си в затвора не е дала категорични доказателства за своето поправяне. Ето защо моля да оставите без уважение молбата на л.св.Ц..

РЕПЛИКА на адв.С.:

Аз считам, че независимо от всичко, тя е с много влошено здравословно състояние и без това, нито работи, а единствено е само в тежест на местото за лишаване от свобода. Считам, че има основание да бъде условно предсрочно освободена, тъй като й предстои сериозна операция, за която тя трябва да пристъпи към лечението за подобряване на здравословното си състояние с извършване на оперативни действия от специализирано здравно заведение.

ДУБЛИКА на ПРОКУРОРА: По повод на здравословното състояние лишената от свобода многократно е депозирала молби до ОП и до администрацията в Затвора и има произнасяне по тези молби. Давана е възможност на лицето да бъде проведено лечение в съответни болници, но лишената от свобода претендира да бъде пусната в прекъсване, за да може да се лекува, където тя си избере.

Тоест целта на лишената от свобода е да напусне затвора.

ПРАВО на лична ЗАЩИТА на осъдената В.Ц..

ОСЪДЕНАТА Ц.: Госпожо съдия, възмутена от съм от дъното на душата си от това, което чувам. Първо: Никога не съм имала проблеми с надзорния персонал или с началника. Лично аз съм единствената затворничка, която изпрати благодарствено писмо до Министъра на Правосъдието г-жа Ц.Ц.и с молба, че имам право да ми бъде сменен режима от общ на лек, за да мога поне три дни да отида в къщи и че имам право на УПО. Не съм ползвала такова. Здравословното ми състояние е много лошо, което е видно от прегледа от 01.06.2018 г. от очната специалистка д-р С. - старческа катаракта и перде. На 5-ти инцидентът, който стана, не е по моя вина. Не съм се държала агресивно, изпратиха ме там по предложение на началника и на психиатърката. Аз прекарах почти 3 г. на легло, шокирана от завишената присъда и поредното влизане в затвора, раздялата ми със семейството. Едва ме вдигнаха за 3 г. Това, което поправиха лекари – кардиолози, невролози, психиатър, д-р Д.и целия медицински център, само за някакви няма и 10 минути С.Ц.го съсипа. Подала съм молба да се образува срещу нея гражданско дело. За всичките нанесени ми вреди има и медицински документи. Изпратиха ме в София в Болница „Пентаграм”

- най-специализираната очна клиника с най-модерната техника. Лекарят който ме прегледа - очният лекар д-р Г., каза: „Ако не махнете пердето, ще ослепеете и с дясното око”. Лявото ослепя в 2013 г. по вина на това, че ме върнаха от София.

Стоях един месец, че не см си платила здравните застраховки. Аз съм задържана на 29.03.2012 г. – м. юни 2011 г. се прие закон, с който всички лишени от свобода, осъдени, задържани - са здравно осигурени. Загубих си зрението и получих инвалидна пенсия със закъснение, която все още не е оправена. Сега как мога да участвам в групова работа, когато кажа и те казват: „Ти не виждаш, не си добре, едвам вървиш, само ще бъдеш в тежест на другите”. Участвала съм в една групова работа, участвам активно във всички клубове. Имам лично творчество, грижа се единствено за цветята, които са истински оазис и донасят купата на открития тип и не съм си виждала семейството 6 г. и половина. Държа ги настрани, защото те не знаят, че аз съм почти сляпа.

Какво трябва да стане - да ослепея и да осакатея, да изляза на инвалидна количка. Затова ли съм заслужила. Не мога да приема грешната информация, която подадоха от Медицинския център. Та ние нямаме апаратура. Единствено могат да ми премерят кръвното и да ми извадят един зъб. Дадоха информация, че м. юли и м.август съм преглеждана от очната лекарка, която освен капки траватан, които слагам в продължение на 7 г. вече, аз изобщо не съм я виждала, камо ли да съм преглеждана от нея. Дадох си молба за прекъсване да напусна заведението. Аз съм пускана преди 20 г. Пускана съм след това за лечение, когато вече зрението ми се влошаваше, още 2007 г. ми даде ТЕЛК-комисията във Варна 47%. Винаги съм се връщала, никога не съм се укривала, никога не съм извършила друго престъпление.

Имам прекрасно семейство, прекрасни жилищни условия и мисля, че моето стоене тук, аз съм завела граждански иск към болницата и към министерството на правосъдието за това, че ослепях по тяхна вина. А сега какво трябва – да съдя началника, да съдя прокуратурата, да съдя медицинския център - сляпа ли да изляза? Семейството им не заслужава това. Аз съм жена образована, 65 годишна съм, бивша държавна служителка съм, веднъж направиш ли нарушение вече си уязвим. Отчела съм си грешката, никога повече няма да го повторя. Аз съм почти на 66 г. Защо поне не ми разрешиха прекъсване? Та молби до омбуцман, та до Апелативна прокуратура - искам да бъда освободена. Не искам да изляза сляпа и саката. Лично г-жа прокурорката ме прие преди два месеца и ми каза: „Дори с просто око се вижда, че си сляпа. Подай си молба за прекъсване”. След това ме прие прокурор Г., който ме е пускал четири пъти и много добре ме познава и казва: „Как така няма да те пуснат дори да си оперираш окото”. След това отидох на прием при нея, тя се държа много лошо с мене. Посочи ми вратата, а другите които са за тежки криминални престъпления стояха по половин час. Възмутена съм от всичко което става. Обжалих прекъсването до главния прокурор от болницата в София. Отдел „Съдебен” на ВКП го изпрати на Апелативната прокуратура в Бургас. Останах потресена, че какъв ми беше първия отказ, почти същото беше и във втория. Ако аз ослепея семейството ми няма да мълчи повече. И двете фамилии са доста известни – има и учени, има и лекари, има и директори. Искам да бъда освободена.