Решение № 86 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000500279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 263099 от 07.10.2022г., постановено по гр. д. № 12178/2019 г. СГС, I ГО, 27 състав е отхвърлил предявения от Д. М. Б. и В. Б. Б. против Д.

Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М. и А. Ю. Й. иск с правно основание чл. 72, ал.

1 от ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 80 000лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на УПИ ІІІ113 от кв. 19 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – изток“, вследствие извършване на подобрения в имота. С решението СГС, I ГО, 27 състав е отхвърлил предявения от Д. М. Б. и В. Б. Б. против Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М. и А. Ю. Й. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗС за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 80 000лв., представляваща сума, равняваща се на по-малката сума между тази, с която се е увеличила стойността на УПИ ІІІ-113 от кв. 19 по плана на гр. София, м.

„Манастирски ливади – изток“, вследствие извършване на подобрения и сумата на направените разноски за подобренията. С решението СГС, I ГО, 27 състав е отхвърлил предявения от Д. М. Б. и В. Б. Б. против Д. Б. А., Ж. Б. Й., М. Б. М., А. К. М. и А. Ю. Й. иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 80 000лв., с която ищците са се обеднили, а ответниците са се обогатили, вследствие извършване на подобрения в УПИ ІІІ-113 от кв. 19 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади – изток“, до размера на разходите за извършване на същите. С решението СГС, I ГО, 27 състав е осъдил ищците да заплатят на ответниците, 1 на основание чл. 78, ал.3 ГПК разноски в размер на 830 лв., а на адв. Г. С. К. да заплатят, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 2400 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата Д. М. Б., чрез процесуалния й представител, с релевирани възражения за неправилност. В жалбата се прави оплакване, че първостепенният съд неправилно е приел, че ищцата няма активна материалноправна легитимация да претендира от собствениците на имота стойността на подобренията в имота. Излага се становище, че по иска за подобрения отговаря собственикът на имота, в който е извършено подобрението и който се е обогатил с него. В жалбата се поддържа твърдение, че фактическият състав на чл. 72, ал.1 от ЗС е изпълнен, тъй като ищците са имали качеството на добросъвестни владелци, тъй като са го държали процесните имоти на основание, годно да ги направи собственици, но впоследствие придобивното им основание е отпаднало не по тяхна вина, поради погасяването по давност на правото им на строеж. Сочи се, че ищците са възложили изграждането на обектите на правото на строеж на дружеството „Си Ел 2003“ ООД, като са му заплатили стойността на извършените СМР по изграждането на апартамент и гараж. Допълва се, че извършените СМР са увеличили стойността на имота, като ответниците са се обогатили с увеличението на стойността на имота им в резултат от подобренията, като тяхното обогатяване е за чужда сметка - на ищцата Д. Б., която е извършила плащания в полза на „Си Ел 2003“ ООД. Поради изложените в жалбата съображения се прави искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявените при условията на евентуалност искове. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответниците в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител, са депозирали отговор на въззивната жалба, с който поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване, като излагат подробни съображения. Поддържат твърдение, че ищците имат право да претендират имуществена компенсация единствено от лицето, с което са договаряли - строителят-предприемач „Си Ел 2003“ ООД, но не и срещу ответниците, които не са страна по правоотношението. Предявяват претенция за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С влязло в сила определение № 835 от 24.03.2023г., постановено по настоящото гражданско дело, състав на САС е върнал въззивна жалба вх. № 312657/23.11.2022 г., подадена от Д. М. Б., чрез адв. Т. Й., в частта й, в която се обжалва решение № 263099/07.10.2022 г., постановено по гр.д. № 12178/2019 г. на СГС, I ГО, 27 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове от В. Б. Б., като в посочената част решение № 263099/07.10.2022 г., постановено по гр.д. № 12178/2019 г. на СГС, I ГО, 27 състав е влязло в сила.

В о.с.з. въззивницата не се явява и не се представлява. Въззиваемите 2 оспорват жалбата и поддържат подадения писмен отговор. Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.

СГС, І ГО, 27 състав е бил сезиран с предявени при условията на евентуалност искове за заплащане на сумата от 80 000 лв., както следва: 1. на осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС за присъждане на сумата от 80 000 лв., с която се е увеличила стойността на УПИ III-113 от кв. 19 по плана на гр. София, м.

“Манастирски ливади - изток“, вследствие на извършени подобрения върху имота;

2. на осн. чл. 74, ал. 1 от ЗС за присъждане на сумата от 80 000 лв., представляваща по-малката сума измежду тази, с която се е увеличила стойността на УПИ III-113 от кв. 19 по плана на гр. София, м. “Манастирски ливади - изток“, вследствие на извършени подобрения върху имота, и направените разноски за подобренията;

3. на осн. чл. 59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 80 000 лв., с която ответниците са се обогатили за сметка на ищците, вследствие на извършване на подобрения в УПИ III-113 от кв. 19 по плана на гр. София, м.“Манастирски ливади - изток“.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че спорът по делото, с оглед наведените възражения от ответниците, се свежда до това на кого принадлежи правото да претендира стойността на подобренията на първоначалния суперфициар - строителен предприемач, задължен по развален договор за суперфиция, или на лицата, придобили от него правото на строеж преди вписването на исковата молба за разваляне на суперфицията.

След съвкупна преценка на събраните и неоспорени писмени доказателства е посочил, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да претендират от собствениците на поземления имот обезщетение за подобрения, състоящи се в изграждане на обектите, за които са сключили договор за придобиване на правото на строеж с първоначалния носител на правото на строеж за изграждане на цялата сграда.

Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и допустимостта на решението в обжалваната му част, намира същото за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед релевираните в жалбата оплаквания и доводите срещу тях, въззивният съд, в настоящия си състав, намира следното:

По делото не се спори, а и се установява от приложените доказателства, че ответниците са собственици на УПИ III-113 от кв. 19 по плана на гр. София, м. “Манастирски ливади - изток“. Установява се, че през 2008 г. ответниците са учредили право на строеж в полза на дружество „Си Ел 2003“ ООД за построяване на монолитна жилищна сграда. Не се спори между страните по делото, че „Си Ел 2003“ ООД при учредяване на суперфицията е поело спрямо собствениците на терена - ответниците по делото, задължение да построи и предаде цялата жилищна сграда за своя сметка и на свой риск.

3

С влязло в сила на 04.05.2016г. решение на Софийски градски съд, ГО, 18 състав, постановено по гр. д. № 9932/2013г., сключеният с нотариален акт № 33/2008г., том I, дело № 27/2008г. на нотариус А. И. договор за учредяване на право на строеж на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД е бил развален поради нереализиране правото на строеж. По делото се установява, че преди вписване на исковата молба за развалянето суперфициарят е извършил множество продажби на правото на строеж за отделни обекти в бъдещата сграда, в т.ч. и в полза на ищцата – Д. М. Б., на която с два договора за покупко-продажба, първият, обективиран в нотариален акт № 158, том I, нот. д. № 140/2009г., с който й е прехвърлил правото на строеж за изграждане на процесния апартамент № 3-3 и вторият, обективиран в нотариален акт № 159, том I, нот. д. № 141/2009г., с който й е прехвърлил правото на строеж за изграждане на процесния подземен гараж № 28.

С влязло в сила на 25.02.2020г. решение № 2446 от 06.01.2020г., постановено от СРС, I ГО, 174 състав по гр.д. № 41741/2016г. е уважен предявеният от настоящите ответници против настоящите ищци отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1, предл. 3 от ГПК, вр. с чл.

67 ЗС, като е признато за установено, че Д. М. Б. и В. Б. Б. не са собственици на вещното право на строеж, продадено им от „Си Ел 2003“ ООД с цитираните по-горе два броя нотариални акта, тъй като същото е погасено на основание чл. 67 ЗС, поради нереализирането му в законоустановения петгодишен срок, изтекъл на 13.03.2013г.

Не се спори по делото, а и това се установява от приложените пред първата инстанция писмени доказателства, че подобренията, чието заплащане претендират ищците, съобразно изложеното в исковата и уточняващата молби, се изразяват в извършените от строителя - първоначален суперфициар „Си Ел 2003“ ООД дейности по изграждане на процесните обекти апартамент № 3-3 и подземен гараж № 28 и обектите, за които ответниците са си запазили правото на строеж, доколкото ищците твърдят, че СМР в УПИ III113, в кв.19, по плана на гр. София, м, „Манастирски ливади – изток“, собственост на ответниците, са извършени от „Си Ел 2003“ ООД, но са възложени и заплатени от тях, въз основа на сключени с дружеството договори за покупко-продажба на право на строеж, обективирани в нот. акт № 158 от 17.12.2009 г., том І, рег. № 2844, нот. дело № 140/2009 г. и нот. акт № 159 от 17.12.2009 г., том І, рег. № 2845, нот. дело № 141/2009 г., и двата на нотариус Н. Д., рег. № *** в НК.

Пред първата инстанция е приета СТЕ, изготвена от три вещи лица за установяване стойността на вложените средства за изграждането на двата обекта и за увеличената стойност на поземления имот вследствие на това.

Въз основа на приетото по-горе, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Както се посочи по-горе, двата договора за прехвърляне на правото на строеж в полза на ищцата Д. Б. са сключени преди вписването на исковата 4 молба за разваляне на суперфицията, поради което и на основание чл. 88, ал. 2 ЗЗД правата й не се засягат от развалянето – т. е. обектите не са се върнали в патримониума на собствениците на земята след развалянето на договора за суперфиция. В т.см. е и ТР №1 от 04.05.2012г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2011г., ОСГК. Срещу ищците по настоящото дело, обаче е уважен отрицателният установителен иск на собствениците на поземления имот, с който е признато за установено, че ищците не са носители на правото на строеж, с оглед на което правата им върху процесните обекти са отречени. Както е посочено в решение № 74 от 16.07.2021г. по гр.д. № 4064/2020г., ГК, I ГО на ВКС, разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД урежда конкуренцията на права между ищеца по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и лицата, придобили собственост върху имота от приобретателя по разваления договор, но не и последиците от уважен иск по чл. 124, ал.1, предл. 3 ГПК, вр. чл. 67 ЗС между тези лица. Ето защо, след уважаване на иска по чл. 124, ал.1, предл. 3 ГПК, вр. с чл. 67 ЗС за тези два обекта – апартамент и гараж следва да се приеме, че суперфициарните права на ищцата Д. Б. са отпаднали и тези обекти се връщат в патримониума на собствениците на земята.

Следва да се посочи, че като купувачи на правото на строеж за два конкретни обекта в изгражданата от „Си Ел 2003“ ООД сграда Д. Б. и В. Б. нямат качеството на владелци и подобрители на поземления имот, върху който е било учредено правото на строеж. Те не са упражнявали фактическа власт върху имота. Както се прие по-горе, те не са извършили фактическото подобряване чрез реализиране на строежа. Те са сключили договор за строителство и договор за прехвърляне на правото на строеж със суперфициаря „Си Ел 2003“ ООД, на когото са заплатили цена, но строителномонтажните работи, с които е подобрен имота на ответниците и е увеличена стойността му, не са извършени от тях, а от „Си Ел 2003“ ООД и то в изпълнение на първоначалния договор за суперфиция. Затова, след развалянето на договора за суперфиция, именно това дружество има качеството на подобрител и е легитимирано да претендира спрямо собствениците на терена обезщетение за подобренията /в т.см. е и практиката на ВКС Решение № 60089 от 06.07.2021г. по гр.д. № 3938/2020г., ГК, II ГО, на ВКС и цитираните в същото Решение № 152 от 09.07.2013 г. по гр. д. № 11/2013 г. на I г.о. и Решение № 79 от 28.01.2021 г. по гр. д. № 4416/2019 г. на ВКС, II г.о./. В цитираните решения се приема, че искът за подобрения, извършени в недвижим имот при погасено право на строеж, следва да бъде предявен от онзи от суперфициарните собственици - първоначален или последващ, който фактически е извършил строителството, вложил е средства за тези подобрения и търпи обедняване, доколкото не може да получи уговорената насрещна престация. Когато първоначалният суперфициар строител е извършил строежа и е прехвърлил чрез сделка правото на строеж за конкретен обект, то новият суперфициар може да претендира увеличената стойност само ако това вземане му е цедирано по надлежния ред. Такъв е и настоящият случай, по делото се установи, че първоначалният суперфициар 5 строител е извършил строежа, но доколкото той не е цедирал своето вземане на последващия суперфициар, каквато е настоящата ищца, то същата не е активно материалноправно легитимирана да претендира заплащане на подобренията от собствениците на земята. Както се приема в практиката на ВКС в цитираните решения, ищците могат да искат от своя съконтрахент „Си Ел 2003“ ООД връщане на цената, която са платили по сключения договор, тъй като притежанието на правото на строеж е отречено с влязло в сила решение, което е равносилно на съдебно отстранение /чл. 189 ЗЗД/. С оглед изложените съображения, исковете за подобрения по чл. 72 и чл. 74 от ЗС са неоснователни. Неоснователен е и искът с правно основание чл. 59 ЗЗД, тъй като липсва корелативна връзка между обогатяването на собствениците на земята, които на основание чл. 92 ЗС придобиват построеното върху земята си, и обедняването на ищците - последващи суперфициари. Поради което и този иск следва да бъде отхвърлен.